Комунизмът е най-пошъл и извратен душевен импулс на лумпените, на паразитите, на мързеливците, на лъжльовците... В приятелския блог на Иво Инджев попаднах на страхотен текст с автор ДИМИ ГАЧЕВ, публикуван под заглавието Има ли мъдри старци в застаряващата ни република?. Струва си да се прочетат неговите искрени, идещи сякаш от сърцето думи, носещи в себе си изстраданата от толкова поколения вече истина за комунизма. Ето един откъс за да разберете за какво става дума и да отидете да пречетете цялото:

Каскетите, слезли от гората през 1944 г. с брезентовите раници на гърба, пълни с кашкавал, „пазаруван” от мандрите, които с помощта на Сталин и не без помощта на Чърчил, държаха необезпокоявани властта в страната почти петдесет години, с вродената си андрешковска хитрост, част от които успели да прехвърлят отговорността за миналото върху бившите свои другари, не само задържаха статуквото си, но и успяха да превърнат децата си, учили на Запад и добили излъсканата шлифовка на лондоски юпита, в мощни икономически субекти. Това беше възможно да стане, от една страна с предвидливо изнесените преди промените парични средства от хазната в така наречените ”задгранични дружества”, и от друга - чрез външния дълг; в голяма част присвоен, без въобще да влиза в страната.

За всичко това не малка бе помощта на яките момчета от спортните и милиционерски школи, кадри на ДС. Тяхната роля бе да поддържат страха сред хората – работа успешно вършена преди тях от „народната милиция”. За това свое призвание те бяха получили съответните куфари, като начален капитал за не винаги законенния си бизнес. Единственото поставено условие бе редовното отчитане в черните каси. Забравилите това, бързо ги отнасяха в небитието. Въпреки, че предполагаемият диригент на събитията в онези години отдавна го няма, отстранен в опит коритото на прокараната от него златна река с нейните разклонения да бъдат заличени, асистентите, останали след него, стриктно следят и не пропускат да накажат всеки един опитал да излезе извън поставената му предварително роля.

Та наистина идете да прочетете коментара на Д.Гачев, няма да съжалявате. Също са интересни и коментарите на читателите, към които ми се наложи да прибавя и свой коментар; ето го:

Първо авторът на горния текст нека приеме моя респект: аз също съм съгласен с всяка негова дума! Само честен и мислещ човек може да напише такъв впечатляващ и силен анализ.

Едно уточнение само към изказването на коментиращ по-горе: комунизмът никога не се е базирал на "вяра", било тя утопична, било някаква друга, комунизмът винаги се коренил в най-пошъл прагматичен интерес (партизаните с кашкавалени пити в раниците, излежаващи се по сенките в горите) и е произхождал от користта, ползата, облагата, стремежа към лапане и плюскане. Комунизмът като "философия" е груб и вулгарен материализъм и атеизъм (безбожничество), сиреч, не може да има никаква вяра ("вярата" в материалното не заслужава да се нарече вяра, просто щото си има по-подходяща дума за това: интерес). По тази причина цинизмът, сиреч, аморализмът, е квинтесенцията на комунистическия мироглед; спомнете си още веднъж перверзията "Вината поемаме само с мезе!", така умилително възприета от нашия нынешен государственний водач Гоце Първанов, че той от благодарност още държи изказалия горната пошлост (Филип Боков) на хубава служба в Президенството, а пък сестра му уреди чак в ЮНЕСКО.

Тъй че нищо духовно и идеалистично не може да има в комунизма, тия басни за него трябва да бъдат вече окончателно избити, изтикани от главите. Щото да допуснеш, че в комунизма може да има нещо светло, чисто, безкористно, духовно и идеалистично е все едно да приемеш, че и Сатана може да е воден от най-благородни мотиви - което, както и да го погледнем, си е умствена извратеност.

Затуй моето разбиране е, че комунизмът няма ценности в оня най-възвишен смисъл, който свързваме с тази дума, той не се опира дори на някакъв идеал, той просто е най-пошъл и извратен душевен импулс на лумпените, на паразитите, на мързеливците, на лъжльовците, на аморалните, на крадливите, на склонните към разбойничество, към "присвояване", на калпазаните, на шмекерите, които, понеже са се разкапали от мързел, от бездействие и от неудържими пориви към паразитиране, подобно на търтеите, и понеже са се усетили, че са много (долната страна в човешката природа, уви, е широко разпространена!), стигат дотам, че постигат историческо значение - и това е печалната история на световния комунизъм.

Нормалният, деен, свободен човек, човекът с обикновени, с традиционни ценности и морал, комунист просто няма как да стане; комунисти са ставали само търтеите в обществения кошер; и си представете когато търтеите вземат властта в един кошер; става това, което стана в цветущата някога България!

Веднага след 1989 г. един комунистически философ, проф. Д.Спасов, излезе с "теорията", разпространена все още в много глави, според която историческото проявление на комунизма, сиреч, неговото реално проявено лице в историята, изобщо не било съответствало на неговата същина; от това пък произлизаше, че комунизмът все още изобщо не бил идвал! (И трябвало да го чакаме отново, та тепърва да му се налалдим!) Тогава моя милост излезе с голяма статия, отпечатана в тогавашния вестник ВЕК 21, наречена "Логика и съвест при неокомунизма", в която доказах, че истината е точно противоположна на твърденията на професора марксисто-комунист: страшното лице на комунизма, проявило се в реалния исторически процес, точно съответства на неговата истинска и най-дълбока същност. Тоест комунизмът не само че е идвал, но и е вилнял най-неудържимо; и в своите изстъпления е показал истинското си лице, най-дълбоката си вътрешна същност.

Това написах тогава, а съм бил само на 30 години; впрочем, сещате ли се в резултат на моята волност какво се случи после със защитата на дисертацията ми? Не се сещате ли? Ще ви кажа: бях провален на два пъти от "научната" общност, съставена все от бодри единомишленици на проф. Добрин Спасов! (Който, впрочем, дълги години заради "теоретичните" му заслуги пред "Партията", беше награден с това да е депутат от "обновената" БКП, нарекла се БСП!) Такива ми ти работи: другарите никога никому за нищо не прощават!