Законите ли стоят над морала - или, наопаки, моралните идеи за добро, зло, справедливост са онова, което поражда духа на законните? Блогърът-политик (от партия ДСБ) Радан Кънев в бележка под заглавието Тhe Clash of the Titans ни информира за многозначителните думи на някаква, предполагам, депутатка от ГЕРБ; та дамата била казала:

"Вижте, над морала има закони. Моралът за едни хора е един, за други – друг, затова са създадени законите"

Р.Кънев явно не споделя това твърдение и в тази вързка привежда думите на Иммануел Кант, безпартиен:

"Der bestirnte Himmel ьber mir, und das moralische Gesetz in mir"
("Над мен - звездното небе, в мен - моралният закон")

Та в тази връзка рекох да се включа и аз с кратък коментар, понеже темата за отношението между морал и право е твърде важна; ето какво написах в оня блог:

Всъщност, ако трябва да бъдем точни, Кант е написал ето тия думи:

"Две неща пълнят душата с все по-ново и нарастващо удивление и благоговение, толкова по-често, колкото по-продължително размишляваме за тях: звездното небе над мен и моралния закон в мен."

Тия думи на Кант би трябвало да се знаят от всеки, който що-годе претендира за образованост, за "обща култура", и по тази причина ги привеждам тук, та повече хора да ги прочетат, да ги научат.

А това, което е благоволила да каже драгата депутатка-гербаджийка е просто една глупост: положенията на морала, истините на човешката съвест изобщо не са толкова относителни, колкото й се струва на нея, напротив, те имат абсолютен и задължителен за всички хора характер; това, което е добро само по себе си, е добро за всички, а не само за някои; истинското понятие за добро, зло, дълг, съвест и пр. има абсолютен, строго императивен и задължителен за всички човешки същества характер; това всъщност, другояче казано, е Божият закон.

Ако за ГЕРБ-оваците "бог" са парите, или Бойко, и ли нещо също толкова емпирическо и незначително, то те може за себе си и да са прави, виждайки такава относителност в "морала", ала това тяхното съвсем не е морал; моралните повели на Разума и Духа имат всеобщ характер и изобщо не зависят от това дали някой "вярва" в тях или ги "приема".

А още по-голяма глупост е твърдението й, че законът стои над морала, и по този пункт всеки първокурсник от който и да е, даже и от нашенските Юридически факултети, ще й каже на госпожа депутатката колко много се е объркала; нещата всъщност стоят точно обратното: моралът е здравата основа на правото, на законите, на законността, на правовия и на нравствения ред в обществото. От моралните идеи за добро, за зло, за справедливост и пр. черпят принципи законодателите, ако искат да постигнат един здрав и жизнеустойчив правов ред, т.е. едно добре устроено и човечно общество.

Ако тази госпожа депутатка е юристка, твърдението й е още повече скандално; наскоро чух един наш съдия, от ония, дето бяха уредили "бедните си роднини" с парцели на морския бряг, да твърди обаче същото като нея: в постъпката му нямало формално нарушение на закона, а на това основание той не изпитвал никакви нравствени угризения; което и показва, че хора като него явно съвсем нямат морал. Ето че и в депутатския корпус на управляващите, оказва се, има хора, за които моралът нищо не значи - щом така го подценяват, щом фактически нямат и понятие за неговата толкова възвишена същност...