Блогрол
1. HUMANUS
2. Тайнството на живота
3. Преследване на времето
4. Лаборатория по философия
5. Психология - издания
6. СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ
7. ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА
8. БЛОГ-АРХИВ
9. АКАДЕМИЯТА
10. ДНЕВНИКЪТ МИ
11. ЕРОТИКА И СВОБОДА
12. УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА
13. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО
14. ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
15. СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ
16. БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА
17. ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
18. ВИДЕОЛЕКЦИИ
19. Главата на вестника
2. Тайнството на живота
3. Преследване на времето
4. Лаборатория по философия
5. Психология - издания
6. СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ
7. ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА
8. БЛОГ-АРХИВ
9. АКАДЕМИЯТА
10. ДНЕВНИКЪТ МИ
11. ЕРОТИКА И СВОБОДА
12. УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА
13. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО
14. ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
15. СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ
16. БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА
17. ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
18. ВИДЕОЛЕКЦИИ
19. Главата на вестника
Постинг
28.08.2010 22:36 -
Замислям се като израз на морален протест дали да не се махна изобщо от "системата на българското образование"
Замислям се като израз на морален протест дали да не се махна изобщо от "системата на българското образование"
В
училището, в което работя, преди доста време беше обявен "конкурс" за
главни учители - по норматив трябваше да бъдат назначени 5 главни
учителя (училището е голямо). Главният учител щял да се отличава от
останалите с това, че щял да получава с 33 лева повече от останалите.
Точно по тази причина реших да участвам в конкурса и аз - 12 месеца по
33 лева правят половината от парите, необходими за издаването на
списание ИДЕИ; не крия, че това беше единственият ми мотив да участвам в
този конкурс.
Е, имам и морално право да участвам: учител съм с най-висшата степен на квалификация, автор съм на много учебни помагала и пр., т.е. кандидатурата ми, скромно казано, е силна. Пък и исках да разбера какво ще стане, нали съм изследовател, интересен ми е и този казус.
"Конкурсът" беше обявен, доколкото си спомням, през ноември миналата година. Месеци наред чакахме да се проведе. Особеното при нас е, че старият директор се пенсионира и паралелно с това беше обявен и конкурс за нов директор на училището. Някъде към март-април ние, участниците в "конкурса" за главен учител, вече почнахме да си мислим, че старият директор чака главните учители да бъдат назначени от новия - и продължихме да чакаме.
Проведе се конкурса за директор на училището; грандиозна беше битката за това кой ще възглави училището; имало 19 кандидата, кой от кой по-силни и влиятелни. Победи и спечели конкурса г-жа Т.Анастасова, учителка по български език и литература. Оказа се обаче, че тъкмо в "преходния период", в който новия директор очакваше заповедта си за назначение, старият директор спешно, няколко дни преди новият директор да встъпи в длъжност, издаде заповеди на петимата щастливци, които станаха главни учители.
Разбира се, мнозина оцениха този подход като неправилен; при това беше проявена и крещяща субективност при избора на кандидатите; хората почнаха да говорят, че шефът бил съставил тайна комисия за избор на новите главни учители, а пък хората от самата тази комисия взели, че предложили за главни учители... себе си, а пък директорът мигом ги назначил. Ей-такива работи се приказваха.
Аз до този момент нищичко не бях писал в блога си по този въпрос. Мълчах. Не крия, че бях много обиден; вероятно обидени са и повечето от останалите кандидати. На последния учителски съвет преди излизането ни в отпуск моя милост се изказа против начина, по който е проведен "конкурсът" за главни учители. Първо, нормалното беше да се изчака новият директор да избере главните учители, с които ще работи. Второ, имаше доста нарушения по процедурата, главното от които беше, че процедура просто нямаше. Трето, липсва всякаква демократичност в този случай: директорът еднолично избра кои да бъдат главни учители, а вече живеем в 21 век, тази пълна власт и хегемония на директорите е пълен анахронизъм. МОМН, министерството де, е крайно време да разбере, че в България вече 20 години има демокрация, т.е. с едноличната безконтролна власт е свършено. Демокрацията обаче в сферата на българското образование все още не е проникнала, в него 10 ноември 1989 година още не е дошъл. При това положение да се говори, че "реформата в основни линии вече е завършена", е пълен цинизъм.
Та на онова заседание след моето изказване старият директор се опита да излезе от конфузната ситуация с назначаването на главните учители, и дори каза, че в началото на новата учебна година новият директор би могло да си избере нови главни учители. Да, ама не: оказва се, че щом веднъж са назначени, някой трудно може да ги пипне. Единственият начин е самите те, желаейки да покажат лоялност пред новия директор, в така сложилата се ситуация да подадат оставките си като главни учители, та да може той да си избере ония главни учители, които прецени. Аз лично смятам, че този е начинът да се реши казуса: длъжни са да направят този морален жест. Пък нищо не пречи новият директор да ги преназначи, ако сметне това за необходимо.
