Имам предвид злочестините на антинатовеца Гоце Първанов на срещите на върха на НАТО, където по жестоката ирония на историята тъкмо нему се налага да представя натовска България! По-зла участ едва ли може да се намери за него: комунист даже в червата си, твърд антинатовец, убеден противник на "американския империализъм", пръв приятел на другаря Путин, именно нему гадната история отреди тази непоносима гавра - да седи в обкръжението на империалистите и да се преструва, че не му иска до един да ги разстреля със своята позлатена империалистическа карабина, струваща цели 50 000 евро!

Питам се: как ли издържа гоцевото кървавоалено сърце на тия кошмарни мъчения?! Питам се, и ето какво открих.

Единственото, което спасява гоцевото сърце от разрив е това, че той там, на срещите на върха на президентите на класовия враг стои с убеждението, че е таен боен другар и шпионин на КГБ, изпратен там с тайна мисия в стана на самия враг! Ето това шпионско съзнание, по думите на философа Мамардашвили, спасява другаря Гоце - иначе той отдавна да се беше самоубил, понеже не би могъл да понесе издевателството на империалистите над светлата му комунистическа същина.

Това е моето обяснение. Агент Гоце там шпионира, прави туй, дето цял живот го е правил: пише доноси, адресирани до неговия сърдечен приятел и пръв боен другар, именно таваришч Путин. Този смисъл спасява наш Гоце от танталовите и сизифовите мъки, които така справедливата история му отреди. И Гоце пие тази горчива чаша така стоически, че направо заслужава да бъде награден с орден "Ленин" от ръката на самия таваришч Путин.

Дерзай, Гоце, отмъщавай си на гадната история, що се погаври така с тебе! Вперед с КГБ - к окончателную победу над миравога империализма!