Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2010 21:51 - Прекалено откровено и нечувано скандално писмо до Премиера Борисов по случай 15 септември
Автор: angeligdb Категория: Политика   
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове:
0



Прекалено откровено и нечувано скандално писмо до Премиера Борисов по случай 15 септември imageУтре е първият ден на новата учебна година. Иска ми се да напиша нещо днес, та да може да излезе в утрешния брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Дълго мислих какво да напиша, понеже на всички са втръснали общите, лицемерни, тривиални и банални приказки, които ще се изприказват утре от управници, журналисти, медии и от кой ли не още. Всички утре ще се напреварват да дават най-умни наставления на учители и на ученици, да ги потупват бащински по рамото, да ги щипнат по бузките, а пък след това... да забравят за тях.

Общо взето, уви, за училището, учениците и учителите нашата "широка общественост" и властта се сещат два пъти в годината: на 15 септември и на 24 май. В останалото време не им пука, че такова нещо като училище, ученици, учители и пр. изобщо съществува.

И понеже тоталното безразличие към нас, тружениците на българското образование е поголовно, сега решавам да дам израз на чувствата, които ни терзаят, като напиша едно писмо до Министър-Председателя. Речено-сторено, писъмцето ми е съвсем кратичко, и още веднага след като го написах, го изпратих по имейла и на г-н Бойко Борисов; ето, и вие можете да научите какво счетох за нужно да пиша на първия властник на България в този момент:

Драги г-н Министър-Председател!

Пише Ви един български учител в навечерието на 15 септември. Реших да се обърна лично към Вас, защото ми се струва, че не сте информиран за реалната ситуация в българските училища; подозирам, че чиновниците таят от Вас истината за случващото се. Защото са заинтересовани от запазване на плачевното статукво. Нещата са критично тежки. Българското образование е в тежка криза, краят на която не се види. Позволяваме си нещо непростимо: да пилеем най-ценното, което изобщо имаме: интелектуалния, човешкия капитал на нацията. Което ни обрича на ужасна бедност десетилетия напред. Нещата тук съвсем не са за подценяване. Ала за жалост, не забелязвам, че приоритет на Вашето правителство и образованието на младите.

Занимавате се с всичко друго - с рязане на ленти на магистрали, с производството на по-съедаеми салами за народната природопопулация, с правенето на лъскави мощехранителници и разпространението на свети мощи и на трески от Кръста на Спасителя тук и там из отечеството ни, с ловенето на бандити, които оново Вие хващате, а път проклетият съд ги пуща и т.н., и прочие, и ала-бала, изобщо занимавате се се с всичко друго, но само не с българското образование. А така не бива. Казах, престъпление е да се оставят нещата в тази сфера без същностна промяна. Нали не искате това престъпление да легне на Вашата съвест.

Делът от брутният продукт за образование е престъпно малък и продължава да пада. Попитайте Министъра на образованието какъв дял от брутния си продукт заделят за образование не само развитите, ами и страните, които искат да се развиват. Явно нашата страна съвсем не е сред тези последните.

В структурно-организационно и управленческо отношение "системата на образованието" ни е на равнището на 50-те години на ХХ век - или на 30-те години на СССР. Тук, в тази така фина и деликатна духовна сфера продължава да царува една брутална командно-административна и директивна система: Министерството и неговите чиновници са нещо като "мозъчен тръст", само те мислят, а всички други са длъжни да изпълняват. На ниво училище пък отношенията са на ниво първобитно-общинен строй: пълновластният деспот директорът коли и беси, а пък всички, с изключение на подлизурковците, треперят. В българското образование не само че още не е дошъл 10 ноември 1989 г., тук още сякаш не е дошъл и "Априлският пленум на БКП". Страхувам се да призная, но образователната ни система по времето на Отоманската империя е била с много по-демократични отношения - вътре в нея и между нея и обществото - отколкото е сега. Изостанали сме от нивото на световните тенденции в образованието и подготовката на личностния фактор за живота, казано без пресилване, поне един век.

