Блогрол
1. HUMANUS
2. Тайнството на живота
3. Преследване на времето
4. Лаборатория по философия
5. Психология - издания
6. СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ
7. ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА
8. БЛОГ-АРХИВ
9. АКАДЕМИЯТА
10. ДНЕВНИКЪТ МИ
11. ЕРОТИКА И СВОБОДА
12. УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА
13. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО
14. ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
15. СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ
16. БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА
17. ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
18. ВИДЕОЛЕКЦИИ
19. Главата на вестника
2. Тайнството на живота
3. Преследване на времето
4. Лаборатория по философия
5. Психология - издания
6. СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ
7. ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА
8. БЛОГ-АРХИВ
9. АКАДЕМИЯТА
10. ДНЕВНИКЪТ МИ
11. ЕРОТИКА И СВОБОДА
12. УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА
13. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО
14. ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
15. СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ
16. БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА
17. ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
18. ВИДЕОЛЕКЦИИ
19. Главата на вестника
Постинг
23.09.2010 22:02 -
Защо ние, българите, в мнозинството си се оказахме, за жалост, недостойни за свободата?
Защо ние, българите, в мнозинството си се оказахме, за жалост, недостойни за свободата?
Знаменитата руска антикомунистка г-жа Валерия Новодворская в последната си статия за онлайн-списанието «The New Times» под заглавие От перестройки к перезагрузке (От преустройство към презареждане),
в която обосновава тезата, че сегашните кагебешници, управляващи
путинска Русия, са досущ същите (като "мислене" и поведение), сравнени с
кагебешниците от времето на перестройката, пък и преди нея, е написала в
заключение един чудесен, съвсем афористичен, сиреч съвършен по мисълта и
по формата си откъс; ето го:
Демократическая власть — всего только официант, она выполняет заказ клиента. В августе 1991 года народ выбрал в меню свободу. Нам ее подали, но мы не смогли это блюдо разжевать и переварить. Нынешних официантов с Лубянки наш ресторан должен уволить. Но идет перезагрузка репрессивного аппарата, и чтобы его выключить, придется повторить тот августовский заказ на демократию.
Май ще се наложи да го преведа за по-младите, дето не са учили задължително руски език по 11-16 години, както го е учила навремето моя милост и хората от моето поколение, дето имахме "неописуемото щастие" да бъдем тикани и мляни в месомелачката на комунизма; та ето на български какво казва Новодворская:
Демократичната власт е само келнер, тя изпълнява поръчките на клиента. През август 1991 г. народът избра от менюто свободата. Поднесоха ни я, но ние не можахме това блюдо да го сдъвчем и смелим. Днешните келнери от Лубянка нашият ресторант трябва да ги уволни. Но върви презареждане на репресивния апарат и за да го изключим, ще ни се наложи да повторим същата августовска поръчка за демокрация.
Малко разяснение, пак за младите. В август 1991 година твърдоглавите комунисти и кагебешниците от Политбюро направиха путч (военен преврат) срещу Горбачов и изкараха танковете по улиците на Москва. Тогава руският народ за първи път показа решимост за свобода и гражданите излязоха на улиците, преградиха с телата си пътя на танковете, успяха да ги спрат, а пък Елцин, покачен на един танк, държа пламенна реч пред свободолюбивата част на руски народ, която, оказа се, тогава съвсем не беше малка. Докато трая преврата - два-три дена, не повече - нашите комунисти от БСП бяха притаили дъх и чакаха да видят кои сили ще надделеят в Белокаменната; те пак чакаха, горките, указания от Москва, както и винаги, та досега, са го правили. Разбира се, тайничко си мечтаеха да надделеят най-твърдоглавите комунисти; и в тишината на притаеното чакане нашите родни комунисти от БСП си точеха ножовете, та пак да се развихрят в клането на демократите, както е било след 9 септември 1944 г.
Да ама не, превратът в Москва не успя, а пък нашите комунисти посърнаха и се примириха с демокрацията. Разбира се, в следващите години направиха такива мерзости, конспирации, заговори, така се вихриха в лъжите, кражбите и пр., че ето, нашата демокрация сега също е в окаяно положение, почти както е и в Русия (ние с бесни темпове вървим към това да стигнем руснаците в туй отношение). Хрисимият сега Гоце тогава беше един от водачите на най-дебелоглавите комунисти (то пък има ли изобщо "тънкоглави" комунисти?!) в техните разбойничества, ала сега, милият, вече е "демократ", даже е "социален демократ", да се чуди и мае човек на метаморфозите на тоя лъжльо (който, впрочем, също е кадър на ДС, сиреч, на руското КГБ, и от Москва още си получава заповедите!).
