Опит за активизиране и ангажиране на най-дейните представители на гражданското общество с проблемите на българското образование Здравейте, г-н Грънчаров,

Благодаря за мейла ви и ме извинете за закъснението. Напоследък пътувам постоянно.

Поздравления за книгата! (Виж: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ)

Да, прав сте, че образованието ни има доста сериозна нужда от задълбочена и широка дискусия. Трудно е обаче да човек да реши откъде да я започне. Преди време бях по-оптимистично настроен, но сега онова, което най-ме тревожи е по-скоро състоянието на базовата грамотност и на достъпа до прилично начално и средно образование. Това обаче би трябвало да се превърне в мащабен национален проект, който не съм убеден доколко е реалистичен.

Поздрави

Юлиан Попов

Здравейте, г-н Попов,

Благодаря Ви за отговора и за отношението! Наистина е крайно необходимо в този момент да се предизвикат към размисъл и към разговори по проблема за българското образование не просто отделно взети, при това броящи се на пръсти загрижени "интелектуалци", а тъкмо най-широката културна общност, медиите, "широкото обществено мнение" и прочие. Министерството на образованието предложи широка дискусия по повод на новия закон за училищното образование, ала тази дискусия се води по много странен начин: без публичност, никой нищо не знае за това как евентуално мислят другите участници, просто чиновниците от министерството любезно ти вземат мнението, благодарят и ти казват "Ний ще се погрижим Вашето мнение да бъде отчетено". Самият подход към правене на "обществена дискусия" от страна на бюрократите в министерството е твърде оригинален, дотам, че може да се смята за принос към световната култура на водене на дискусии и спорове.

При това положение изходът е един: по-активните представители на гражданското общество да поемат инициативата в свои ръце, да почнат да пишат, да дават предложения, да спорят, да оказват натиск върху институциите, да работят за промяната на самото отношение на обществото към образованието, т.е. за побеждаване на повсеместно царящото безразличие към тази съдбовна за бъдещето ни тема. Повод за такова активизиране и ангажиране на най-дейните представители на гражданското общество с проблемите на българското образование може да бъде моята книга, или нещо друго, важното е обаче да започнем да разговаряме, а на тази основа да почнат да се увличат в разговорите все повече и повече мислещи и загрижени за българското образование хора.

Аз смятам, че в тази връзка блоговете на по-сериозно мислещите представители на т.н. блогърско съсловие могат да изиграят голяма роля, най-вече за подбуждане на медиите за по-широки дискусии, понеже у нас медиите от години сякаш се конкурират да се интересуват не от най-важното, а тъкмо от най-маловажното и незначителното. Всичко друго може да ги заинтересува, но не и сериозна, жизнено значима тема, особено пък каквато е темата за образованието. Изглежда много хора у нас като чуят самата дума "образование" ги обземат мощни, непобедими пориви към прозяване - у нас всичко свързано с духовните неща, със самата култура, с личността, с нейните ценности и прочие съвсем не се цени; вероятно защото тия неща, разбира се, не стават за ядене и по тази причина са твърде "вятърничави", пък и, вероятно, са излишни, са недопустим "лукс".

В наше време средното, пък и т.н. университетско образование продължават да бълват самонадеяни профани и невежи дилетанти. А това е един от решаващите фактори да не се вижда изход от тежката ситуация, в която се намира обществото ни като цяло. Трябва нещо да се прави, та българското образование да придобие, да се доближи до исконния си смисъл и до мисията си: подготовка на личността за строгите изисквания на живота, подтикване на младите към самостоятелно и свободно осмисляне и разбиране на заобикалящите ни реалности, формиране в съзнанията на жизнеустойчиви ценности и понятия за така възвишения и съдбовен смисъл на доброто, истината, красотата. Това, което предлагам с книгата си, се концентрира до следното: да се внесе живот, да се оживи и оживотвори всичко онова, което се случва в училищата и в университетите, да бъдат прогонени скуката и безсмисленото линеене на жизнено-духовните сили и разпиляването на интелектуалния потенциал на индивидите и нацията.

Извинявайте, че се отплеснах, но искам все пак да влезем в по-задълбочен разговор за образованието, та да дадем пример на останалите, че това е възможно. Ще Ви бъда много благодарен ако споделите с мен своето възприятие на изложените в книгата ми идеи, а също и ако изразите своето отношение и разбиране по предложената там философия и стратегия за качествена промяна в българското образование. Това ще е една предпоставка за подбуждане, за пробуждане на интереса към по-широка обществена дискусия по тия проблеми - да се надяваме.

И последно: позволявам си да дам публичност на Вашето писмо в блога си, като намерението ми е да привлека вниманието на по-широки кръгове към проблемите, които ни вълнуват. И за които Вие пишете във Вашата чудесна статия в списание МЕНИДЖЪР, наречена Манифест на българското образование. Надявам се, не възразявате да дадем публичност на нашата кореспонденция, като целта е повече от ясна: да привлечем към нашия разговор все повече и повече хора. Благодаря!

С поздрав: Ангел Грънчаров