ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (КЛАСИЧЕСКА ЛОГИКА)   СЪДЪРЖАНИЕ:   ПРЕДГОВОР ОТ РЕЦЕНЗЕНТА ВЪВЕДЕНИЕ   1.Понятие за logos 1.1.Откриването на logos-а 1.2.Смисъл и logos 1.3.Умопостигаемият свят 1.4.Логичност и логика   2.Началата на логиката 2.1.Постулиране и постулат 2.2.Принцип 2.3.Форма намисълта 2.4.Логиката   3.Способността за мислене 3.1."Всеобщият мислител" на логиката 3.2.Всеобщност инеобходимост 3.3.Човешкото познание 3.4.Как човек мисли, или що е разум?   4.Хоризонт на знанието 4.1.Интуитивно и дискурсивно 4.2.Абстрактно и конкрет­но 4.3.Логическо и естетическо съвършенство 4.4.Съвършенс­твото изобщо 4.5.Определяне на хоризонта на знанията 4.6.Отношението към собствения хоризонт   5.Истината 5.1."Що е истина?" 5.2.Незнание и мнение 5.3.Понятие заистина 5.4.Истина в логиката   6.Грешките 6.1.Грешката – илюзия за истина? 6.2.Видове грешки 6.3.Разсейването на илюзиите 6.4.Правила за избягване на грешки­те   7.Същността 7.1.Признак 7.2.Класификация на признаците 7.3.Поняти­ето за същност 7.4.Яснота на познанията 7.5.Степени на познанието   8.Езикът 8.1.Имена и думи 8.2.Знак 8.3.Твърдение, изказване, изре­чение 8.4."Скелет"на изказванията 8.5.Мислене и език   9.Достоверност 9.1.Признание 9.2.Пример за безсмъртието 9.3.Мнението 9.4.Вярата и увереностите 9.5.Пътят на знанието   10.Знание и предразсъдъци 10.1.Опит и разум 10.2.Логическо и практическо убежде­ние 10.3.Влияе ли волята на съжденията ни? 10.4.Предразсъ­дъците 10.5.Източниците на човешките предразсъдъци 10.6.Най-обичайните предразсъдъци   11.Вероятното 11.1.Вяра и увереност 11.2.Субективно необходимото 11.3.Верност и доверие 11.4.Предположения и видимост 11.5.Съмнението   12.Понятията 12.1.Що е понятие? 12.2.Логически произход на понятията 12.3.Актовете на разсъдъка, "правещи" понятията 12.4.Съдържание и обем 12.5.Класификации на понятията 12.6.Употреба   13.Съждение 13.1.Съждението изобщо 13.2.Подразделяне на съждения­та 13.3.Логически квадрат 13.4.Пропозиционална логика   14.Заключенията на ума 14.1.Частите на заключението 14.2.Видове заключения 14.3.Непосредствените заключения на разсъдъка 14.4.Заключение на разума 14.5.Дедуктивни, индуктивни и традуктивни умозаключения   15.Силогизмите 15.1.Силогизмът и неговите компоненти 15.2.Фигурите на силогизма 15.3. Графично изобразяване на силогизми 15.4.Модусите, разновидностите силогизми 15.5.Ентимема и полисилогизъм ("сорит")   16.Изкуството на мисълта   ПРАКТИКУМ ПО ЛОГИКА БИБЛИОГРАФИЯ   ПРЕДГОВОР   Изучаването на логика е необходима част от философското обра­зование на съвременния млад човек. Най-лошото, което обаче може да му се случи (въпреки че той, вероятно, искрено желае да се приобщи към философията!), е това да бъде разочарован още в самото начало: както ставаше досега в заниманията по логика не само в училище, но дори и в университета. Тази опасност – за която категорично твърдя, че съществува – трябва да бъде предотвратена: за да стане срещата ни с философията вълнуваща и незабравима. Ако в самото начало се за­роди в душата ни вдъхновение, то и любовта към мъдростта скоро ще се пробуди. Разочарованието и скуката обаче пораждат само нови разочарования и скука; да ги победим става все по-трудно и дори не­възможно. Обикновените "школски" учебници по логика винаги са се отли­чавали – да признаем това – с порядъчни дози скука и отегчение, на места съвсем непоносими. Изглежда някои други автори на учебници са смятали това даже за необходимо и затова като че ли съзнателно са се постарали да внасят колкото се може повече и скука, и прекалена сухота, и извънредно "тежка" разсъдъчност, обременяващи душата с някаква оловна тежест. Надявали са се, вероятно, че с това внасят ня­каква своеобразна "внушителност" влогическите си построения; не са разбрали обаче, че така убиватвсичко човешко – а това значи фило­софско! – в тях. Сметнах този каприз за абсолютно неоснователен и затова се опитах да напиша една коренно различна логика, която да е точно това, което другата не е, а именно: жива, пробуждаща философ­ската нагласа и дори страстта за философстване и мислене, човечна, вдъхновяваща. Продължавам да смятам и едва ли някога ще се разко­лебая в убеждението си, че мисълта, която не е оживотворена от чувс­твото, скоро омръзва и на самата себе си, а и по начало е чужда на човека. Затова бях овладян от идеята да превъзмогна обикновената представа за един учебник по логика, предлагайки нещо съвършено различно, но също така пронизано от духа на чистата мисъл, от "философичността" на логиката, която все пак е неразделна част на фи­лософията. Дали поне отчасти тази идея е довела до появата на нещо наистина заслужаващо труда си, ще отсъдиш ти, млади читателю. Мой наставник и водач в това начинание беше кьоиигсбергският мислител Имануел Кант, чиято "Логика" наистина е постижение тъкмо в насоката, за която тук стана дума. Вярвам, че именно този хори­зонт на "логическия дух" е потребен на младия човек днес. Кантовото изложение на логическата проблематика наистина е образец за съвър­шенство и в логическия, и в естетическия смисъл на тази дума. По тази причина се оказа, че нищо по-добро от написаното от великия Кант изобщо не може да бъде измислено и казано. Затова се принудих на места почти изцяло да привеждам текста на Кант, отказвайки се и от "кавичките", които нарушаваха целостта на мисълта. По този на­чин – ставайки някакъв закъснял с два века "съавтор" и популяризатор на кантовата мисъл! – се стремях да предам нейните богатства на младите читатели, много от които едва ли ще посегнат към неговите съчинения някога и изобщо. Но това съвсем не означава, че всичко в този учебник е просто повторение на кантовия, напротив, този послед­ния е едно необходимо допълнение на този, който аз се опитах да на­пиша със свои сили. Смятам, че едва ли Кант – мислителят, който тол­кова много е чакал появата на своя популяризатор, на човека, който би могъл съвсем ясно и просто да изложи мисълта му – би възразил на опита в тази насока, направен все пак, макар и толкова късно, чак след два века. Всеки учебник обаче говори най-добре за самия себе си – чрез това, което представлява не само като намерение, но и като постижение, ка­то осъществяване. Единственото, което може да се даде като съвет на току-що разлистилия го млад човек, пристъпващ към изучаването на логика, е първо доверието към самия себе си – и към своята способ­ност да схваща, свободно употребявайки ума и мисълта си. На второ място се иска и съвсем умерено доверие и към учебника, поставил си голямата цел да бъде "наставник" на младежта във великото изкуст­во на мисълта. Има ли ги тези две условия, то успехът няма как да не дойде с времето.