ЛОГИКАТА КАТО ИЗКУСТВО НА МИСЪЛТА (Ст.н.с, доктор по философия Стефан Пенов, ИНСТИТУТ ЗА ФИЛОСОФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, БАН)

 

След великолепната си книга "ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА", ЛИК 1997 г., която едновременно представлява и авторска монография, и учебно помагало по философска психология за студенти и ученици, Ан­гел ГРЪНЧАРОВ представя пред любознателния читател своя вари­ант по "Класическа логика" или "Изкуството на мисълта". Появата на книгата е съвсем навременна и даже крайно необходима. Едностранчивата марксистка теза, че битието на обществото определя съзна­нието на хората отдавна е в контрапозиция с не по-малко едностранчи­вата теза на Колингууд, че цялото развитие се дължи на "филиацията на идеи". От Хегел насам стана известно, че "само духът е достатъч­но силен за да устои на противоречията и да се саморазвива", докато материята и общественото развитие ДЕГРАДИРАТ под тяхно действие (срв. Хегел, Науката логика, т.1 и 2, и Ст.Пенов, Философия на духа, С.,1996, ИК "Гуторанов"). Няма надежда за никое общество и за нито един отделен индивид, ако те не са схванали СЕБЕ СИ КАТО ДУХ, природата като нещо, над което се възвисяваме, собствената си същност и същността на другия – не като привилегирован, природно-материален обект, а като битийстване на самия дух с неговите атрибу­ти: спонтанна активност, интенционалност, релационност спрямо обек­та, творчество като създаване на принципно новото и чрез това свобо­да на субекта. Принизявайки себе си до нивото на обект, човекът още повече принизява онтологичния статут на другия и... субектите се заплитат в безсмислени противоречия, които ги изтощават и свеждат до равнището на на несвободни обекти. Накрая за личността и за общес­твото се получава резултат, он който никой не е доволен, но вече е късно да се направи каквото и да е. Както сполучливо показаха Хегел, Попър и Дж. Икълз, веднъж създаден, третият свят на културата като ВЪПЛЪТЕН ЧОВЕШКИ ДУХ, обективирани транссубективни идеи и реализация на божествения логос съответно в наука, религия, философия, изкуство, субективно познание и трансцендентно-иманентна телеологичност на Вселената, вече става САМОДЕТЕРМИНИРАЩ И АКТИВНО ДЕТЕРМИНИРАЩ информационно-субстанциален принцип.

Класическата-формална и нестандартните логики (напр. диалектическата логика, параконсистентните логики) са съществен компо­нент на НЕФОРМАЛНОТО множество на третия свят на културата и на субективния дух. Хегел строго предупреждава, че "колкото е забележително, когато за един народ станат непригодни... неговото дър­жавно право, убежденията, нравствените му навици и добродетели, поне толкова е забележително, когато един народ загуби своята МЕ­ТАФИЗИКА", т.е. способността за философска рефлексия върху све­та и собствената същност на мислещия и самопреживяващ се СУБЕКТИВЕН ДУХ. Логическата култура предпазва от допускането на паралогизми, епентези, удвояване на термина и т.н. Вярно е, че логиката не ни учи да мислим, както и изучаването на физиологията не ни нау­чава на... храносмилане, но и двете ни предпазват от скъпоструващи грешки. Представете си само юрист, лекар, военачалник или пък по­литик (последното няма нужда да бъде въобразявано, защото е печален факт!), който постоянно допуска грешки в мисленето при вземане на отговорни решения или тенденциозно си служи със софизми. Коле­гата Ангел Грънчаров с право изтъква, че "изучаването на логика е необходима част от философското образование на младия човек". Не­що повече, трябва да приветстваме реализираната в тази негова книга идея, че преподаването на логика особено в гимназиалните курсове, а защо не и в университетите (?!), не трябва да бъде "сухо", "тежко" и "тромаво". Така е, защото мисленето като съотнасяне на понятия е не само рационален и формализирано детерминирай процес. Логическо­то мислене е и душевно състояние, неотделимо от общия фон на ПРЕЖИВЯВАНИЯТА на субекта, неточно наричани в англоезичните стра­ни "външен и вътрешен опит ". Авторът избягва две съществени греш­ки на много други логици: 1.) Отъждествяване на логическата мисъл с онтологията (от Аристотел насам) и 2.)Разглеждането на логиката са­мо като форма, без материя и без съдържание на мислимото. В това отношение А.Грънчаров следва формата на изложение на И.Кант, но е съществено повлиян от още по-големия нестандартен логик, който прави логиката част от една цялостна система, защото "ИСТИНАТА ИМА СИСТЕМЕН ХАРАКТЕР", т.е. от Георг Хегел. Според него "неуместно е да се каже, че логиката се абстрахира от всяко съдържание ", както е неуместно тя да бъде пусто "вместилище" или празна схема. Кант ни показа не само безплодието на наивния реализъм и абстрактната метафизика. Нещо повече: несъобразяването с априорните форми на нагледа, априори интенцията към категории (срв. с Брентано), трансцеденталната аперцепция и диалектика, води до антиномиите на чистия разсъдък и съдържащите антиномии три метафизич­ни предмета на чистия разум. След Кант именно Хегел беше този, който показа 23 века след Платон, че тотално битийстващият субект на мисленето е едновременно логически, онтологичен, психичен и религио­зен, т.е. философски. Той намери сполучливо решение на Кантовите антиномии: "По-висшият, същински въпрос е да се провери, дали нещо трето не е истина (или общ субект – б.а., Ст.П.) на двете" противопо­ложни понятия или противоречиви съждения. Например Платоническата традиция (Плотон, Плотин, Прокъл) и традицията на Аристотел – неотомизмът, намират синтез в неохегелианството и православния исихазъм (виж: "ФИЛОСОФИЯ НА ДУХА", "Философия на религи­ята", гл. II, гл. III, 1У-1, У-4,5, СТ. ПЕНОВ, С, 2000).

