Сиамските близнаци Гоце и Бойко Радан Кънев, политик от ДСБ и блогър, е написал и публикувал във в-к СЕДЕМ статия под заглавие Без Живков в ЕНП, а днес в блога си е написал нов коментар по същата тема под заглавие Изборът, който не направихме: Социализъм или... Сигурност?. Два момента ми се виждат особено добри в двете статии, препубликувам ги тук, за да могат с тях да се запознаят и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

... И ако кризата се задълбочава с всички рискове да се превърне в десетилетна депресия (на прост език - влачене по корем по стопанското дъно), то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни - ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. А без смелост и компетентност няма и реформи.

Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран - сигурност и справедливост за гражданите, отговорност в управлението. Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. Техните представи за ред, сигурност и справедливост не са модерни, не са европейски. Те са наследени от Живков. В това отношение ГЕРБ с БСП и с Първанов не са конкуренти - съмишленици са. Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а "алтернативата" на Гоце - в АОНСУ.

Те не могат да изведат страната от кризата, защото не могат да дадат свобода и правна рамка за самостоятелност и инициатива на предприемачите, условия за честна конкуренция и развитие на творчеството и таланта на отделните хора. Те оплаквачките на Живков - не разсъждават така. Те бленуват комини и газопроводи, милиарди заеми, държавно дирижирани "приоритети", в които да загробват парите ни, милиарди кражби от управлението на тези проекти.

И тук е предизвикателството пред десницата. Да даде нов, модерен смисъл на тези понятия - сигурност, справедливост, отговорност. Да убедим активните хора, работещите, рискуващите, че е възможно в България да има честен пазар и ясни правила, свободна конкуренция, в която си струва да рискуваш, да започнеш втора работа, да откриеш трета фирма, да наемеш нов работник. Че няма вечно над главите има да се плете мрежата от братовчедски кадесарски връзки, наследени още от времето (да, непрежалимото време на Живков...), когато областният партиен секретар беше главатар на всички "стопански ръководители", кметове, прокурори, съдии, милиционери.

Това дотук е взето от първата статия, а ето най-интересният момент в днешния коментар на политика, блогъра и адвоката Радан Кънев:

След провеждане на тези (примерно) 9-10 стъпки по изземване на имота, инвентара и спестяванията на гражданите, комунистите окрадоха парите от банките, предизвикаха две вълни на хиперинфлация и зарязаха българите:

- Без собственост
- Без земя и традиции в земеделието
- Без добитък
- Без магазини и работилници
- Без спестявания
- Без пенсионен фонд
- С рухнали индустриални предприятия
- С милиарди долари дълг
- С... лихвоточки вместо пари.

Това днес наричаме... сигурност.

Моя милост като прочете двата текста счете за нужно да поздрави автора за верните мисли и констатации, които е имал смелостта, проницателността и достойнството да изрече и напише; сторих това ето с тия думи:

Поздравления за така точния анализ, към който не може да се прибави почти нищо! Похвално е, че се е осъзнало дълбокото родство между милиционеро-популистичния и ченгесаро-олигархичен носталгизъм към "непрежалимите времена на комунизма", които в лицето на Бойко Борисов и Гоце Първанов намериха своята най-изразителна персонификация и въплъщение.

Преди десетина години големи слоеве на българското общество сякаш се вцепениха от страх и трепет пред необозримите хоризонти на свободата, които се разкриха в резултат на смелите реформи на правителството на СДС и на Иван Костов - и изтръпнаха от предчувствието за нейните тежести, предизвикателства, коварства и отговорности.

Тогава тия настроения бяха използвани от стратезите на ДС-КГБ, които домъкнаха мадридския измамник Симеон, в чието лице овладяната от носталгия по блажените тодорживкови времена природопопулация намери своя нов кумир и вдъхновител. Тоя екстаз на най-пошло умиление по ленивото време на безотговорност, свързвано с епохата на бай Тодор Живков, неизбежно доведе до това, че на вълната на социалисто-комунистическия популизъм-носталгизъм се качи друго едно ченге от ДС, именно хероя от Сирищник.

