Замислям се като израз на морален протест дали да не се махна изобщо от "системата на българското образование" В училището, в което работя, преди доста време беше обявен "конкурс" за главни учители - по норматив трябваше да бъдат назначени 5 главни учителя (училището е голямо). Главният учител щял да се отличава от останалите с това, че щял да получава с 33 лева повече от останалите. Точно по тази причина реших да участвам в конкурса и аз - 12 месеца по 33 лева правят половината от парите, необходими за издаването на списание ИДЕИ; не крия, че това беше единственият ми мотив да участвам в този конкурс.

Е, имам и морално право да участвам: учител съм с най-висшата степен на квалификация, автор съм на много учебни помагала и пр., т.е. кандидатурата ми, скромно казано, е силна. Пък и исках да разбера какво ще стане, нали съм изследовател, интересен ми е и този казус.

"Конкурсът" беше обявен, доколкото си спомням, през ноември миналата година. Месеци наред чакахме да се проведе. Особеното при нас е, че старият директор се пенсионира и паралелно с това беше обявен и конкурс за нов директор на училището. Някъде към март-април ние, участниците в "конкурса" за главен учител, вече почнахме да си мислим, че старият директор чака главните учители да бъдат назначени от новия - и продължихме да чакаме.

Проведе се конкурса за директор на училището; грандиозна беше битката за това кой ще възглави училището; имало 19 кандидата, кой от кой по-силни и влиятелни. Победи и спечели конкурса г-жа Т.Анастасова, учителка по български език и литература. Оказа се обаче, че тъкмо в "преходния период", в който новия директор очакваше заповедта си за назначение, старият директор спешно, няколко дни преди новият директор да встъпи в длъжност, издаде заповеди на петимата щастливци, които станаха главни учители.

Разбира се, мнозина оцениха този подход като неправилен; при това беше проявена и крещяща субективност при избора на кандидатите; хората почнаха да говорят, че шефът бил съставил тайна комисия за избор на новите главни учители, а пък хората от самата тази комисия взели, че предложили за главни учители... себе си, а пък директорът мигом ги назначил. Ей-такива работи се приказваха.

Аз до този момент нищичко не бях писал в блога си по този въпрос. Мълчах. Не крия, че бях много обиден; вероятно обидени са и повечето от останалите кандидати. На последния учителски съвет преди излизането ни в отпуск моя милост се изказа против начина, по който е проведен "конкурсът" за главни учители. Първо, нормалното беше да се изчака новият директор да избере главните учители, с които ще работи. Второ, имаше доста нарушения по процедурата, главното от които беше, че процедура просто нямаше. Трето, липсва всякаква демократичност в този случай: директорът еднолично избра кои да бъдат главни учители, а вече живеем в 21 век, тази пълна власт и хегемония на директорите е пълен анахронизъм. МОМН, министерството де, е крайно време да разбере, че в България вече 20 години има демокрация, т.е. с едноличната безконтролна власт е свършено. Демокрацията обаче в сферата на българското образование все още не е проникнала, в него 10 ноември 1989 година още не е дошъл. При това положение да се говори, че "реформата в основни линии вече е завършена", е пълен цинизъм.

Та на онова заседание след моето изказване старият директор се опита да излезе от конфузната ситуация с назначаването на главните учители, и дори каза, че в началото на новата учебна година новият директор би могло да си избере нови главни учители. Да, ама не: оказва се, че щом веднъж са назначени, някой трудно може да ги пипне. Единственият начин е самите те, желаейки да покажат лоялност пред новия директор, в така сложилата се ситуация да подадат оставките си като главни учители, та да може той да си избере ония главни учители, които прецени. Аз лично смятам, че този е начинът да се реши казуса: длъжни са да направят този морален жест. Пък нищо не пречи новият директор да ги преназначи, ако сметне това за необходимо.

Ето в такива ситуации ни поставя животът. А моят личен момент и мотив в цялата история е следният; искам да завърша с него.

През 1985 г. след конкурс бях избран за асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски". През 1988 г., както е по правилник, бях преназначен за "старши асистент", а след още две години трябваше - понеже имах много публикации, което е главно условие за това - да бъда атестиран и назначен за главен асистент. Разбира се, така и не станах главен асистент; дойде 1989 г., почнаха се всякакви борби, "другарите-господа комунисти" от катедрата и факултета счетоха за по-целесъобразно да ме изгонят от Университета, отколкото да ме повишават; и в нарушение на всякакви правила през 1992 година моя милост беше изритана от ПУ.

Да, но понеже заедно с моето изгонване и философията по принцип беше изгонена от българските университети - тя се приюти в средното образование - моя милост нямаше друг избор и трябваше да бъде там, където беше и философията. Почнах работа като учител. Работих упорито цели 18 години, написах и издадох учебници по всички философски предмети, които се учат в средното образование: психология, логика, етика, философия на правото, философия, "свят и личност". Имам първа, най-висока степен на професионална квалификация като учител, която се дава за публикации. Написах и издадох много други книги, последната от които е книгата ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. В резултат, след толкова упорита работа, сега аз съм единственият български учител по философия, който е написал и издал учебни помагала по всички предмети, по които преподава; освен това съм единственият български автор на учебници и на учебни помагала по философия, който работи като учител в средното училище (обикновено учебниците ги пишат професори, които никога в живота си не са заставали пред ученици).

И ето, сега на т.н. процедура за главен учител моите многогодишни усилия с един подпис на директора бяха зачеркнати. Все едно ми се каза: голяма работа като си работил толкова много, тук за да станеш главен учител се иска не работа и постижения, тук се иска да си "наш човек", драги, разбра ли го най-сетне, кога, впрочем, ще порастеш?! Системата чрез този акт ми каза, че такива като мен не са й нужни, нещо повече, са излишни и дори вредни. Тя по този начин ме унизи и показа, че с удоволствие би ме сдъвкала и изплюла - стига да й се удаде сгоден случай. Не крия, страшно много съм обиден. Цели 18 години упорита работа с един подпис, повтарям, бяха зачеркнати.

Замислям се при това положение, като акт на морална реабилитация на личността си и като израз на морален протест дали да не си подам оставката и да се махна изобщо от българското училище. Системата иска в нея да работят унизени личности, аз пък няма да й позволя това удоволствие и това щастие. За тази цел трябва да си взема шапката и да се махна. Сериозно почвам да мисля по този въпрос. От висшето образование бях изхвърлен по най-грозен начин, от средното пък ме канят сам да си ида: ето, виждате, имаме все пак някакъв напредък и у нас, в България, в тази област и в това отношение. Най-любезно ме подканят сам да си отида. Вярно, нямам къде да ида, но пък на този свят не за единия хляб живее човекът...  

Текстът ми хареса, с удоволствие бих го отпечатал в редактираното от мен списание "Образование". За контакти 0888 712201 - Венцислав Крумов. Може да изпратите текста обработен като статия на електронен адрес: obrasovanie@dir.bg

" Системата иска в нея да работят унизени личности, аз пък няма да й позволя това удоволствие и това щастие ".И аз бях с такава нагласа и по-малка квалификация и докато си го помисля ме съкратиха.Трайте си хора-навсякъде е така.Простите успяват да се окопитят,докато другите губят почва под краката си.Казвам ви толкова
немислеши и млади и стари,че след време самите учители няма да могат да решават
задачите от учабника.