Ние, гражданите, трябва да си отвоюваме от мафията и държавата, и демокрацията си! Изнесеното в две публикации от тази сутрин (виж: Как Студентски град стана Градът на греха и също така Държавата на греха) не се нуждае от особен коментар. Или от задаване на въпроси от рода на този: а защо властта, защо "народний херой" Бойко не се намеси, та да изтика мутрите на Маджо (приближен на самия президент Гоце Първанов, негов сътрапезник!) от Студентския град примерно?

Аз лично смятам, че ненамесата на управляващите - тия, пък и предишните, също така и още по-предишните, от царското управление - е още по-красноречива от евентуална намеса: властта, държавата, от една страна, и мафията, от друга, у нас са едно и също нещо. Допуснахме да ни управляват мутри и мафиоти, ето това направихме. Трябва да си неспасяем идиот да вярваш, че някога гарван гарвану око може да започне да вади! Но изглежда у нас неспасяемите наивници (да не употребявам по-тежка дума) се преобладаващо мнозинство. Мутренската държава и мутренската култура воглаве с медиите у нас правят нужното за да произвеждат идиоти, простаци и наивници в изобилие.

Нашата днешна така окаяна, поставена на колене и унизена демокрация е вече мутренска демокрация, пък трябва да вземем предвид и това, че властващите мутри - вече и на държавни постове, а пък и като феодални владетели на отделните територии, като този Маджо - са просто слуги, маши, патерици и и пр. на истинския господар на тази страна: комунистическата - руско-българска и ченгесаро-кагебистка - мафиотска олигархия. Това е положението. Това е истинският октопод, от който отърване няма.

Довели сме нещата дотам, че единствената ни надежда вече даже не е и Европейският съюз - нашите мутри май се сработиха и с него; единствената ни надежда в момента е... американският посланик в София! Доста крехка надежда, щото ний за Америка едва ли можем да сме важни при положение, че тя има на главата си проблемите на целия свят, при това в момента я ръководи един, за жалост, твърде слаб и безхарактерен президент.

Докато не осъзнаем, че само ние самите, българите, гражданите, автентичните демократи - не някой друг, само ний самите! - сме и трябва да бъдем единствената надежда за поправяне на положението в нашата страна; само ние сме и трябва да бъдем силата, която, ако възроптаем както подобава, но не само това, но също и ако сме твърди в предстоящите борби, може да променим, с много тежести и усилия, тежката обстановка. За която всички ние, така или иначе, плащаме - с бедността си, с униженията си, с безперспективността си.

В най-новата българска история след 1989 година само един път държавата, в лицето на правителството на СДС, на правителството на Иван Костов, има смелостта да се опълчи срещу мафията и да поведе война срещу нея. Мафиотите и техните политически приятели и представители от БСП, ДПС и вся осталная сволоч надоха вой и писъци до небесата и се разкрещяха така, сякаш някой ги коли. Медийни слуги на мутро-мафията ни като Кеворкян, Слави Трифонов и останалата гмеж, срещу щедро заплащане, естестествено, не алтруистично, почнаха най-мръсната кампания по оплюване и окалване на Костов и на СДС, която още не е престанала.

И мафията успя, усилията й не отидоха напразно: доведе си за целта послушен управник чак от Мадрид, който осигури простор за нов възход на мафията ни. Времето на Симеон (със "силна ръка" в лицето на новопроизведений генерал Бойко Борисов!) стана такова златно време за разцвета на мафията ни, което може да се сравни само с времето на разцвета на бандитизма по времето на печално известния Беров (1993-94 година).

Такива ми ти работи. Нещата, за които пиша, съвсем не са безобидни. Трябва да се стреснем, да осъзнаем какво става, да възроптаем, да се надигнем, пълни с решимост за борба, да направим нужното и максималното, и даже още повече от това, за да умием образа на поруганата българска демокрация.

Разбра се поне едно: ако ний, гражданите, не сме си на мястото, наглеците се разпищолват и тържествуват. Но ако ний си застанем на мястото, те ще се разбягат като плъхове.

Защото в нас е силата. Но преди това ние, гражданите, трябва да си отвоюваме от мафията и държавата, и демокрацията си. Ако не го сторим, горко ни...