Потвърждение за силата на творящия и неувяхващ български дух Михаил Арнаудов – още един поглед към живота и делото на Г. С. Раковски

(по повод 70 години от присъединяването на Южна Добруджа към майка България)

Биографията на Раковски представя един от най-увлекателните достоверни романи, които бихме могли да четем в новата българска итература... и можем само да скърбим, че Раковски не успя да напише започнатото си "житие" за да ни въведе сам в подробностите на чудните наглед премеждия, в упованията, болките и разочарованията си" - така започват началните редове на най-значимото според собствените му думи негово родолюбиво творение (на проф.Михаил Арнаудов - бел. моя) "Георги Стойков Раковски - живот, произведения, дело, идеи". Най-завършената творба на последния голям енциклопедист и възрожденец в културно-обществения ни живот професор Михаил Арнаудов.

Имено тези редове са отправната точка за размислите, които поражда книгата за Раковски в настоящия ден. Ден, в който все още не са заглъхнали прениата ни за нов препрочит на българската литература, за нови христоматии по литература и история, но определения, с които повече спекулираме, защото този нов препрочит, тази нова христоматийност са възможни само ако имаме нови очи и нова нагласа, ако равнището на съвременника ни е достигнало онова ниво, чрез което може да се оглежда и да се впише в минали събития и личности, именно като съвременник.

Героят и неговият биограф - Г.С.Раковски и Михаил Арнаудов - са един от твърде показателните примери, че високите стойности, макар да са подвластни на коментар и ново виждане, са всъщност твърде неподатливи на ново възприемане, защото според великолепното определение на Томас Ман са винаги сред големите съвременници на Човечеството.

Ние можем само да допълваме с някой нов и непознат до момента факт, можем съобразно тежненията на времето да "интерпретираме" познати текстове, но не можем да се включваме директно нито в епохата, родила и осмислила личността, нито текстово да усилваме или разслабваме знанието за нея, достигнала до нас чрез "магията и алхимията на Словото".

При завършени личности като Раковски, при монолитно цялостни произведения като книгата на проф. Михаил Арнаудов това е невъзможно. Остава ни само да се вглеждаме в живота и делата на предходниците и според Хегел да се поучаваме от историята, като се стремим да я осъществим "като процес, който върви към по-добро".

Проф. Михаил Арнаудов издава книгата си за аковски през 1942 година, когато костите на идеолога на българската революция, според неговата предсмъртна воля са пренесени от катедралната черква "Света Неделя" в стария храм "Свети Петър и Павел" в родния му Котел, 75 години след смъртта му и 50 години след опожаряването на "свидното ми селце". Това е формалният повод за издаването на книгата, но има и друг, който нашите историци и литературоведи доскоро загърбваха - две години преди това Южна Добруджа се завърна в пределите на майка България. Съществуваха и привидни условия за осъществяване мечтите и идеалите на плеядата възрожденци, чийто пръв идеолог бе Раковски - за целокупното обединеуние на свещенната българска земя.

Проф. Михаил Арнаудов, който винаги бе живял с въжделенията на единствената за него България, разтегли границите на Българското Възраждане до съдбовната и най-дипломатимна българска година - 1940-а. Раковски, с чиято личност и дело до този момент се е занимавал най-ревностно (цели 30 години) е най-щастливия миг от въжделенията му да осъществи в завършен вид и собствената си идея. Другото е текст и съдба. Незабравим урок и естетическа наслада за поколенията. И жестока "историческа" присъд над самия Михаил Арнаудов - репресии, присъда, затвор.

Герой и автор се сливат в едно. Защото както каза престарелият учен (през 1976 год.) на една среща със студенти в дома си, духът на Раковски е подготвил и следващите му книги, тези, които е писал в затвора и осъществил след него. Онзи неувяхващ български дух, който е наслоил страниците на книгата му за Раковски е бил негова Съдба - и неговата Победа.

Следващото издание на книгата е осъществено по повод 90 годишнината от рождението на учения и е потвърждение за силата на творящия български дух. И на вечното присъствие на българския човек в историята. Този български човек, който ще се издигне над всички изпитания и превратности на Времето, за да осъществи исконния български стремеж - свободна, силна, независима и достойна за уважение България.

Във величавата фигура на Раковски тази вечна българска идея намира своето най-ярко въплъщение и един от своите стожери.

Ако не винаги, то поне през петдесет години, както споменава Атанас Буров, ние сами си създаваме условия, в които да прекрояваме и препрочитаме историята си. Но мисля си, че има личности и дела, които надхвърлят скромните ни и всекидневни амбиции - те, последните, са просто скроени така, че да не се поддават на нашите желания и изкушения дя ги преселим в дребнавите ежби на съвремието си. Защото са нашата Сила и противодействието ни срещу изменчивата (но и закономерна) природа на историческия процес.

Георги Стойков Раковски и неговият вдъхновен интерпретатор професор Михаил Арнаудов са голямото доказателство, че върховните проявления на националния дух не подлежат на "препрочит". Те са нашия вечен "нов" поглед към съвремието ни.

12-22.09.2000 год. - 24.09.2010 год.

Атанас Ганчев

(П.П. Михаил Арнаудов не е титлуван академик, макар че е един от най-заслужилите и достойни членове на Българската академия на науките, правоприемникът на Възрожденското Българско книжовно дружеството, защото той държеше да се обръщат към него с думите: "професоре".)