Такива ми ти работи, а пък "Лубянка" за ония, които не знаят, ще кажа, че е площадът, на който е поместена огромната зловеща сграда на КГБ в СССР, сега наречено ФСБ на Русия. Путин е проверен и доверен кадър на Лубянка, а пък хората на Лубянка съставят днешната "демократична" власт на Русия; у нас пък някогашните милиционери и също така ченгетата от ДС, къде без тях, са гръбнакът на българската "демокрация".
Милата Новодворская, всяка сутрин й се възхищавам на духовната сила и воля, четейки статиите или слушайки изявленията й в нейния блог; неуморна е в битката срещу комунизма тази велика жена! Ако имаше още поне няколко такива силни жени като нея, Русия щеше да е съвсем друга, убеден съм в това. За пояснение: в Русия е станало така, че женският елемент, кой знае защо, е водещият; даже на Путин, сигурен съм в това, му дърпа юздите жена му, както на Лужков също му дърпа юздите жена му и пр. (Да не говорим за Екатерина Велика и пр.) За разлика от Русия, дето барем жените им са комай на мястото си, у нас и мъжете, и жените, в мнозинството си, не струват и са еднакво апатични и слаби (говоря като воля за свобода, като отдаденост на битката за свобода).
Та Новодворская е съвсем права като казва, че руснаците, като им подали свободата на тепсия (почти същото казва тя както го е казал Левски, което е много показателно!), не могли да я раздъвчат, видяло им се жилаво туй ястие, и малко по малко го изплюха като ненужно, като "неставащо за ядене". Ний, българите, сторихме досущ същото: мнозинството подъвка, подъвка "мръвката на свободата", ама тя му се видя жилава и противна, и я изплю; не само се отказа от нея, ами почнаха и да я проклинат. Днес мнозинството от българите дълбоко в душите си смятат, че главна виновница за това, че "благоденствието" от ерата на комунизма беше развалено, е тъкмо свободата. И затова я мразят всеотдайно, от "душа и сърце", щото, уви, много са увредените от комунизма у нас - у нас, пък и в Русия. Аз такива ги наричам "комуноиди", щото те не заслужават името човеци...
А пък всичко онова из нашите среди, от възторжените хора със светнали лица, дето бяхме на първите седесарски митинги, т.е. от всичко онова, що беше истински влюбено в свободата, мнозина постъпиха съвсем мъдро, като напуснаха България, изцопаха от това блато и тресавище - и отидоха да си търсят късмета из други, свободни страни, в страните на свободни хора. И тук такива, дето още обичаме свободата и ще я обичаме докато сме живи, останахме комай само аз, Иван Костов, Иво Инджев, кой друг?! Г-н Тимев от едно ямболско село, г-н Каменов от Монтана, г-н Ганчев от Русе... кой друг?! Е, има и още неколцина други, всички привърженици на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ сме все такива, но сме толкова малко, че кажи-речи вече се знаем и по име.
Но народ, който в мнозинството си се е отказал от свободата и я проклина, вместо да я благославя и да се радва на плодовете й, е малодушен и обречен народ; и такъв народ сам себе си осъжда на вечна бедност и на вечно недостойнство. Докато не си преразгледаме отношението към свободата, добро няма да видим - тази е моята диагноза, която повтарям вече от поне 20 години. А пък враговете на свободата - комунистите, кагебешниците, "мутро-капиталистите" ни с ченгесарски генезис - ще ликуват и ще продължават да си развяват байрака така, както ликуваха и си го развяваха във всичките тия съдбовни за бъдещето ни години.
В които ние, българите, в мнозинството си, се оказахме, за жалост, недостойни за свободата, щото явно това мнозинство така е обикнало робството, че свободата му се вижда съвсем неприятна, "вятърничава", рискована, неподходяща за "дъвчене", горчива и каква ли не още...
Та - да завърша вече - и на мен, подобно на Новодворская, ми се иска да запитам: дами и господа, драги ми българи, ще доживеем ли момента, в който и ний, българите, да повторим онази своя поръчка за свобода, онази своя поръчка за демокрация?! Която дадохме, да речем, на 14 декември 1989 г., когато разяреният от наглостта на комунистите народ обкръжи Парламента и беше готов да им гризне гръкляните, щото тая тяхна наглост не се търпеше вече. Или като 10 януари 1997 година, когато също показахме воля и твърдост за свобода и излязохме на улиците толкова много хора, че накарахме комунистите, начело с вожда им Гоце Първанов, да треперят като есенно листо на силен вятър. Ще се повторят ли тия велики мигове, в които се показахме достоен и силен народ, съставен все от смели индивиди, готови да вземат в ръцете си своето бъдеще и съдба?!