Онтологичната йерархия на Универсума пряко се отразява в логи­ческите форми: ЕДИННО (Абсолют, Ens Entium), УМ (logoV, София) като неограничен Субект, нещо повече от essentia, и второ онтологично равнище, СВЕТОВНА ДУША, частни души на крайни субекти (единство на esse и existentia) – ТЯЛО, което е само екзистенция. До­като Бог е ЧИСТ АКТ без потенции, то тялото и материята се оказват сами по себе си чиста потенция, която може двояко да се актуализира: 1.)При опита на Бога: Логосът е лично име на Бога, Той се ражда от Отца и чрез него изразяваме НЕВЪПЛЪТЕНАТА БОЖЕСТВЕНА ПРЕМЪДРОСТ (София) и ВЪПЛЪТЕНИТЕ Божествени идеи като същност на света и иманентно принадлежащи на субективния дух на човека под формата на АРХЕТИПОВЕ и ИНТЕНЦИИ; 2.) Чрез НЕТ­ЛЕННИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ЕНЕРГИИ, които се различават понятийно, но онтологически са неотделими от Свръхсъщността на Абсолюта. Човекът е принуден по силата на собственото си битие и битие­то на света да участва в нетленните божествени енергии, доколкото Бог споделя, но не разделя Своето Свръхбитие и Необусловено-безкрайна Същност-Съществуване. Логико-философски погледнато, в то­ва се състои и актът на Боговъплъщението на второто лице на Св.Троица като реален и телеологичен пример за Богочовека – примиряване на Безкрайния Бог и крайния човек.

Именно книгата на А.Грънчаров ще бъде ЦЕННО УЧЕБНО ПО­МАГАЛО за учениците, изучаващи философия и философската дис­циплина логика, както и за всеки читател, на когото не е чужд духът
на древните атиняни, които "с нищо друго тъй не обичаха да си пре­карват времето, както с това да говорят за или да чуят някое ново учение"(Деян. на св.апостоли, гл.17).

В тази изключително полезна книга обучаващите се и всеки лю­бознателен или "любомъдър" читател ще намери "понятието за Логоса", "началата на логиката". Той ще участва в анализа на способност­та за мислене, ще определи своя хоризонт на знанието, ще се запита "Що е истина и Истина?", ще се научи, доколкото това е възможно, да се предпазва да греши, ще различи същност и език, достоверност и се­тивна увереност, занине и предразсъдъци, ще определи понятията и категориите, с които си служи в своя познавателен устрем, ще форму­лира коректни съждения. С тяхна помощ ще прави умозаключение и, използвайки законите на класическата логика и способностите на соб­ствената си цялостна психика, ще постигне по-добра психо-мисловна интеграция. Силогизмите имат свои закони, но МИСЛЕНЕТО Е НЕ САМО НАУКА, ТО Е ИЗКУСТВО.

Ето защо, без да предавам повече от съдържанието, горещо ви пре­поръчвам професионално-написаното учебно помагало по класическа логика и екзистенциално осмислената философия на уважаемия коле­га Ангел Грънчаров. Неговият път е част от големия Път към Истина­та и един сполучлив опит за ПОДРАЖАНИЕ НА БОГОЧОВЕКА или Imitatio Christi.

 

Януари 2001 г. от Р.Хр.           Ст.н.с, доктор по философия СТЕФАН ПЕНОВ, Институт за философски изследвания, БАН

 

Животното е такова,каквото е създадено.За червея
светът се състои от топло и студено,храна и нехрана,тъмно и светло,вредно и полезно.
Рибитге не виждат ръбове на предметите,нямат и представи.У птиците представите са краткотрайни.
Образът бързо изчезва .Бозайниците имат само образно-емоционално мислене и могат да сънуват.За всички животни биологичната полза и значение са от първостепенно значение.Само хора могат да нарушават психофизиологично принципа на биологичната икономия.Човекът мисли с понятия,логика и има интуиция като непосредствено схващане,но само когато се е занимавал с някакъв обект.Е,на кого приличат повечето хора!? - на богопободбни и духовни същества или на животни. Отговорете си сами. Хегел е прав, обаче,че човекът трябва да се издигне над материалното в природата,да овладее тялото си с душа,а духът да господствна над душата. Постигат го неповече от 1 на 100! Хегел е прав,разбира се,както и основните идеи на световните религии, само че светът и хората в него се развиват с епохи, а нашият живот е в години.Трудно е,когато си изпреварил времето си или примитивното си обкръжение.Поздравявам г-н Ангел Грънчаров ,че има мъжеството да изпреварва хода на примитивното развитие в България. Важното е,че Бог и само Той е истина,а човек става истински, само когато разбере това! Салтиел