Ето в такива ситуации ни поставя животът. А моят личен момент и мотив в цялата история е следният; искам да завърша с него.
През 1985 г. след конкурс бях избран за асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски". През 1988 г., както е по правилник, бях преназначен за "старши асистент", а след още две години трябваше - понеже имах много публикации, което е главно условие за това - да бъда атестиран и назначен за главен асистент. Разбира се, така и не станах главен асистент; дойде 1989 г., почнаха се всякакви борби, "другарите-господа комунисти" от катедрата и факултета счетоха за по-целесъобразно да ме изгонят от Университета, отколкото да ме повишават; и в нарушение на всякакви правила през 1992 година моя милост беше изритана от ПУ.
Да, но понеже заедно с моето изгонване и философията по принцип беше изгонена от българските университети - тя се приюти в средното образование - моя милост нямаше друг избор и трябваше да бъде там, където беше и философията. Почнах работа като учител. Работих упорито цели 18 години, написах и издадох учебници по всички философски предмети, които се учат в средното образование: психология, логика, етика, философия на правото, философия, "свят и личност". Имам първа, най-висока степен на професионална квалификация като учител, която се дава за публикации. Написах и издадох много други книги, последната от които е книгата ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. В резултат, след толкова упорита работа, сега аз съм единственият български учител по философия, който е написал и издал учебни помагала по всички предмети, по които преподава; освен това съм единственият български автор на учебници и на учебни помагала по философия, който работи като учител в средното училище (обикновено учебниците ги пишат професори, които никога в живота си не са заставали пред ученици).
И ето, сега на т.н. процедура за главен учител моите многогодишни усилия с един подпис на директора бяха зачеркнати. Все едно ми се каза: голяма работа като си работил толкова много, тук за да станеш главен учител се иска не работа и постижения, тук се иска да си "наш човек", драги, разбра ли го най-сетне, кога, впрочем, ще порастеш?! Системата чрез този акт ми каза, че такива като мен не са й нужни, нещо повече, са излишни и дори вредни. Тя по този начин ме унизи и показа, че с удоволствие би ме сдъвкала и изплюла - стига да й се удаде сгоден случай. Не крия, страшно много съм обиден. Цели 18 години упорита работа с един подпис, повтарям, бяха зачеркнати.
Замислям се при това положение, като акт на морална реабилитация на личността си и като израз на морален протест дали да не си подам оставката и да се махна изобщо от българското училище. Системата иска в нея да работят унизени личности, аз пък няма да й позволя това удоволствие и това щастие. За тази цел трябва да си взема шапката и да се махна. Сериозно почвам да мисля по този въпрос. От висшето образование бях изхвърлен по най-грозен начин, от средното пък ме канят сам да си ида: ето, виждате, имаме все пак някакъв напредък и у нас, в България, в тази област и в това отношение. Най-любезно ме подканят сам да си отида. Вярно, нямам къде да ида, но пък на този свят не за единия хляб живее човекът...
Е, имам и морално право да участвам: учител съм с най-висшата степен на квалификация, автор съм на много учебни помагала и пр., т.е. кандидатурата ми, скромно казано, е силна. Пък и исках да разбера какво ще стане, нали съм изследовател, интересен ми е и този казус.
"Конкурсът" беше обявен, доколкото си спомням, през ноември миналата година. Месеци наред чакахме да се проведе. Особеното при нас е, че старият директор се пенсионира и паралелно с това беше обявен и конкурс за нов директор на училището. Някъде към март-април ние, участниците в "конкурса" за главен учител, вече почнахме да си мислим, че старият директор чака главните учители да бъдат назначени от новия - и продължихме да чакаме.
Проведе се конкурса за директор на училището; грандиозна беше битката за това кой ще възглави училището; имало 19 кандидата, кой от кой по-силни и влиятелни. Победи и спечели конкурса г-жа Т.Анастасова, учителка по български език и литература. Оказа се обаче, че тъкмо в "преходния период", в който новия директор очакваше заповедта си за назначение, старият директор спешно, няколко дни преди новият директор да встъпи в длъжност, издаде заповеди на петимата щастливци, които станаха главни учители.
Разбира се, мнозина оцениха този подход като неправилен; при това беше проявена и крещяща субективност при избора на кандидатите; хората почнаха да говорят, че шефът бил съставил тайна комисия за избор на новите главни учители, а пък хората от самата тази комисия взели, че предложили за главни учители... себе си, а пък директорът мигом ги назначил. Ей-такива работи се приказваха.
