Това рече моя крайно умен баджанак, и аз му рекох:

- Да, прав си, баджанак, точно така е: дай да се чукнем, до дъно да пресушим пустите чаши, да пресушим и бутилките с тая пущина! Че животът е... мамата си трака. А ти, баджанак, си голема работа, немам думи: как ти пък щукна да кажеш таз приказка?! Ех, Галенче, да знаеш батко кво ти мисли!!!

Моят баджанак е наистина голема работа. Иначе е шофьор на такси, бакшишче е, ама е много пекан: пич откъдето и да го погледнеш! Абе друго си е човек да е пич, нали тъй, то си се знае де?! Човек е или пич, или не е, средно положение нема. Тъй ли е, бре, Пенчо?

Наш Пенчо е нещо като кварталния ни идиот, където в кръчма седнат пичове да си пийват ракийката, и той е при тях. Ама при нас е най-редовен, щото и ний сме пичове от класа. Пущаме го, щото е веселяк, а иначе е прост като гъз. Обаче умее да се кълчи в невероятни кючеци, гъвкав е като змия, и по тази причина го държим в компаниите. Често става душата на веселбата. Иначе, разбира се, е безделник, нищо не работи, и е голям почитател на Азиса. Не искам да кажа нещо лошо за човека, казах "почитател на Азиса", ама в един друг, съвсем музикален смисъл, не си мислете лошо за него.

А пък баджанака ми много го бива в политиката, всичко знае и от всичко разбира. Ако не беше таксиджия сигур щеше да е голем държавник, като Станишевчето де. Ама не е, и ето затова като седнем да ракийка с салатката, той отваря редовно дума за политика. Ето и днес стана така, баджанакът се облегна на стола и с вилица в ръка започна да ни обяснява ето тази сложнотия:

- Абе мама му стара кво иска тоя Евросъюз от нас бе?! Спира парите, преди спря атомната централа, той скоро ще ни забрани и да дишаме бе?! Да се пита човек за какво ни беше да се бутаме в тоя проклет Евросъюз! Натикахме се там, ето ти сега: правителството било крало, няма повече пари да ви даваме! Виж само колко им е акъла: та може ли министър да не краде, може ли управляваща партия да не краде - абе, хахо, ако не крадеше, тя щеше ли да се натиска за властчица бре?! Не, хич нямат акъл нашите "европартньори", горкичките, ама щом са такива балами, ще ги научим ние. Ето, вече почнахме, тепърва да знаят кво им се пише!

Виждате, че моят баджанак много го бива по политиката, голем спец е той, нищо че е неук, ама природно е интелегентен някак си. Та значи така, събираме се ние неколцина приятели в кръчмето, дето е пред блока долу, аз, баджанакът, идиотчето Пенчо, бай Игнат, който работи в касапницата, и още неколцина други аркадашчета. Пийваме си и си чешем езиците по всякакви теми. Естествено, падаме си по чалгата, ех, ритъмът на живота е това, не е шега работа: всичко друго бледнее на тоя свят пред една цицореста певачка с издути от силикон джуки, която пее "Да хвърлим дрехи и задръжки..." примерно, или нещо друго, но все така страстно. Ех, живот, живот...

Когато и човек да мине през нашето кръчме все има някой от компанията. Нашата маса си се знае де е, пред телевизора, плазмен, нема да се излагаме, я! Говорим си за туй-онуй, а пък най-често си пийваме, и спорим или дремем, зависи от настроението. По телевизора почти постоянно се леят страстните ритми на телевизия "Планета", ах, Райне, Райне, що ти мисли батко! Чат-пат пускаме да чуем новините, почешем си езиците, а после пак чалга, кво друго. Е, и бат Слави обичаме много, и бат Бойко, то се знае, а пък касапинът Игнат е фен на Атака. Та това е, какво друго да кажа?

А, да, ами това "Не е лесно да си прост... " не го е измислил баджанакът, ами то е написано като лозунг на стената на близкото училище от някакъв малоумник, който в миг на озарение е изрекъл тази велика фраза. Е, той не я е написал точно така, изял е някоя и друга буква, ама иначе се разбира що е искал да каже. Харесва ми дълбокия смисъл, който лъха от туй изречение, та затова го турих за заглавие. А аз иначе съм студент, друг път ще ви разправям за себе си, а понеже съм и безработен, си стоя най-вече в кръчмата, да не харча като ида до центъра. Та чат-пат ще пиша за вас за да ви казвам как тече животът в нашето уютно кръчме, в което и лете, и зиме, все си дремем било застанали зад доматената салатка, било зад туршийка или пържолките, които бай Игнат мъкне от касапницата. Ами това е засега, айде чао, пак ще се срещнем скоро...

(Забележка: Този и следващите разкази, които ще публикувам тук от поредицата, условно засега наречена Една чисто българска, весела и занимателна политология за простаци (основа за бъдеща книга), са съвсем сурови, сами по себе си представляват експеримент, така че моля за снизхождение относно качествата им, особено пък литературните. За да придобият по-завършен характер тия разказчета ще трябва много внимателно да се преработват и шлифоват. Ако някой желае да стане съавтор на книгата, т.е. да напише свои разкази, да заповяда. А дали пък "В кръчмата" няма да е добро заглавие на една такава книга? Щото кръчмата открай време - спомнете си още хъшовете в Браила, у Странджата, също у дядо Либен, у Чудомир, у кой ли не - играе огромна рол в нашия живот: кръчмата сякаш е символ на нашата родна българска, именно простолюдна същина и душа.)

Wow! Great thiinkng! JK