Не знам какво да кажа още. Само се питам, прочее, нещо, което може да прозвучи гадничко: къде беше в ония паметни времена днешний кумир на нацията Бойко Борисов?! Има ли някой, който да го е видял барем сред тълпата на митингите и на демонстрациите, на улицата, в студа? Казват, че тогава он разтривал ушите и врата на Тодор Живков, така ли е било бе, таваришчи? И докъде я докарахме тъкмо нему, точно на такъв да доверим съдбата си?! Що ли значи това, а? Помислете, позапитайте се, сами си отговорете. Аз млъквам вече...
Демократическая власть — всего только официант, она выполняет заказ клиента. В августе 1991 года народ выбрал в меню свободу. Нам ее подали, но мы не смогли это блюдо разжевать и переварить. Нынешних официантов с Лубянки наш ресторан должен уволить. Но идет перезагрузка репрессивного аппарата, и чтобы его выключить, придется повторить тот августовский заказ на демократию.
Май ще се наложи да го преведа за по-младите, дето не са учили задължително руски език по 11-16 години, както го е учила навремето моя милост и хората от моето поколение, дето имахме "неописуемото щастие" да бъдем тикани и мляни в месомелачката на комунизма; та ето на български какво казва Новодворская:
Демократичната власт е само келнер, тя изпълнява поръчките на клиента. През август 1991 г. народът избра от менюто свободата. Поднесоха ни я, но ние не можахме това блюдо да го сдъвчем и смелим. Днешните келнери от Лубянка нашият ресторант трябва да ги уволни. Но върви презареждане на репресивния апарат и за да го изключим, ще ни се наложи да повторим същата августовска поръчка за демокрация.
Малко разяснение, пак за младите. В август 1991 година твърдоглавите комунисти и кагебешниците от Политбюро направиха путч (военен преврат) срещу Горбачов и изкараха танковете по улиците на Москва. Тогава руският народ за първи път показа решимост за свобода и гражданите излязоха на улиците, преградиха с телата си пътя на танковете, успяха да ги спрат, а пък Елцин, покачен на един танк, държа пламенна реч пред свободолюбивата част на руски народ, която, оказа се, тогава съвсем не беше малка. Докато трая преврата - два-три дена, не повече - нашите комунисти от БСП бяха притаили дъх и чакаха да видят кои сили ще надделеят в Белокаменната; те пак чакаха, горките, указания от Москва, както и винаги, та досега, са го правили. Разбира се, тайничко си мечтаеха да надделеят най-твърдоглавите комунисти; и в тишината на притаеното чакане нашите родни комунисти от БСП си точеха ножовете, та пак да се развихрят в клането на демократите, както е било след 9 септември 1944 г.
Да ама не, превратът в Москва не успя, а пък нашите комунисти посърнаха и се примириха с демокрацията. Разбира се, в следващите години направиха такива мерзости, конспирации, заговори, така се вихриха в лъжите, кражбите и пр., че ето, нашата демокрация сега също е в окаяно положение, почти както е и в Русия (ние с бесни темпове вървим към това да стигнем руснаците в туй отношение). Хрисимият сега Гоце тогава беше един от водачите на най-дебелоглавите комунисти (то пък има ли изобщо "тънкоглави" комунисти?!) в техните разбойничества, ала сега, милият, вече е "демократ", даже е "социален демократ", да се чуди и мае човек на метаморфозите на тоя лъжльо (който, впрочем, също е кадър на ДС, сиреч, на руското КГБ, и от Москва още си получава заповедите!).
Такива ми ти работи, а пък "Лубянка" за ония, които не знаят, ще кажа, че е площадът, на който е поместена огромната зловеща сграда на КГБ в СССР, сега наречено ФСБ на Русия. Путин е проверен и доверен кадър на Лубянка, а пък хората на Лубянка съставят днешната "демократична" власт на Русия; у нас пък някогашните милиционери и също така ченгетата от ДС, къде без тях, са гръбнакът на българската "демокрация".
