Съществува ли световна „научна мафия”? Това - Нашенски абсурди: феодалните ни "старци-академици" продължават да печелят победи в битката си за оцеляване! - повдига много въпроси, вкл. от политическо и философско естество. Във всеки случай представата за учените като вдъхновени от идеалите на Просвещението, отдадени на истината, недогматични, безкористни труженици не отговаря на реалността.

Това се отнася с особена сила за комунистическата наука с нейната силна идеологизация, но и за западната наука по принцип. Даже бихме могли да твърдим, че има нещо като световна „научна мафия”, която поддържа господстващата научна „парадигма”, окопала се е и подтиска всякакви алтернативни, независими мнения.

Така например цялата съвременна физика е изградена върху неверни предпоставки и от времето на Фарадей и Максуел се развива в погрешно русло. Част от нобеловите награди са дадени наистина за глупости. Парите за андронния колайдер са хвърлени на вятъра милиарди. Някой да е чул оттам да е дошъл някакъв резултат? Но покрай него живеят и живуркат много хора. Българският физик-дисидент Стефан Маринов дори се самоуби, като скочи от прозореца на университетската библиотека в Грац.

Същото се отнася за съвременната космология и астрофизика, които проповядват „Големия взрив” и разширяващата се Вселена, очевидни безумия. Но астрономите с алтернативни схаващания въобще не получават телескопно време и техните статии не се печатат, защото това би застрашило кариерите на общо може би около 500-600-те „утвърдени” защитиници на „Големия взрив” по света.

А политолози на Изток и Запад, които поддържат схващането, че „рухването” на комунизма е фалшиво и в действителност е операция на Кремъл за заблуда на Запада също се игнорират от майнстрийма в политологията. Те не се канят в медиите, на конференции и техните статии не се публикуват в „сериозни” издания.

Трябва обаче да е ясно, че повечето от учебникарските знания имат малко общо с действителността. Голяма част от нашето знание е погрешно. Това се отнася както за точните, така и за хуманитарните науки. За историята например съществува максимата, че тя е лъжите, които никой не оспорва. Само още един пример: българите очевидно не са славяни, както гласи ортодоксалната догма, а българи и не българският език прилича на славянските, а славянските езици на българския.

Изниква обаче въпросът как да се финансира науката. Ако приложните изследвания все пак донякъде може да се самофинансират, то за фундаменталната наука положението е още по-сложно. Тук пазарните принципи явно не функционират. Кой обаче тогава да решава кого и колко да финансира? Политиците? Как могат обаче политиците да решат кое научно изследване е важно и „правилно” и кое излишно или глупост? Или обществото като цяло? Ами ако питаме хората, те сигурно ще предпочетат да финансират например астрологията, не астрономията. В книжарниците повечето хора стоят пред рафтовете за езотерична литература, не пред рафтовете с астрономическа.

Според философи като Паул Файерабенд обаче няма разлика между астрология и астрономия, и двете имат право на съществуване и финансиране, дори и двете би трябвало да се преподават равностойно в училище, ако хората пожелаят. Това ми се струва крайно. Във връзка с това: как въобще да се съставят учебните планове? Защо в тях да влиза физика например, но не и астрология? И т.н.

Написа: Анонимен

Your asnewr was just what I needed. ItВ’s made my day!

zEVxQz <a href="http://pnraalpgehjt.com/">pnraalpgehjt</a>