Открито писмо до блогъра Ангел Грънчаров и скрито питане към министър Сергей Игнатов PRO DOMO SUA

"О, tempora, o mores!"

"Месомелачката" на човешки души, наричана "българско образование", се е дехуманизирала така, че вече има античовешки облик и характер" (Ангел Грънчаров - заглавие на едноименна статия, публикувана в блога "HUMANUS" НА 5.Х.т.г.)

Драги ми Ангеле, ти много добре знаеш, че твоето отворено писмо до министър Сергей Игнатов е все едно едно да те включат в Програмата за Големия взрив или да те приемат в Горската резиденция "Земнонебесна прелест" и да чакаш Лъва да вземе отношение по въпроса, защо въпреки че братовчед му Белия леопард е удушил пет антилопи, не е получил заслуженото наказание, а дори не е задържан за 24 часа...

Ще ти разкажа един действителен случай, а ти прецени сам. Беше в началото на настоящата учебна година. Бивш преподавател от Колежа в Силистра, доскорошен филиал на РУ "Ангел Кънчев" (сега не знам, признавам си честно, пък и не искам да се ровя, какъв е статута му), ст.н.с. д-р б.н. кандидатства за учител по обявено свободно място в моето училище. Горкият, носеше си курса лекции, които бил чел в Колежа, откъдето бил съкратен, а след това му се наложило да работи като общ работник в различни строителни фирми, два пъти припадал на строежите, ако бе видял колко мъка имаше в погледа му, а думите му, изречени почти плачешком "Глад, голям глад, брат!" можеха да трогнат и каменно сърце. Как мислиш, беше ли назначен, а?

Нали си гледал онзи емблематичен български филм "Опасен чар" (ах, този палавник Тошко Колев!) и си спомняш онази знаменита фраза на един от героите, майката на кандидат булката: "Роднина, милиционер, роднина, милиционер"? Та кадровата ситуация в моето доскорошно училище СОУ "Васил Левски" - гр. Русе е същински аналог на горната фраза, разбира се с друг смислов нюанс. В резултат на демократично спазваните процедури по назначанане на учители, пък и останал персонал, днешния колектив на училището придобил следния категориален облик: шуробаджанашки кръг (директор, съпруга, снаха, братовчеди и роднини по всички линии), градски и семейни приятели, протежирани от местни големци и... заварено положение, сиреч ветерани и ненужни вече учители, които искат не искат, назландисват се или не, щът се пенсионират по правото си на по-рано излизане в "заслужен" отдих, иначе, нали знаеш, що е "ос на административното зло" (най-страшната зъбчатка от "Месомелачката").

Та да се върнем на горния случай!? Преди това въпросният колега бил отрязан и от училището в близкото до Русе основно училище в село Николово. Какво стана по-нататък с него не зная, защото като учител от категорията на завареното положение бях навършил годините за по-ранно пенсиониране, тактично припомнено ми чрез заповед за предупреждение за уволнение, та независимо от научните и квалифакациони степени, трябваше да "стягам багажа". Е, ти си адски прав, като в прав тексте заявяваш, че искаш да бягаш от страната, а не да живееш като скот с собствената си държава. И каква е държава, която не държи на човешкия си потенциал?

А моя случай Ангеле, какво насилие, какви унижения изживях заради дързостта да осъдя един самозабравил се и смяташ се за здраво окопал се местен "първенец" (но за това на друго място и по друг повод и всичко подкрепено само с документи, защото когато документите говорят и... магистратите решават по същество.

А знаеш ли, че в твоя град, град в предверието на планината, дала на света дъщерята Европа, град много преди Брюксел - Меката на днешната европейска демокрация, но и бюрокрация, в училището, носещо името на поета, когото нашенските нрави прогониха далеко извън България и ни лишиха от единствения действително номиниран нобелист по литература (Елиас Канети е роден в България, и то в моя роден град, но е австрийски писател), синът на дядо Славейкова, Пенчо Славейков, една развилняла се директорка уволнява учителка, която е била нейна конкурентка за шефското място, въпреки че въпросната учителка е била наградена през изтеклата учебна година като най-добра в професията си, а мотивите за отстраняването й са: системно нарушение на трудовата дисциплина, конфиктност и пр.пр. простотии от този характер.

И каква е реакцията на местния РИО на МОМН и неговата шефка доц. Павлинка Кацарова? Аз не знам, ако ти имаш някаква икформация по този случай, кажи ми, стига да не си стовариш куп неприятности на главата. (Бел. моя, А.Г.: Въпросната директорка, както вчера беше съобщено, била уволнена дисциплинарно.) Аз имам друга информация, почерпена от столичен вестник от пети септември тази година, ако не ме лъже паметта че въпросната госпожа съчетава три в едно - шеф на Инспектората, действащ доцент и общински съветник. Как ти се струва, такъв скъпоценен и скъпоструващ държавен човек да обърне внимание на писмото на един обикновен простосмъртен?

Ангеле, като заместник-председател на Постоянната комисия по образованието при ОбС - гр. Русе, мандат 1991-1995 год. на три пъти се сблъсквах с масови уволнения на учители от побеснели директорки - в ОУ "Ангел Кънчев" (1994), ТРКК (дн. ПГКК-1993), Земеделския техникум в Образцов чифлик (1992) и въпреки моята намеса, заради която давах показания и в полицията, стана "битият-бит, другият-такованка", а моя милост, когато кандидатства за директор на Дома за юноши "Св. Димитър Басарбовски", макар и да бях осигурил солидни средства от благотворителни организации на български емигранти, бях отрязан след прегласуване от Комисията по избор воглаве с кадровика на тогавашното МОН г-жа Пенка Найденова, съпруга на действащия по това време депутат от ДПС Осман Октай, независимо че преди това бях спечелил конкурс за инспектор (далечната вече 1990, днес експерт) по квалификацията и преквалификацията на учителите, единствената "началническа" длъжност, за която, признавам си честно, съм имал мерак, но нали съм пусти му Марко Тотев, взеха че я закриха, малко след конкурса.

Та тогава "достойният конкурент" (така ме "утеши" въпросната госпожа) написа гневната статия "Фарс или никога повече конкурс" (малко в стил Кърт Вонегът, и ако продължа в този стил вместо "Месомелачката" неминуемо бих прибягнал до по-силната метафора "Кланица номер пет"), публикувана в местния вестник "Утро", която все пак стигна до тогавашния просветен министър доц. Марко Тодоров, който в личен разговор ме утеши, че не съм бил одобрен за да бъда съхранен като творец. Алабалистика! Но това е положението, как Сийке?

Ангеле, Ангеле, пълен идиотизъм вършее в днешните ни училища, а корупцията, макар и не така опустошителна както в другите сфери на обществено-икономическия ни живот, е на непознати висоти в цялостната история на българското образование. И ако уважаемият министър Цветанов реши да проведе операция "КОКЪЛЧЕ" (все пак един събрат на Големанова съвсем искрено споделяше, че Министерството на просвещението, макар и постничко, е все пак кокълче), резултатите от нея ще добавят още един щрих от родната мила картинка. Но да не се поддаваме на утопии, да не фантазираме излишно... едва ли?

Та такива ми ти работи по нашите географски ширини. "Такива работи не стават в моето Отечество?" - казваше някога достолепният държавник Петко Каравелов, озанданен в Черната джамия. Но такива маскърлъци са ежедневие в държавата Абсурдистан!

Атанас Ганчев, Русе