Наистина ли сме толкова робска нация и всъщност на какво робуваме днес? Моят вчерашен коментар Унизителното безразличие, позволяващо на управляващите да се гаврят с един такъв не разбиращ собствените си коренни интереси народ е предизвикал на едно място интересна реакция, която счетох за нужно да публикувам отделно:

Жесток, много жесток анализ, направен с подсказаната от моя приятел Иво Инджев равносметка на това, което става пред последните две десетилетия у нас. Спорил съм и пак ще споря с Ангел относно причините за тази меланхолия, за политическия цинизъм на „водещите" партийни групировки.

Казвам "групировки" защото до този момент няма партия, която да се определя като действителен наш представител където и да е. Казвам го това защото тук, в медиите, всяка определя своята „загриженост“, но без да поема своята историческа отговорност да доведе започнатата промяна до своя край.

Често пъти когато бях малък в онези „комунистически“ години заставах пред мадарския обелиск (Мадарския конник) и съм се питал: може ли да имаме 13 вековна история, половината от която сме били под робство?! Поне така пишеше тогава в учебниците. Останалото в мен е чуство на „робска“ психика.

Тук Ангел ще ме подкрепи, но не знам Иво какво ще сподели. Всъщност наистина ли сме толкова робска нация и всъщност на какво робуваме днес? На себе си или на някой който не познаваме, не сме и виждали?

Май на второто, защото ако бяхме на себе си като народ, щяхме да имаме силно развито чуство на „национализъм“. А ние сме толерантни като народ и егоистични като семейна общност. Случаят с "реституцията" показа колко много сме загубили от това, което сме взели като поука от историята ни - или въобще дали сме си вземали някога поука.

Днес ние стремглаво сме се втурнали да си пречим дори когато някой от нас има желание да ни управлява. Не може да живееш под един покрив с особа, чиито идеали са да „окървави“, това което днес наричаме - или поне така си мислим - "демокрация". И това е защото някога „татко й с кръв е взел тая власт и с кръв ще си я върне“?! Може би имала в предвид участието и на баща й някога в прословутата „деветосептемврийска революция“.

Аз също съм израснал в такова семейство, дори и родителят ми е бил и на Драва-Собоч и едва е оцелял, но нямаше натиск да ставам „комунист“. И в къщи никога не се говореше за „издейте на развития социализъм“ - защото такъв никога не е имало. Останах под възпитанието ми за труд и радоста от него, но не и за фикс идеи, утопии и пр.

Днес отново се питаме всъщност „столетницата“ наистина ли е социалистическа партия или не. Склонен съм да вярвам на второто определение защото като партия нея най-малко я грижа за натъпкания „пролетариат“ в панелките от социализъма, тръпнещ дали утре ще има топлина и светлина в тях. Днес една нова политическа „формация“, която нарекох „герберите“, се опитват в частност да оправят имиджа ни пред гласуваното доверие на Европейския съюз към нас. В опита си наистина да прокарат по европейски закони тази стогодишна партия, довела ни и преди и сега до това, за което днес говорят нашите приятели по-горе всячески се чуди как да пречи. И защо, на кого ще разчита тя в утрешния ден?

Определено не и на мен. А такива сме хилядите, на които социалната идея на развитата Демокрация не е чужда.

Написа: Банския зет