Симбиозата на толкова популистичния патернализъм със социалисто-комунистическия носталгизъм успя да надмогне разочарованията от краха на всички надежди на наивните "народни маси" при провала на Симеон - и в резултат през 2005 година се роди уродливото чудовище, наречено тристранна коалиция, която справедливо заслужи прозвището "разбойническа".

Но тия мнозинствено-народни чувства и копнежи по времето, белязано от макар несвободната, ала за сметка на това така измамна сигурност на пълната безотговорност на социалисто-комунистическия "рай" създаде предпоставки да се роди съвсем уродливата и хипертрофирана надежда, че исполин като Бойко Борисов ще може да впрегне мощта на държавата, та комуноидната общност да изживее още един "триумф", подобен на байтодорживковия.

Ала действителността и животът бързо попариха надеждите и съкрушиха идилични видения - понеже наистина животът не се подчинява на ефимерните копнежи на носталгиците, а си има своя желязна логика, нарушаването на която пък си има огромна цена, плащаща се даже с лихвите.

В тия условия "алтернативата" на абсурдно-парадоксалния и съвсем неадекватен на времето ни комунистическо-ченгесарски носталгик Гоце Първанов може да бъде една-единствена: путински тип авторитаризъм, съчетан с популистично бойкоборисовско перчене и лъготене.

В тази ситуация ми се струва, че в близките месеци ще се разиграе медиен циркаджийско-фокуснически фарс за насаждане в съзнанията на усещането за някаква уж "принципна несъвместимост" между умилителната гоцевска носталгия по путинския тип авторитаризъм и бойкоборисовската популистична бабаитщина, та наивният електорат да се разцепи в чувствата и симпатиите си, но за сметка на това пък да бъде за пореден път излъган, а също и не бъде допуснато да се разбуди от вцепенението си. А пък в есента на следващата година, т.е. след президентските избори - убеден съм на 100% в това! - Бойко Борисов и Гоце Първанов, сито охранени от "народната любов" като гергьовденските кърлежи с овча кръв, ще плеснат с ръце и ще се прегърнат - с оглед на това да царуват ако не вечно (както става в Русия с тържествуващия авторитарен путинизъм), то поне два-три мандатеца.

Разбира се, битката на автентичната десница за разбиване на тия угочавеско-путински кроежи на Гоце и Бойко ще бъде много тежка, понеже тия двамата другари (те наистина са свързани кръвно и генетично като сиамски близнаци - и това скоро ще се разбере от всички!) притежават пълния медиен ресурс и монопол за осигуряване на игричките си.

Но най-големият съюзник на десницата в това отношение, както и друг път съм отбелязвал, е самият живот, сиреч, желязната логика на икономическите и пазарните закони - и законите на развитието на самата действителност. Този фактор пък е фатален за ония, които като Гоце и Бойко (и цялата ченгесарско-кагебистка измет, стояща зад тях) си позволяват лукса така волунтаристично да нарушават логиката и законите на самия живот.

Цялата работа значи е да се открие как да стане така, че мнозинството от нацията да отрезвее по-скоро и с по-малко загуби и разпиляване на сили, а също така и по-безболезнено да се освободи от илюзиите си, та да се примири най-сетне с предизвикателствата на човешката свобода, разкриваща всички хоризонти. И явяваща се главен фактор за просперитета на индивидите, общностите и нациите.

Разпространението на съзнанието за предимствата на свободния и инициативен живот у все по-широки слоеве е онази психологическа, мирогледна, ценностна и нравствена предпоставка, която ще се превърне в един момент в главен социален фактор за окончателно погребване на популистично-социалистическите илюзии, които като като воденичен камък на шията дърпат цялата нация към провала и бедността.