Дали политическият ни живот не се е превърнал в нещо като покъртително весело, забавно и щуро чалга-шоу? И Комитата изглежда не е спал тази нощ като мен, понеже гледам, че към 3 часа е пуснал постинг със заглавие Плаша се, в който описва емоции, които не са чужди на много хора; ето един малък откъс, за да схванете за какво става дума:

Уж кризата свършва по Димитровден, а осигуровките скачат. Хем скачат, хем си остават старите. Кой въобще ще повярва на такава опашата лъжа. „Експертите“, които се обединяват около това мнение, може ли да си дадат оставката?

Защо в политическата класа в България няма естествен подбор? В колко Парламента подред влизат главно случайни хора?

Президент, премиер, бивш премиер, безбройни комични министри – край нямат. Един ли бе, да го опишеш...

И така нататък. Прочетете този текст ако искате. Пък и се позамислете - ако можете. Аз се позамислих и в резултат написах при Комитата ето този текст:

Всички тия пищни проявления на родната ни публичност, на родния ни народностен и обществен живот - абсурдни, парадоксални, даже немислими в безмислието си, в гротескността си - са възможни само в страни, в които огромната част от природонаселението е способна, предимно поради немислене и безчувственост, да търпи всякакви гаври и издевателства, при това без да ги осъзнава като такива. Щото ако осъзнаваше, нямаше да търпи...

Аз бих допълнил диагнозата си с още две-три причини, пораждащи подобни чудати феномени, описани от автора: безкултурието, нихилизма, аморализма на огромни маси от същото това природонаселение, лягащи в основата на една наистина твърде пищна в проявленията си чалга политическа и нравствена "култура", която в наше време сякаш достигна своя апогей!

Впрочем, аз лично не виждам никаква разлика между Азиса и народний кумир Бойко Борисов, щото това са народностни квинтесенции, произтекли от все една и съща субстанция: българската масова народна душа, която е на такова културно, нравствено и интелектуално ниво, че е склонна да боготвори и Азиса, и Бойко, и Цура, и Ружа, и Гюргя... Не зная дали изобщо имаше певачки с такива имена, но както и да е де, не са важни имената, а същината: те все са изразителки на народна чалга-душа от един и същ сорт.

А въпросът за това какво още и тепърва ни чака предпочитам да бъде оставян открит. Никой не може да каже какво иде. Примерно мен много ме затруднява да реша кой ще бъде поредния кумир на нацията след Симеон, Гоце и Бойко, сиреч, след като нинешния ни кумир Бойко загуби харизмата си, след като бъде развенчан като Гоце и Симеона - и си тръгне освиркан. Имам чувството, че нравствената деградация на природонаселението и на масовия немислещ и безчувствен човек е достигнала до такава ниска степен, че даже е невъзможно да имаме по-голямо падение. Поради което обаче възникват не шансове за възход (някои изглежда си мислят, че след като повече не може да се пада, има възможност да се оттласнем от нравственото дъно; де да беше така!), а се поражда опасността от по-дълготрайно консервиране на днешното статукво и неговите носители.

Тоест възниква опасността да станем нещо като Белорусия, Узбекистан или Таджикистан: примерно Бойко да залегне така дълбоко в народното сърце, че да не може да бъде изваден оттам, тоест да ни управлява, да речем, още 3-4 мандата (което пък ще доведе до лелеяната мечта на ченгесаро-кагебистката ни олигархия, а именно, да бъде окончателно съсипана, опошлена и ликвидирана демокрацията ни). Така че случващите неща съвсем не са безобидни, както са склонни да ги възприемат някои наблюдатели, а именно да сеят впечатлението, че политическият ни живот се бил превърнал в нещо като покъртително весело, забавно и щуро чалга-шоу.

Де да беше така: понеже всяко шоу скоро омръзва на всички, а героите му стават жалки, че даже сами себе си вече не могат да понасят; пример: Слави Трифонов. Но нашето българско политическо шоу повече ми прилича на театър на абсурда от типа на кошмарите на Бекет, а знаете, там, при Бекет, всичко е несвършващо - даже и изреченията...