Лек размисъл за "ангелското" и неговата съдба в страната на взаимно прецакващите се... дяволи Искам накратко да засегна два въпроса, които, прочее, са насочени към всички вас, читателите на този блог - и приятелите на списание ИДЕИ. Тия два въпроса или проблема имат, донякъде и така да се рече, "частен" характер, понеже са свързани с лични мои проблеми, преценки и емоции, за което моля да бъда извинен.

Преди няколко дни беше Архангелов ден, т.е. беше моя имен ден. По този повод получих много честитки от най-различни хора, чрез есемеси, във Фейсбук, чрез имейли, по Скайпа и по телефона. Отправени ми бяха всякакви пожелания, едно от друго по-хубави и вълнуващи. Искам тук на всички най-сърдечно да благодаря за пожеланията и честитките; много бях развълнуван от честта да бъда поздравен така топло от толкова много хора послучай именния ми ден. Сред всички пожелания, едно от друго по-хубави и вълнуващи, се откроява онова, което ми каза по телефона моя приятел от Монтана - чувствам го като такъв, макар че на живо изобщо не сме се виждали; той е човекът, който най-много ми е помогнал за да излиза списание ИДЕИ - именно г-н Петър Каменов; той ми рече нещо, което няма да забравя, нещо, което до този момент не бях чувал и за което не се бях сещал, именно, рече ми това:

Ангеле, гледай да си по-малко ангел, а повече да си гявол!

"Гявол" е "дявол", ама така, както се изрича думата "дявол" в по-западните предели на отечеството. Има голям смисъл в това пожелание, според мен с него този човек е попаднал в същината на личния ми проблем, на, тъй да се рече, моята личностна прокоба - и трагедия. Май точно в това ми е проблемът: не съм гявол, а сякаш съм прокълнат да бъда нещо като "ангел", то и името ми е такова, какво да прави човек. А изглежда трябва човек да е и поне малко "гявол" в този наш свят, иначе е обречен; да, ама ето, при мен не се получава туй нещо, гяволиите, гяволуването, и това ме прави нещо като черна овца (или бяла врана) в една страна, в която гяволите, общо взето, са мнозинство, или, по-добре казано, в която други освен гяволи комай почти не се срещат. От гявол нагоре сякаш са съвременните българи, гяволуват комай всички, всеки гледа да прецака всички други, и в резултат, оказва се, всички са прецаканите; няма как да е иначе в едно такова гяволско общество. В което хората са все от гявол нагоре - или, другояче казано, от пич нагоре. Но ето, че има тук-там, срещат се и такива като мен, как да ги нарека не знам, щото може да прозвучи грозно, идеалисти ли сме ний, тези хора, "ангели" ли сме, не знам, но има нещо такова, а пък как се чувства един подобен човек в нашенски условия не ми се говори, но както и да е.

Но като стана, така или иначе, дума за това, ми се иска малко да поразсъждавам по темата. Безспорно е, че човекът, т.е. всеки един от нас, обединява по някакъв начин в себе си и "ангелското", и "дяволското" - при преобладаването на едното или на другото; човешкото по принцип е единството на двете, на ангелското и на дяволското. Изглежда дяволите или гяволите (думата "гявол", не може да се отрече, звучи някак си още по-пищно, знам ли, затуй я предпочитам!) са хора, здраво привързани към тоя тукашен свят, това са хора материалисти, пък "ангелите" изглежда не са от този свят, те са нещо като пратеници от един друг, много по-съвършен и красив, именно духовен свят - и по тази причина са нещо като чужденци и странници в този свят, са нещо като "имигранти" тук, т.е. са човешки същества, които са загубили своята родина, именно света на духа, на духовното, на съвършеното, на истинното само по себе си и прочие. Не зная защо съм орисан от съдбата - или пък от Божията милост - да се чувствам цял живот нещо като пратеник на родината на духа в този тук наш материален свят, но така се чувствам и усещам.

По тази причина съвсем не мога да се приспособя ефективно към този свят, едва ли мога да постигна някакъв съществен успех по критериите за успех в този свят, тук такива като мен ги смятат, с право, за неудачници, за нещо като нехранимайковци, за черни овце или бели врани, т.е. за странни птици. Но все пак, иначе погледнато, е хубаво да те считат за нещо като "птица" в един свят, в който най-добре се чувстват... прасетата, блажено излегнали се в тинята и мръсотията, щото птиците, тия хвъркати същества, са твърде свободолюбиви, те умеят да се реят високо-високо над прозаичния тукашен свят с неговите мерзости, сякаш искат да отидат именно в оня така чист духовен свят на идеалното, на възвишеното, на истински красивото, на духовното...

Но стига толкова, за да не стана досаден - или пък да не прозвучи надменно всичко това, що написах по-горе. Просто исках да споделя как ми прозвуча толкова уместното пожелание на моя все пак задочен приятел от Монтана - и какви асоции предизвика то в душата ми, за което отчасти можах да загатна с написаното по-горе. А всъщност с този текст исках да благодаря и на него за хубавите думи и пожелания, и на всички останали, а пък сред пожеланията на другите хора, които ме поздравиха, имаше също така твърде духовити и добре подбрани думи. Благодаря ви на всички, твърде ме трогнахте, почитаеми дами и господа!

И втория момент, който искам да засегна, които касае общо взето пак същата група от хора - мои приятели, читатели на блога, или пък приятели на списание ИДЕИ. Понеже четвъртата книжка (трета за тази година) излезе доста трудно, и то най-вече благодарение на пожертвования на отделни хора, също така на абонаменти, то искам тук да попитам нещо, понеже в последните дни се занимавах с разпращането на книжки на списанието на хора, които са се абонирали, които са автори в него (с книжки им се отблагодарявам, няма хонорари в нашето списание), или които са го подкрепили финансово и пр. Та искам да запитам това:

Има ли някой, на когото е трябвало да изпратя списание (списания), ала съм го пропуснал, или съм го забравил? Моя да ми съобщи, ако има, защото е съвсем възможно в залисията с други работи да съм пропуснал някого, да съм го забравил, или пък - и това е възможно - изпратено до него списание да не е пристигнало, да се е загубило, или пък да е било откраднато от разбита пощенска кутия, понеже този път, за икономии, изпратих списанията не с препоръчани писма, а с обикновени. Та затова се безпокоя да не би някой да не си е получил списанието, и по тази причина се моля, ако има някой такъв, да ми се обади незабавно, та да поправя пропуска или грешката.

Това са в основни линии нещата, които исках да кажа тук. Дано горенаписаното в своята цялост да не е прозвучало някому грандомански или някак иначе, но от този род, не съм такъв човек, ала думите са коварно нещо, и често човек иска да каже едно, а то се получава друго, т.е. думите му звучат иначе в дадени уши, а пък, знайно е, и от ушите и очите (и от съзнанието) на чуващия или на четящия зависи смисъла, който се съдържа в дадени думи, та затова се чувствам длъжен изрично да подчертая, че не съм искал да създам погрешно впечатление за мотивите, които ме подбудиха да напиша горния текст.

Приятен уикенд, приятна почивка на всички!