С каква цел пародирам т.н. партийно-казионен и съветско-руски език, останал ни от ерата на "пресветлия" комунизъм Иво Инджев е написал хубав текст под заглавие Честит празник на ДЕСЕТКАТА, скъпи самотници!, в който по повод на починалото скоропостижно преди 4 години и два дни предаване "В ДЕСЕТКАТА с Иво Инджев" поставя интересния проблем за русизмо-съветизмите в нашия език, останали ни, разбира се, от ерата на социализмо-комунизма.

Пише това, щото някои години наред го били обвинявали, че думата "десетка" била "диалектна", а пък "правилното", "чисто българското" била думата "десятка". Да, ама не: оказало се, че известният познавач на българския език Владко Мурдаров обосновал, че българската дума е "десетка", докато "десятка", разбира се, е руска дума.

Моя милост по установения вече обичай се захвана и написа следния коментар в блога на "колегата" Инджев:

Честит празник и от мен на задушеното така безжалостно Ваше предаване, г-н Инджев! Задушиха го мекерета със съветски корен и манталитет, вдъхновени от таваришч Гоце Перванавий, самий балшой друг таваришча Путина. Угодиха на Перванавий, поради което папкаха години наред от щедрата разкладка за лапане и плюскане, що се раздава на готовите на всяка мерзост бойци-слуги на медийния фронт. А туй, че сте бела врана сред нашта нинешна журналистика е голяма чест за Вас, г-н Инджев.

И нека Бог Ви дава сили да продължавате да носите с чест ярема на нелеката си, ала затова пък толкова достойна професионална участ!

Искам и за да река нещо по зачекнатия въпрос за русизмите на наште съветизирани русофили. Пълно е с такива русизми-съветизми в нашия казионен език, формиран в условията на комунизмо-социализма, когато се считаше за въпрос на чест таваришчите да украсяват речите си с думи на "езика на великия руски народ". Тъй правеха таваришчи от всички нива, като се почне от правешкия простак Тодор Живков, та се стигне до последния селски партиен секретар - и до говедаря-стахановец с членска червена книжка.

Мен лично най-много ме дразни думата "уровен", на български е "равнище", която комунисто-комуноиди като, да речем, нашият "европоиден" Президент от Сирищник произнасят с такова умиление, че чак примижават от удоволствие, все еедно е близко до еротичното; надявам се, всички сте забелязали как Първанов примижава от удоволствие като произнася някоя така драга на сърцето му думичка от съветско-руския новговор, превърнал се в казионен език на комунизма. Г-н Инджев изброява по-горе други съветски русизми-паразитизми от рода на "счита", "десятка" и пр. Наистина трябва да се изкоренят тия съветско-казионни думички от комунистическия новговор, щото по тях най-лесно се познава кой е с осквернено от комунизма съзнание, а кой се е решил и се бори да се очисти от него.

Моя милост пък воюва с това паразитиране на комуноидни русизми-съветизми в нашата българска реч като сътворява и туря в изреченията си селски думички с най-съкровено руско-съветско звучене от типа на "он", "требе", "пажалуйста", "немедлено", "республика" и т.н. от този все сорт. Интересно е, че правя това е почти несъзнавано, просто като пародирам т.н. партийно-казионен и съветско-руски комуноиден език, като го украсявам с просташки изрази, така мили на сърцето на наште комунисти, имащи предимно селски произход и оттук и характер; за пример си представете епохалния херой от Сирищник!

Та значи по този начин идеята ми е да доведа до абсурдност - чрез жестоко и безпощадно пародиране! - този селско-съветско-русофилски и комуноиден казионен език, така мил на таваришчи като Гоце Перванавий, Серьожка Дмитриевич и прочие, и так далее.

И така, тъй да се рече, всекидневно воювам с комунисто-комуноидите, като пращам по главите им техните собствени камъни, та белким най-после им заседнат в гърлата. Дано се задавят с тия бетонни отломки от комунистическо-съветския език, пък и дано кънтенето на тия бетонни парчета по железобетонните им кратуни предизвика някакво сътресение, ала, знайно е, надеждата е малка това да се случи.

Както съм казвал по друг повод комунистическо-комуноидните кратуни не увират по една най-проста причина: бетонни са. Най-нов пример в туй отношение, ето, четете що бил сказал севодня наш любимий таваришч Гоце Первановий, порадуйтеся, моля: Президентът пак е загрижен "кой какво е спечелил в условията не прехода”. Там негова многоуважаема лъжлива светлост е благоволила да изрече следното:

Би трябвало да се види кой каква роля е играел в престъпния свят през целия период на прехода и кой какво е спечелил от това. Той добави, че трябва да се установи дали през последните години има процес на легализиране на натрупаното богатство.

Нормалният човек като прочете това няма начин да не се запита поне това: щом толкова се е заинтересувал наш Гоце от това кой от неговите партийни другари колко точно е крал, що, примерно, сам не ги запита на некой банкет, дето седи, окружен от олигарси като Гергов, али като Манджуков, дето му подари мезонетчето, или като братя Маргините, с които също, както се разбра, бил седял на една софра?!

Или беше Маджо тоя, с който е бил седял на една софра, а?

То пък има ли изобщо и вообще некакво значение това с кой по-точно бандит е седял на една маса наший государстенний водач? Нима не е по-интересно да се разбере с кой не е седял, а, кво ще скажете, дарагие таваришчи?!