В Българските училища по никой начин не се насърчава творческата изява на ученици и на учители. Тук образцовият ученик е немислещият, подчиняващият се, изпълнителният ученик, а пък бунтарите, нестандартните, търсещите се наказват; същото е положението и при учителите. Казвам тия неща, понеже съм ги преживял и изстрадал. 26 години непрекъснато съм работил в сферата на образованието - средно и висше. Нищичко не си измислям и не преувеличавам; нещата са по-трагични отколкото изобщо човешки ум може да схване и да ги проумее в тяхната крещяща трагичност. Всички се примиряват, че все пак нещо става там, в този зверилник, поне децата не са на улицата, но не за това съществува училището; впрочем, много от учениците бягат от училище, понеже не понасят задушната атмосфера в него. Щяха ли да бягат ако усещаха, че имат полза от него?!

В последните години написах една книга, в която детейлно съм описал всички проблеми в българското образование; книгата ми носи заглавието ИДЕИ КЪМ ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Пращал съм тази книга къде ли не: в Министерство, в държавни издателства, свързани с образованието, до медии и пр. Ефект никакъв: книгата ми си стои неиздадена, а пък най-парадоксалното е това, че изглежда най-малко от реалните проблеми в българското образование се интересува тъкмо институцията, която трябва да "регулира" същата тая сфера, което именно и показва, че моделът на управление в тази най-тънка духовна дейност тотално е сгрешен. И е потребно спешно всичко да се променя! Иначе всичко ще отиде по дяволите, и тогава вината ще носите лично Вие. Аз предвиждам това да се случи във всеки един момент. Нещата отдавна са назрели и презрели.

Г-н Премиер,

Сигурно се питате: защо ли пък тоя ме занимава с тия работи, само това ли ми е на главата? И аз самият вече се питам за какво ли Ви занимавам, след като има малка вероятност това писмо изобщо да стигне до Вашето внимание. И ето, питайки се за тези неща, изведнъж ми хрумна една най-екстравагантна, бих казал даже неприлично-екстравагантна идея. Ще я споделя с Вас въпреки всички рискове:

Министър Игнатов ми е състудент от Петербургския университет, дето заедно сме учили навремето (живели сме също така в едно и също общежитие). Познавам го отдавна, много по-преди Вие да сте могли да го познавате. Знам и силните, и слабите му страни и като личност, и като организатор. Ето на това основание ми хрумна една щура, съвсем безумна идея, която при това е и нагла. Ето я:

Знам, че в момента търсите заместник-министър на образованието; е, може вече и да сте го намерили, мераклии за власт у нас бол, но както и да е, аз все пак да си кажа идеята. Знам, че намерихте сегашната министърка на здравето на някакъв разклон, на някакво кръстовище ли, не помня; Вие знаете по-добре къде сте я намерил. Но ето че тя върши работа.

Ето на тия основания си позволявам да се самопредложа за заместник-министър на образованието. За няколко месеца мога да спомогна да се осъществи желаният поврат. Никога не съм се стремял към такива постове, даже съм бягал, когато са ми предлагали да вляза в държавната власт, но ето сега, предвид тежкото състояние, съм готов да се пожертвам. Сложете ме заместник-министър, понеже знам, че който и да сложите не може да свърши тази работа, която само аз мога. И която съм осмислил така, както едва ли някой друг е успял.

Смятам, че с Министъра ще се сработим, още повече, че когато два вола орат, ако и двата са еднакво щури и яки, стига орачът да има силна ръка, работата ще върви най-бързо. Орачът в тая държава сте Вие. Вашата ръка е доказано силна. Със Сергей ще изорем нивата на българското образование в най-кратки срокове. И ще посеем добри семена. Ако щете ми вярвайте. Но дали са истина думите ми може да се разбере само когато се проверят на практика.

Това исках да Ви кажа. Прощавайте, че Ви отнех от ценното време.

С уважение: Ангел Грънчаров, философ

(Забележка: Този текст може да се разбира и небуквално. Ония, които го разберат съвсем буквалистично, явно са склонни съвсем да ме подценяват. Което, разбира се, си е за тяхна сметка.)  


Тагове:   писмо,   откровено,   нечувано,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!