Милата Новодворская, всяка сутрин й се възхищавам на духовната сила и воля, четейки статиите или слушайки изявленията й в нейния блог; неуморна е в битката срещу комунизма тази велика жена! Ако имаше още поне няколко такива силни жени като нея, Русия щеше да е съвсем друга, убеден съм в това. За пояснение: в Русия е станало така, че женският елемент, кой знае защо, е водещият; даже на Путин, сигурен съм в това, му дърпа юздите жена му, както на Лужков също му дърпа юздите жена му и пр. (Да не говорим за Екатерина Велика и пр.) За разлика от Русия, дето барем жените им са комай на мястото си, у нас и мъжете, и жените, в мнозинството си, не струват и са еднакво апатични и слаби (говоря като воля за свобода, като отдаденост на битката за свобода).
Та Новодворская е съвсем права като казва, че руснаците, като им подали свободата на тепсия (почти същото казва тя както го е казал Левски, което е много показателно!), не могли да я раздъвчат, видяло им се жилаво туй ястие, и малко по малко го изплюха като ненужно, като "неставащо за ядене". Ний, българите, сторихме досущ същото: мнозинството подъвка, подъвка "мръвката на свободата", ама тя му се видя жилава и противна, и я изплю; не само се отказа от нея, ами почнаха и да я проклинат. Днес мнозинството от българите дълбоко в душите си смятат, че главна виновница за това, че "благоденствието" от ерата на комунизма беше развалено, е тъкмо свободата. И затова я мразят всеотдайно, от "душа и сърце", щото, уви, много са увредените от комунизма у нас - у нас, пък и в Русия. Аз такива ги наричам "комуноиди", щото те не заслужават името човеци...
А пък всичко онова из нашите среди, от възторжените хора със светнали лица, дето бяхме на първите седесарски митинги, т.е. от всичко онова, що беше истински влюбено в свободата, мнозина постъпиха съвсем мъдро, като напуснаха България, изцопаха от това блато и тресавище - и отидоха да си търсят късмета из други, свободни страни, в страните на свободни хора. И тук такива, дето още обичаме свободата и ще я обичаме докато сме живи, останахме комай само аз, Иван Костов, Иво Инджев, кой друг?! Г-н Тимев от едно ямболско село, г-н Каменов от Монтана, г-н Ганчев от Русе... кой друг?! Е, има и още неколцина други, всички привърженици на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ сме все такива, но сме толкова малко, че кажи-речи вече се знаем и по име.
Но народ, който в мнозинството си се е отказал от свободата и я проклина, вместо да я благославя и да се радва на плодовете й, е малодушен и обречен народ; и такъв народ сам себе си осъжда на вечна бедност и на вечно недостойнство. Докато не си преразгледаме отношението към свободата, добро няма да видим - тази е моята диагноза, която повтарям вече от поне 20 години. А пък враговете на свободата - комунистите, кагебешниците, "мутро-капиталистите" ни с ченгесарски генезис - ще ликуват и ще продължават да си развяват байрака така, както ликуваха и си го развяваха във всичките тия съдбовни за бъдещето ни години.
В които ние, българите, в мнозинството си, се оказахме, за жалост, недостойни за свободата, щото явно това мнозинство така е обикнало робството, че свободата му се вижда съвсем неприятна, "вятърничава", рискована, неподходяща за "дъвчене", горчива и каква ли не още...
Та - да завърша вече - и на мен, подобно на Новодворская, ми се иска да запитам: дами и господа, драги ми българи, ще доживеем ли момента, в който и ний, българите, да повторим онази своя поръчка за свобода, онази своя поръчка за демокрация?! Която дадохме, да речем, на 14 декември 1989 г., когато разяреният от наглостта на комунистите народ обкръжи Парламента и беше готов да им гризне гръкляните, щото тая тяхна наглост не се търпеше вече. Или като 10 януари 1997 година, когато също показахме воля и твърдост за свобода и излязохме на улиците толкова много хора, че накарахме комунистите, начело с вожда им Гоце Първанов, да треперят като есенно листо на силен вятър. Ще се повторят ли тия велики мигове, в които се показахме достоен и силен народ, съставен все от смели индивиди, готови да вземат в ръцете си своето бъдеще и съдба?!
Не знам какво да кажа още. Само се питам, прочее, нещо, което може да прозвучи гадничко: къде беше в ония паметни времена днешний кумир на нацията Бойко Борисов?! Има ли някой, който да го е видял барем сред тълпата на митингите и на демонстрациите, на улицата, в студа? Казват, че тогава он разтривал ушите и врата на Тодор Живков, така ли е било бе, таваришчи? И докъде я докарахме тъкмо нему, точно на такъв да доверим съдбата си?! Що ли значи това, а? Помислете, позапитайте се, сами си отговорете. Аз млъквам вече...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.