Щом Лили Иванова и прочие са били онеправдани в ерата на комунизма, какво да кажем в такъв случай ний, с гайдите?! И този път съботният коментар на Евгений Тодоров е пак в епистоларния жанр, но за разлика от преди писмото го пише не човек, а... щурец: Щурецът пише писмо на баба Мравка. Естествено, в него става дума за това, че Щурецът - който, разбира се, е велик музикант, свирджия, един вид е шоумен - моли и нему да бъде отпусната пенсия плюс орден от тия, дето Вежди и Бойко се гласят да дават на най-заслужилите татови - имам предвид певците от ерата на бай Тодор Живков - певци и музиканти.

(А на театралните артисти ще дават ли, че не разбрах? Ами на художниците? Ами на... философите? Щот и ний, философите, сме от областта на културата, откъде-накъде да дават само на певците, и ний искаме?!).

Ето малък откъс от чудесния текст, а пък който иска, нека да иде да прочете и цялото:

Пише Ви Щурецът, по-известен с артистичното име Щурчо, с когото се срещнахме преди 30 години – в деня, когато Калинката беше булка. Тогава аз свирих на гъдулка, а Вие под звуците на моята музика събирахте зрънца за зимата.

Вашата целеустременост и прагматичност очевидно са дали резултат.

Разбрах, бабо Мравке, че сте станала депутат и член на Комисията по култура. Много се радвам, че в нашия парламент работят такива трудолюбиви хора. И то надарени с пророческа дарба. Как така познахте още тогава, че ще дойде време, когато сняг ще запръска т.е ще трябва да се пенсионирам?

А ето и какво иска в прошението си наш Щурчо:

Това време дойде. Само че не искам житце. Ако може да ми съдействате пред Веждито – и на негова сватба съм свирил, ама ме е забравил, и във Вашата Комисия да обсъдите въпроса, та да ми дадете орден – от тези, дето щели да ги дават на популярни от времето на бай Тошо певци и шоумени. Такива, които се свирили, пеели и не са си правили сметка, че ще дойде зимъска.

Едно орденче и 1000 лева на месец ще ме оправят.

Очаквам с нетърпение отговор.

Щурчо

На мен ми се чини - да продължа мисълта на Евгений Тодоров - че всеки, дето има известни неоценени (в паричния смисъл) заслуги, е добре да пише на благодетелите наши Веждито и Бойко - и ний също да поискаме пенсия. Щом Лили Иванова и прочие са били експлоатирани в ерата на комунизма, какво да кажем в такъв случай ний, робите?! Или ний, дето бяхме с гайдите - за по-младите, които не знаят, ще река, че тоя израз "ний с гайдите" е от един театрална постановка (с участието, дококото си спомням, на Парцалев, К.Коцев, Бог да ги прости, на Н.Анастасов и пр.) от много отдавна, в която прецаканите все повтаряха това: "А какво да правим ний, с гайдите?!".

Та ния, дето за мизерни пари сме работили по полята, по заводите, в мините, в училищата и прочие! Нам нищочко ли не се полага? Нима не е справедливо щом на Лили, на Гаргов, на Борис Годжунов и прочие богоизбрани ще дадат, и нам да дадат нещичко. Не може на едни да се дава, а на други да не се дава нищичко - и ний искаме! И с право искаме!

Ето, искат тия, дето бяха отрупани с дарове, почит, слава, пари, космически хонорари, искат звездите на байтодорова България, а ний си кютим?! Да искаме и ний, таварищи! Сега е моментът да се уредим завинаги! Давайте да пишем прошения и ний да искаме, щото, като гледам, пак се гласят да ни прецакат. Все ний ли ще сме прецаканите?! Тая нема да я бъде тоя път!