Стратегически сценарии за бъдещото развитие на света Коментарите по-долу са по повод на публикацията Да се посмеем малко: "Комунизмът е светлото бъдеще на човечеството!"

Нито Фукуяма, нито Голицин са прави. Фукуяма падна в плен на еуфорията от падането на СССР, макар, че голяма част от човечеството остана под комунистически диктат - Китай и КНДР, Куба, ако се не лъжа и Виетнам. Голицин смята, че комунистическите стратези имат идеология, която защитават и, че Китай и СССР са едно цяло. Това не е така.

СССР-Русия се управлява от тайно общество, чиито корени могат да се търсят още по времето на Борис Годунов, представител на царските войни-касапи, който успява да стане владетел. От тогава насам тайната полиция и шпионите управляват Русия, като при болшевишко време те достигнаха своя разцвет и от Сталин насам не пускат страната от мъртвата си хватка. Наивно е обаче да се мисли, че те могат да спечелят една дългосрочна война със Запада. Съветите са способни само да рушат и макар това да е опасно, при липса на възможност да градят каквото и да е било - то просто не им се удава - са обречени на неуспех. ЛилиПутин успя да възроди Русия само благодарение на войните на Буш, които вдигнаха цените на природните суровини. Без скъпия петрол и газ Русия отново ще се срине до дивачество, което е, между другото, естественото й състояние.

Що се отнася до Китай, там комунизмът отдавна е само за парлама - в действителност управляващите предлагат реализацията на конфуциански модел за осъществяване на световно икономическо господство, който е изключително дългосрочен. За разлика от руските говеда, които искат да се накрадат и наядат тук и сега (нашите свини са от същия тертип) или от западния човек, за който най-важни са правата и животът на Личността, китайците имат пирамидално инстектоидно общество, в което могат да се жертват цели поколения за осъществяване на дългосрочния план. Действително аз подозирам, че икономически Китай ще стане по-мощна страна от САЩ след около 20-30 години. Но дали ще е достатъчно това за световно господство. Опасявам се, че не.

За съжаление третият коментар стана твърде голям и се изгуби при постването, но обобщено мога да кажа, че Западът държи властта над "изображението" - медии, интернет, реклами - и налага образец, който е много стабилен и не може да бъде бутнат лесно само на икономическа основа. Напротив той може да провокира промяна в тоталитарните режими.

Бях написал и кратък коментар за борбата на ретроградните фундаменталисти в САЩ, която безспорно ще има своите успехи, но исторически е обречена поради застаряването на населението, която я подкрепя.

Интеграцията в ЕС пък ще е успешна, но просто става бавно, тъй като се обединяват страни с вековни конфликти помежду си. Борбата за свобода никога не е линейно напред и нагоре.

Както казах, анализът на Фукуяма вероятно е прекалено оптимистичен, този на Голицин може би прекалено песимистичен, но все пак по-реалистичен. Механизмите на функциониране на комунистическата система са прекалено непрозрачни, истинските играчи обикновено стоят в сянка, така че е трудно да се каже какво мислят, кроят и какви точно са идеологическите им убеждения. В този смисъл Русия се управлява от „тайно общество”, но това е така едва от 1917 насам. В руската политика, разбира се, има приемственост, но тя не бива да се приема буквално. Комунистите не се виждат като наследници на царска Русия. Комунизмът е интернационализъм, който означава радикално скъсване с миналото. Но руският експанзионизъм сигурно е част както от комунистическата идеологоия, така и наследство на традиционния завоевателен стремеж на руския царизъм.

Ето защо ми се струва малко пресилено корените на сегашната руска политика да се търсят у Борис Годунов (който впрочем, както голяма част от руския елит, е от волжко-български произход). По тази логика бихме могли да търсим корените на днешната българска политика у Иван Асен Втори или да търсим паралели между Август и Берлускони и т.н.

Русия не се готви за класическа пълномащабна ядрена война със Запада, защото тя, разбира се, би била унищожителна за двете страни. Идеята е тя да бъде „асиметрична”. Целта е Западът и в частност Америка да бъдат лишени от възможността да нанесат ответен удар по Русия. Тук са възможни много сценарии, не на последно място тероризмът, който се представя за ислямски, а в действително е създаден и контролиран от Москва. Така например атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк 2001 : 11 септември е рожден ден на Феликс Едмундович Дзержински и денят на смъртта на Никита Сергеевич Хрушчов! Комунистите обичат такива символи. Освен е твърде възможно да предстои колапс на долара и оттам рухване на американската отбранителна способност.

Да, Путин успя да възроди Русия чрез високите цени на петрола, които пък са резултат от войните на Буш, но се забравя, че войните на Буш бяха провокирани от Москва именно с тази цел. Това беше една много хитра и перфидна тактика на Кремъл, на която Америка се хвана.

Можем да спорим какво точно представлява Китай днес. В момента той може би прилича най-много на хитлеристка Германия – с тоталитарна политика и сравнително свободна икономика, но все пак под контрола на партията. Според Голицин разцеплението между СССР и Китай е било фалшиво. Само че Никсън и Кисинджър се подведоха и направиха чрез американски инвестиции от една треторазрядна, изостанала страна като Китай първостепенна икономическа сила. Виждаме как след 1991 разделението Русия-Китай все повече отстъпва на сближаване. Русия и Китай са си разделили ролите: Китай търгува, Русия произвежда суровини.

Блокът Русия-Китай в някои отношения вече превъзхожда Запада – население, ресурси, тайни служби, може би и военно. Ако и когато комунистическите стратези се убедят, че балансът на силите необратимо се е обърнал в тяхна полза, можем да видим как „стратегията на ножицата” отсъпва място на „стратегията на свития юмрук”. Тогава Русия и Китай ще се изправят като напълно единен блок срещу Запада.

...

Не мога да се съглася с вашият анализ. Китай и СССР се отделят още след времената на Сталин, тъй като Мао счита наследниците му за мекушави. Планът на Мао е бил за трета световна война при която комунистите губят милиард жертви, но поради смазващото си числено превъзходство печелят конфликта. На практика обаче цяла Русия може да влезе в този милиард и затова предложението на ненормалния Кормчия е било отхвърлено. После с идването на Дън Китай пък изобщо сменя своята концепция за развитие и тя от марксистка става конфуцианска. Отново държа да отбележа, че руските велможи като цяло планират личното си доволство за сметка на народ и държава, докато китайската инсектоидна система има дългосрочна стратегия, която ще се осъществява цели поколения наред.

Що се отнася до теорията, че ислямът е контролиран от Москва, тя звучи добре, но показва неразбиране на реалната дълбочина на проблема. Ислямският екпанзионизъм е много по-стар дори от руския, да не говорим за социалистическия. Целта на исляма е да покори "върховете на целия свят" (по Махмуд Ахмадинеджад) и за тази цел той е склонен на всякакви временни съюзи и дори престорена игра на угодничене, но крайната цел остава неотклонна. Именно безрасъдното поведение на руснаците спрямо мюсюлманите в тяхната страна ще им донесе много ядове в не толкова далечно бъдеще.