Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: angeligdb
Категория: Политика
Прочетен: 2174027
Постинги: 2816
Коментари: 890
Гласове: 1119
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
11.12.2006 06:18 - Преследвачът на… времето
Автор: angeligdb Категория: Изкуство   
Прочетен: 886 Коментари: 0 Гласове:
0



image

Малко е да се каже, че сме “потопени във времето”, но да започнем оттук. Да тръгнем от простото наблюдение, че не сме “извън” времето, а сме “във” времето; никой не е независим от времето, всички ние съществуваме в ефирната среда на един всемогъщ “времеви поток”, който ни “носи” нанякъде, най-често към неизвестното, понякога - в по-редки случаи - и там, където искаме. Ако пък някой се опита да ни убеждава, че… ”мен времето не ме засяга” или пък че “то не ме докосва и затова не ме интересува”, то едва ли някой ще се вслуша сериозно в думите му. Такъв един самозван “бог” и “олимпиец”, поставящ себе си извън времето - а следователно и извън общността на смъртните - не е безумец само в случай че наистина е гений, изразяващ себе си в безсмъртни творения. Но нас в случая ни интересува времето за човека, а не за свръхчовека, макар че въпреки това не можем да сме изцяло безразлични към вечността. Ето че предпоставката - “ние сме потопени във времето” - още тук показа своята недостатъчност.

Тогава да тръгнем от следното: ние сме “изтъкани” или “просмукани” от времето, то не е “около” нас, но и “вътре” в нас. Оказва се, че не ние сме “във” времето, а времето е “в” нас, и в този смисъл “ от него не можем да избягаме” (както, впрочем, и от себе си не можем да избягаме!). Тази “неразличимост” на човек и време, дълбокото единение на двете, благодарение на което изобщо е възможен животът, е точката, от която следва да се тръгне в един опит за разбиране на времето, човека, живота, свободата. Живеейки, ние постепенно се потапяме в цяла “бездна” от питания, от които отърваване няма. Питания, които не се влияят от това съзнаваме ли ги ясно или пък те “подмолно” мъчат душите ни. Неусетно се появяват въпроси и проблеми, чакащи решение от нас самите, от всеки един поотделно: тук никой друг не може да ни помогне, да поеме част от нашето бреме. Обикновено ние “отпъждаме” от съзнанието си тъкмо най-важните, но поради това това като че ли “неразрешими” проблеми - за да се впуснем в “борба” и с “титанично усилие” да решаваме най-леките, най-безобидните, най-ясните, нуждаещите се от неотвратима, бърза реакция. Не искаме да признаем, че тъкмо този абсурден подбор задълбочава нашата собствена проблематичност, тоест в един момент поставя под въпрос живота, битието на този конкретен и жив човек. Така, по този начин се изостря ситуацията, в която е попаднало съществуването, превръщайки го в кардинален проблем, от който зависи всичко останало...

Продължението може да се прочете на адрес: http://angeligdb.wordpress.com/




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!