Иновация в образованието на младежта: философското интервю Сред написаните от мен учебници, помагала, курсове лекции и пр. по философия, психология, гражданско образование - които можете да намерите на страницата в помощ на учениците, студентите и на всички интересуващи се - има едно помагало, наречено ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (с подзаглавие КНИГА ЗА ОПИТВАЩИТЕ ДА РАЗБИРАТ). По отделните теми там има твърде много въпроси, които съм формулирал в един систематичен вид, а пък отговорите на тия и на много други въпроси са в друга моя книга, в един курс лекции по философия, в който всеки може да свери своето разбиране с едно по-развито и пълно философско разбиране. Впрочем, започнал съм да правя и видео-вариант на този курс, който пък е предназначен за ония, които не обичат да четат :-), щото не бива да се лъжем, че такива няма сред нашите студенти и ученици, сред нашата младеж.

Защо пиша тия неща ли? Ами защото вчера получих от един мой ученик писмен отговор на въпросите, които са зазадени в помагалото. Получило се е нещо като "интервю" по философска тема, който ученикът задочно дава. Отговорите му са лаконични, но за мен това пък много говори, т.е. правя си съответните изводи. Но ето как вероятно без да си дава сметка за това този млад човек ми дава една хубава идея: по същия начин, чрез вземане на "философско интервю", могат да бъдат изпитвани всички ученици, писмено или устно, и този начин на изпитване, по-специално за философията, е много по-добър от т.н. "тестове", които според мен са съвсем неподходящи що се касае за философията (щото тук работата не е просто да се знаят някакви външни сведения и думички, а тук се иска много повече: да умееш самостоятелно да осмисляш дадени проблеми). Аз и преди съм се опитвал да вземам такива "интервюта", ала нещо не се получаваше, а ето, че този ученик ми показва, че това не само че е възможно, но е и потребно да се продължи, и то много по-настойчиво. Ето сега как е отговорил той на самите въпроси:

Употребявал ли съм досега тази дума, думата философия?
- Да, но не си спомням по какви поводи.
В какъв смисъл е ставало това?
- Не си спомням.
Случвало ли се е да ме обвинят така: “много философстваш!”, “прекалено си се разфилософствал!” или пък “станал си дървен философ!”?
- Да, когато почвам да разказвам на по-несъбудени хора мойте мисли в/у даден предмет.
Защо ли употребяват думата “философия” в един такъв смисъл?
 - Защото не са вниквали в тази област от човешкото съзнание.
Какво искат да кажат, какво всъщност казват?
- Искат да изложат философията като лъже-наука, но всъщност правят за смях самите себе си като показват своето незнание.
Какво лично аз чувствам когато чуя думата “философия”?
- Мисля си за това в/у каква логика е изградено дадено действие. Например за какво живеем или защо използваме пари и т.н.. В един смисъл: "Неговата философия е...".
Защо онези, които не разбират що е философия, все пак си позволяват да употребяват думата в един ткъв отрицателен смисъл? (ОЩЕ >)