Паметниците на съветския окупатор - грозен знак на българската национална унизеност! Поздравления за софиянци: дадохте ни пример за подобаващата непримиримост към присъствието във всекидневието ни на толкова грозните фетиши на комунизма, благодарение на които тази ужасна проказа все още продължава да трови живота ни! Непримиримост, с която всички трябва да се преизпълним, ако искаме един ден да заживеем истински достойно: като свободни и горди човешки същества, като свободна и горда, не познаваща и не търпяща униженията нация.

Замислям се във основа на вашия пример дали, примерно, ние, пловдивчаните, присъстващи в интернет, чрез възможностите, които той ни дава, да не се организираме и да проведем аналогично "мероприятие" (да използвам тая така любима на комунистите дума) също така и на паметника на Альоша в нашия хилядолетен град, който, за разлика от паметника на окупатора в София се извисява над града така, че се вижда от всяка негова точка. За да разберете как се чувстваме ние, пловдивчаните, които няма да се примирим с националното ни унижение, знак за което са паметниците на окупатора от рода на Альошата, си представете вие, драги софиянци, как бихте се чувствали, ако паметника на съветската армия-поробителка, който сега се намира до Борисовата градина, беше не къде да е, ами на... Витоша, така, че да се вижда от целия град!

Ало, драги пловдивчани, дайте и ний да се размърдаме малко, да се организираме, да се поразходим тия дни до Бунарджика с плакати, та да покажем, че духът на демокрацията, на свободата, на човешкото достойнство не е умрял и в нашия град! Да покажем, че няма да се примирим с присъствието на този грозен знак на българската национална унизеност, понеже народ, който търпи паметниците на своя окупатор, на душителя на свободата си, с това показва, че не е достоен за нея!

И така, предлагам ние, присъстващите в интернет, граждански активни и демократично мислещи пловдивчани, да обменим мнения и да определим подходящ ден и час, за да покажем, подобно на нашите събратя от София, че не сме се примирили и няма да се примирим със знаците на комунистическата бруталност спрямо свободата, каквито по същество са паметниците в прослава на армията, посекла, ликвидирала, задушила за десетилетия българската свобода и демокрация.

На мен лично ми се струва, че нищо не пречи този ден за нашата изява да бъде, да речем, събота, 15 януари, в 11 часа, т.е. точно седмица след акцията на софиянци. Какво ще кажете за този ден и час?

Моля също гостите на моя и на блога на Иво Инджев, жители на други български градове, в които има паметници на съветската армия-поробителка, също да инициират протести от същия род, та да не се окаже, че акцията на софиянци е съвсем самотен и изолиран прецедент без последователи. Трябва да направим така, че комунистическата гнус, която така безсрамно се е разпищолила напоследък, отново да замре в оня екзистенциален страх и трепет, който я беше обзел в първите години на битката ни за българска демокрация, имам предвид началото на 90-те години.

Но този път трябва да проявим изискващата се последователност и твърдост, и то до степен, че окончателно да изпратим в небитието ония комунистически символи, които, подобно на вампири, пият кръвта и жизнеността на нацията ни, подхранвайки комунистическия тумор върху нейното тяло...

ЗАБЕЛЕЖКА: Горното е мой коментар към публикация в блога на Иво Инджев под заглавие Граждански поглед върху селското перчене на червените паразити.