Аз до този момент нищичко не бях писал в блога си по този въпрос. Мълчах. Не крия, че бях много обиден; вероятно обидени са и повечето от останалите кандидати. На последния учителски съвет преди излизането ни в отпуск моя милост се изказа против начина, по който е проведен "конкурсът" за главни учители. Първо, нормалното беше да се изчака новият директор да избере главните учители, с които ще работи. Второ, имаше доста нарушения по процедурата, главното от които беше, че процедура просто нямаше. Трето, липсва всякаква демократичност в този случай: директорът еднолично избра кои да бъдат главни учители, а вече живеем в 21 век, тази пълна власт и хегемония на директорите е пълен анахронизъм. МОМН, министерството де, е крайно време да разбере, че в България вече 20 години има демокрация, т.е. с едноличната безконтролна власт е свършено. Демокрацията обаче в сферата на българското образование все още не е проникнала, в него 10 ноември 1989 година още не е дошъл. При това положение да се говори, че "реформата в основни линии вече е завършена", е пълен цинизъм.
Та на онова заседание след моето изказване старият директор се опита да излезе от конфузната ситуация с назначаването на главните учители, и дори каза, че в началото на новата учебна година новият директор би могло да си избере нови главни учители. Да, ама не: оказва се, че щом веднъж са назначени, някой трудно може да ги пипне. Единственият начин е самите те, желаейки да покажат лоялност пред новия директор, в така сложилата се ситуация да подадат оставките си като главни учители, та да може той да си избере ония главни учители, които прецени. Аз лично смятам, че този е начинът да се реши казуса: длъжни са да направят този морален жест. Пък нищо не пречи новият директор да ги преназначи, ако сметне това за необходимо.
Ето в такива ситуации ни поставя животът. А моят личен момент и мотив в цялата история е следният; искам да завърша с него.
През 1985 г. след конкурс бях избран за асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски". През 1988 г., както е по правилник, бях преназначен за "старши асистент", а след още две години трябваше - понеже имах много публикации, което е главно условие за това - да бъда атестиран и назначен за главен асистент. Разбира се, така и не станах главен асистент; дойде 1989 г., почнаха се всякакви борби, "другарите-господа комунисти" от катедрата и факултета счетоха за по-целесъобразно да ме изгонят от Университета, отколкото да ме повишават; и в нарушение на всякакви правила през 1992 година моя милост беше изритана от ПУ.
Да, но понеже заедно с моето изгонване и философията по принцип беше изгонена от българските университети - тя се приюти в средното образование - моя милост нямаше друг избор и трябваше да бъде там, където беше и философията. Почнах работа като учител. Работих упорито цели 18 години, написах и издадох учебници по всички философски предмети, които се учат в средното образование: психология, логика, етика, философия на правото, философия, "свят и личност". Имам първа, най-висока степен на професионална квалификация като учител, която се дава за публикации. Написах и издадох много други книги, последната от които е книгата ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. В резултат, след толкова упорита работа, сега аз съм единственият български учител по философия, който е написал и издал учебни помагала по всички предмети, по които преподава; освен това съм единственият български автор на учебници и на учебни помагала по философия, който работи като учител в средното училище (обикновено учебниците ги пишат професори, които никога в живота си не са заставали пред ученици).
И ето, сега на т.н. процедура за главен учител моите многогодишни усилия с един подпис на директора бяха зачеркнати. Все едно ми се каза: голяма работа като си работил толкова много, тук за да станеш главен учител се иска не работа и постижения, тук се иска да си "наш човек", драги, разбра ли го най-сетне, кога, впрочем, ще порастеш?! Системата чрез този акт ми каза, че такива като мен не са й нужни, нещо повече, са излишни и дори вредни. Тя по този начин ме унизи и показа, че с удоволствие би ме сдъвкала и изплюла - стига да й се удаде сгоден случай. Не крия, страшно много съм обиден. Цели 18 години упорита работа с един подпис, повтарям, бяха зачеркнати.
Замислям се при това положение, като акт на морална реабилитация на личността си и като израз на морален протест дали да не си подам оставката и да се махна изобщо от българското училище. Системата иска в нея да работят унизени личности, аз пък няма да й позволя това удоволствие и това щастие. За тази цел трябва да си взема шапката и да се махна. Сериозно почвам да мисля по този въпрос. От висшето образование бях изхвърлен по най-грозен начин, от средното пък ме канят сам да си ида: ето, виждате, имаме все пак някакъв напредък и у нас, в България, в тази област и в това отношение. Най-любезно ме подканят сам да си отида. Вярно, нямам къде да ида, но пък на този свят не за единия хляб живее човекът...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Публикация.
25.11.2010 22:30
25.11.2010 22:30
Текстът ми хареса, с удоволствие бих го отпечатал в редактираното от мен списание "Образование". За контакти 0888 712201 - Венцислав Крумов. Може да изпратите текста обработен като статия на електронен адрес: obrasovanie@dir.bg
цитирай" Системата иска в нея да работят унизени личности, аз пък няма да й позволя това удоволствие и това щастие ".И аз бях с такава нагласа и по-малка квалификация и докато си го помисля ме съкратиха.Трайте си хора-навсякъде е така.Простите успяват да се окопитят,докато другите губят почва под краката си.Казвам ви толкова
немислеши и млади и стари,че след време самите учители няма да могат да решават
задачите от учабника.
цитирайнемислеши и млади и стари,че след време самите учители няма да могат да решават
задачите от учабника.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.