Откри се шанс вие, читателите на този блог, първи да прочетете един изключителен български роман Получих писмото, което публикувам и тук заедно с моя отговор, понеже става дума за нещо наистина важно, което не се случва всеки ден. Става дума за един нов роман, който ми беше изпратен в качеството ми на главен редактор на списание ИДЕИ. Вече напредвам в четенето на ръкописа и все повече се убеждавам, че става дума за нещо изключително.

Да се надяваме, че авторът ще приеме предложението ми и ще позволи да публикувам текста му първо в блога, което може да стане една чудесна прелюдия към публикуването му в книжното издание на списание ИДЕИ. Та ето нашите писма, с които се откри шанса вие, читателите на този блог, първи да прочетете един изключителен български роман:

Уважаеми г-н Грънчаров,

Казвам се Любомир Велков. От София съм, но имам роднини в Долна баня, което допълни интереса ми към Вашите дейности. Пътувал съм до там като малък (майка ми е от Костенец). Признавам си, че никога не съм докосвал списание ИДЕИ, затова не се учудвайте на предложението ми.

Изпращам Ви един "опасен" мой роман. Така го нарекоха ония, който го прочетоха. След дълго обмисляне нарекох романа си "Време да се живее". Писането му не ме затрудни особено много, но ми отне време. Беше щастливо време.

Издателите ми не желаят да го издадат, а и аз не ги искам. Не са ми платили за предишните издадени мои книги. Но това не е най-важното.

"Време да се живее" всъщност е един философски трактат, в който са заложени психология, етика, религия и др. Аз съм завършил българска филология с втора специалност философия и кинознание. Специализирал съм психология.

Ако Ви допадне и по някакъв начин влиза в концепцията на списанието Ви, разделете го на части и го публикувайте. Не искам никакво възнаграждение. Едно, че така романът ще отиде по предназначението си и друго, така по-лесно ще му намеря издател. Ако не стане, здраве да е. Стига ми удоволствието да го създам.

С уважение: Любомир Велков

Здравейте, уважаеми г-н Велков,

Много Ви благодаря за текста, който ми пратихте; един поглед на опитен читател и на пишещ човек ми показа, че текстът Ви си заслужава вниманието да бъде изчетен (което ще сторя тия дни), но също така и, имам това чувство, че заслужава непременно да бъде издаден. Което и ще сторя в списанието, въпреки че ще се наложи да го накъсваме в много книжки (поне 7-8 поредни книжки).

Аз като го изчета ще Ви пиша повече, сега текстът Ви силно ме заинтригува: "надуших" нещо стойностно. Ще видим по-нататък какво ще правим, аз имам една идея, ако сте съгласен, може още в близките дни да почнем да я реализираме.

Всеки текст е написан за да се чете. За да предизвикаме любопитството на читателите, какво ще кажете като начало още от близките дни да почнем да публикуваме текста Ви в интернет, примерно в моя блог, ако ми разрешите? Това ще провокира интерес, след това, разбира се, ще го публикуваме и в списанието.

Или да го публикуваме първом в онлайн-изданието на ИДЕИ, което е съвсем нормално предвид намерението ни да излезе в книжното издание? Пишете ми как мислите по тия неща. Нека да поддържаме връзка и да обсъждаме проблемите във връзка с реализацията на намеренията ни.

Още веднъж Ви благодаря за доверието и щедростта да ми пратите своето творение!

С поздрав: Ангел Грънчаров  

Две "опознавателни" писма. От скучни, по-скучни. Ако това е поредният евтин PR, този "филм" сме го гледали. Още в предговора към "романа" името на Спасителя е сгрешено. Пише се Иисус, а не Исус.
Да видим по-нататък.
Чудовището