Блогрол
1. HUMANUS
2. Тайнството на живота
3. Преследване на времето
4. Лаборатория по философия
5. Психология - издания
6. СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ
7. ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА
8. БЛОГ-АРХИВ
9. АКАДЕМИЯТА
10. ДНЕВНИКЪТ МИ
11. ЕРОТИКА И СВОБОДА
12. УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА
13. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО
14. ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
15. СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ
16. БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА
17. ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
18. ВИДЕОЛЕКЦИИ
19. Главата на вестника
2. Тайнството на живота
3. Преследване на времето
4. Лаборатория по философия
5. Психология - издания
6. СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ
7. ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА
8. БЛОГ-АРХИВ
9. АКАДЕМИЯТА
10. ДНЕВНИКЪТ МИ
11. ЕРОТИКА И СВОБОДА
12. УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА
13. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО
14. ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
15. СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ
16. БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА
17. ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
18. ВИДЕОЛЕКЦИИ
19. Главата на вестника
Постинг
10.10.2010 11:17 -
На път сме да доведем многострадалната ни нация до пълна нравствена катастрофа
На път сме да доведем многострадалната ни нация до пълна нравствена катастрофа
Блогърът К.Павлов е написал хубав текст под заглавие Държавно религиозно. Като го прочетох, реших да напиша свой коментар там, понеже наченатата тема е твърде важна; ето какво се получи:
Споделям тезата на автора; изразил съм твърдо отрицателното си становище по въпроса за "въвеждане" на религия в училище още през 2008 г.: Религията в училище: не трябва да им позволяваме да се погаврят и с най-святото! Позицията ми при това е на вярващ човек и философ, който от много години е преподавал и в университета, и в средното училище за вярата, Бога и истините на сърцето, ала от една философска гледна точка. В статията си, чиито линк давам по-горе, обстойно съм аргументирал тезата си, изразена в самото заглавие, поради което е излишно и тук отделно да се обосновавам.
Не мога обаче да се съглася с оценката на К.Павлов относно това, че тезите на големия български философ и теолог проф. К.Янакиев са "леко жонглиране с християнските ценности"; такава една оценка е неоснователна, пресилена и несправедлива. Жонглират и грубо спекулират с християнските ценности нашите казионни владици и поповете, мечтаещи за публичност и пр., както и пишман-"православни" политици-ментета от рода на Божо Димитров, Волен Сидеров, Яне Янев и прочие безскрупулни играчи, но съвсем не големият християнски мислител Калин Янакиев. Смятам, че най-вероятно К.Павлов се е подвел, понеже недостатъчно познава и усеща философския и духовен заряд на творчеството на проф. Янакиев, за да допусне да го обвини така неоснователно в някакво "леко жонглиране" с християнските ценности.
По въпроса за това следва ли автентичната десница (СИНЯТА КОАЛИЦИЯ) в тази ситуация да подкрепи акцията на морално дискредитирания Синод за въвеждане на предмет вероучение може и трябва да се спори, естествено, възможни са различни позиции, подобни и на тази на templar. Аз лично никога не бих се наредил като templar сред вървящите в шествие, водено от толкова дискредитирани и с нехристиянско поведение "духовници" като владиката-талибан Николай и пр. Трябва да се внимава да не би вместо да изпишем вежди, да извадим очи: именно, "очите" на автентичното духовно и религиозно чувство, чието място е тъкмо в сърцето, а не във външната показност на една лицемерна - защото е демонстративна и фалшива - религиозност. Българската православна църква в лицето на настоящия й Синод, воден от тодорживковия Патриарх, с това свое искане училището (държавата) да поеме собствената й хем тежка, хем отговорна духовна мисия, де факто признава, че се е провалила напълно в мисията си. По-ясно признание за неспособност за носене на тежкия кръст от тия самозабравили се безскрупулни дяволи с раса аз изобщо не мога да си представя.
Нещата според мен трябва да станат така: първо пречистване и дълбоко реформиране на самата Българска православна църква. В резултат тя ще почне да носи кръста си, който сега е хвърлила в калта, понеже там ламтят най-вече за пари и имоти, а не за духовно служене. Ако училището трябва да върши най-съществената част от работата - именно духовното просвещение и приобщаване на младите към ценностите на вярата - тогава възниква логичния въпрос: а какво оправдава съществуването на една институция, която сама дезертира от отговорностите си?! Когато един ден заблещука някакъв духовен живот в Църквата ни, да речем в съботно-неделни училища по вероучение за деца, пък защо не и за възрастни (и за тази цел Църквата може да наема класни стаи и в училищата), едва тогава може да се мисли за някакъв учебен предмет в училище, който на по-високо, философско-богословско ниво, да занимава обаче не всички, а само ония ученици, които свободно пожелаят това.
Начинът в приобщаването към духовните ценности е един-единствен: свободният избор, а не задължителността, не принудата. Иначе ефектът ще бъде изцяло бумерангов, а в крайна сметка ще постигнат точно това, което изглежда наистина желаят толкова ревностните ратници за въвеждане на предмет религия в нашите училища: пълно дискредитиране на религиозните ценности и поругаване на тяхната святост, в резултат на което ще се отприщи още по-мощна вълна на аморализъм и нихилизъм.
