Карма и прераждане Из: Кармата

Етимологически карма означава акт, или по-скоро действен акт нещо, което се е извършило като действително в познатия ни свят. То може да бъде действително или като мисъл (помисляне), или като вербално действие, или като физическо действие. По същия начин и съответната карма бива “помислена”, “словесна” или “телесна”. В старите текстове кармата не е всяко действие, а само онова, което е свързано с нравствено следствие.

В Енциклопедия Абхидхарма, раздел IV (Карма-Нирдеша) кармата се определя като силата “четана” (cetana). Това е менталният импулс, който възниква в съзнанието като ментален акт (вид помисляне, намерение, воля) на действието преди то да е извършено, т.е. причината на действието. Васубандху определя “cetana” в карика 24 на втория раздел на “Енциклопедия Абхидхарма” по следния начин:

“Четана е това, което формира, обуславя (abhisamskr) дейността на съзнанието”[1]. “Това е особен вид интрапсихическа мотивация, диспозиция на психиката, провокираща актовете на съзнанието, а от тук и на действието”[2]. Четана се интерпретира и като “път на действието (дейността)”. Л. де ла Вале Пусен счита, че “четана” е именно “път на действието”. Той цитира един фрагмент от “Вибхаша” част, от която ще приведа:

„– А защо да не разбираме четана като “път на действието”?

– Четана е действие, т.е. това посредством, което желанието (за действие) действа и се нарича път на действието, подобно на “пътя на царя”, т.е. този път, по който той върви. Обаче, самият цар изобщо не се явява “пътя на царя”.

Следователно, четана поражда действието. То, от своя страна, бива първо телесно или вербално и второ, проявено (vijnapti) и непроявено (avijnapti). Проявеното действие (vijnapti) е вербално или телесно. То създава изменение в “грубата материя”, или в грубите “материални дхарми”, в атомите на великите елементи. То има материална природа, в смисъла на “изоморфен контакт” с органите на чувствата.

Онова действие, което няма тази изоморфност е непроявеното действие. То не е простата липса в полето на проявените материални дхарми, а действителността на непроявената дхарма извън това поле, т.е. наличието на дхарма без дхармалангшана[3]. Непроявеното действие, според Абхидхармата, е “вътрешната налична структура на действието”. Проявеното, от своя страна, е форма. “Счита се, че проявеното действие е формата”.[4] При положение, че проявеното действие е в областта на злото или неутралното, то съществото придобива форма на кармата, която се явява на основата на “структурата” като непроявеното действие. (Прочети ДОКРАЯ )