Което пък ще доведе до пълна нравствена катастрофа многострадалната ни нация - и многострадалния, изоставения на произвола, без духовно напътствие, наш съвременник, особено пък младежта. Та затова в тази област - духовното просвещение и духовното здраве на нацията - не трябва да се действа по бойкоборисовски, именно както действат обикновено слоновете когато попаднат в магазини, пълни със стъкларии, а трябва да се пипа съвсем внимателно, сякаш с кадифени ръкавици, защото нещата са толкова деликатни, интимни, фини, "хвъркати" и дори, бих казал, раними.
(Забележка: И Калин Манолов е написал много добър текст по същата тема, виж го: Божието - Богу, кесаревото - кесарю)
Споделям тезата на автора; изразил съм твърдо отрицателното си становище по въпроса за "въвеждане" на религия в училище още през 2008 г.: Религията в училище: не трябва да им позволяваме да се погаврят и с най-святото! Позицията ми при това е на вярващ човек и философ, който от много години е преподавал и в университета, и в средното училище за вярата, Бога и истините на сърцето, ала от една философска гледна точка. В статията си, чиито линк давам по-горе, обстойно съм аргументирал тезата си, изразена в самото заглавие, поради което е излишно и тук отделно да се обосновавам.
Не мога обаче да се съглася с оценката на К.Павлов относно това, че тезите на големия български философ и теолог проф. К.Янакиев са "леко жонглиране с християнските ценности"; такава една оценка е неоснователна, пресилена и несправедлива. Жонглират и грубо спекулират с християнските ценности нашите казионни владици и поповете, мечтаещи за публичност и пр., както и пишман-"православни" политици-ментета от рода на Божо Димитров, Волен Сидеров, Яне Янев и прочие безскрупулни играчи, но съвсем не големият християнски мислител Калин Янакиев. Смятам, че най-вероятно К.Павлов се е подвел, понеже недостатъчно познава и усеща философския и духовен заряд на творчеството на проф. Янакиев, за да допусне да го обвини така неоснователно в някакво "леко жонглиране" с християнските ценности.
По въпроса за това следва ли автентичната десница (СИНЯТА КОАЛИЦИЯ) в тази ситуация да подкрепи акцията на морално дискредитирания Синод за въвеждане на предмет вероучение може и трябва да се спори, естествено, възможни са различни позиции, подобни и на тази на templar. Аз лично никога не бих се наредил като templar сред вървящите в шествие, водено от толкова дискредитирани и с нехристиянско поведение "духовници" като владиката-талибан Николай и пр. Трябва да се внимава да не би вместо да изпишем вежди, да извадим очи: именно, "очите" на автентичното духовно и религиозно чувство, чието място е тъкмо в сърцето, а не във външната показност на една лицемерна - защото е демонстративна и фалшива - религиозност. Българската православна църква в лицето на настоящия й Синод, воден от тодорживковия Патриарх, с това свое искане училището (държавата) да поеме собствената й хем тежка, хем отговорна духовна мисия, де факто признава, че се е провалила напълно в мисията си. По-ясно признание за неспособност за носене на тежкия кръст от тия самозабравили се безскрупулни дяволи с раса аз изобщо не мога да си представя.
Нещата според мен трябва да станат така: първо пречистване и дълбоко реформиране на самата Българска православна църква. В резултат тя ще почне да носи кръста си, който сега е хвърлила в калта, понеже там ламтят най-вече за пари и имоти, а не за духовно служене. Ако училището трябва да върши най-съществената част от работата - именно духовното просвещение и приобщаване на младите към ценностите на вярата - тогава възниква логичния въпрос: а какво оправдава съществуването на една институция, която сама дезертира от отговорностите си?! Когато един ден заблещука някакъв духовен живот в Църквата ни, да речем в съботно-неделни училища по вероучение за деца, пък защо не и за възрастни (и за тази цел Църквата може да наема класни стаи и в училищата), едва тогава може да се мисли за някакъв учебен предмет в училище, който на по-високо, философско-богословско ниво, да занимава обаче не всички, а само ония ученици, които свободно пожелаят това.
Начинът в приобщаването към духовните ценности е един-единствен: свободният избор, а не задължителността, не принудата. Иначе ефектът ще бъде изцяло бумерангов, а в крайна сметка ще постигнат точно това, което изглежда наистина желаят толкова ревностните ратници за въвеждане на предмет религия в нашите училища: пълно дискредитиране на религиозните ценности и поругаване на тяхната святост, в резултат на което ще се отприщи още по-мощна вълна на аморализъм и нихилизъм.
Което пък ще доведе до пълна нравствена катастрофа многострадалната ни нация - и многострадалния, изоставения на произвола, без духовно напътствие, наш съвременник, особено пък младежта. Та затова в тази област - духовното просвещение и духовното здраве на нацията - не трябва да се действа по бойкоборисовски, именно както действат обикновено слоновете когато попаднат в магазини, пълни със стъкларии, а трябва да се пипа съвсем внимателно, сякаш с кадифени ръкавици, защото нещата са толкова деликатни, интимни, фини, "хвъркати" и дори, бих казал, раними.
(Забележка: И Калин Манолов е написал много добър текст по същата тема, виж го: Божието - Богу, кесаревото - кесарю)
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.