Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2010 18:27 - Филмите на Фелини: изкуство, което успява да се конкуририра с живия живот по правдивост и въздействие
Автор: angeligdb Категория: Политика   
Прочетен: 321 Коментари: 0 Гласове:
0



Филмите на Фелини: изкуство, което успява да се конкуририра с живия живот по правдивост и въздействие imageТия дни се отдадох на безделничество: по цял ден било с книга в ръка, било се шляя по улици и паркове, а пък вчера, понеже валя, цял ден гледах филми на Федерико Фелини. Признавам си този грях, май и аз съм на път да стана пират: свалих си от нета всички до един филми на моя любим още от младежките ми години режисьор, и един по един си ги гледам.

Възхитително, страхотно, вълнуващо, омагьосващо, очарователно нещо са филмите на великия Фелини: гледайте ги ако обичате едновременно и по-сериозни, дълбоки, богати на идеи, но също така и твърде развлекателни, остроумни, иронични и прочие филми. Не може да се опише какъв е светът, каква е Вселената на Фелини, но във всеки случай тя е не по-малко вълнуваща от живия живот.

Преди години филмите на Фелини съм успявал да ги гледам с огромни трудности в т.н. "филмотечни" кина - и в София като студент, и в Санкт Петербург. В тия кина се предлагаха "по-сложни" филми, които са неподходящи за т.н. "масов зрител", на който бутаха предимно най-пошли съветски и индийски филми. А за по-отбрана публика пускаха филми, които, изглежда, са ги купили само в едно копие, знам ли защо се наричаха "филмотечни" кината, в които ги прожектираха? Много трудно беше човек да се сдобие с билет за такъв филм, беше истинско щастие да успееш да си намериш билет, примерно, за филм на Фелини. Или на Бертолучи. Или на Бергман.

С огромни трудности съм успявал да гледам някои от филмите на Фелини тогава, когато са излезли: "Джинджър и Фред", "И корабът плава", "Армаркорд", "Рим", "Сатирикон", "Сладък живот". А днес си ги имам на лаптопа и мога да си ги гледам когато си искам: тия проклети американци, дето измислиха интернета, дават ли си сметка как демократизираха дори най-високата култура и най-високото изкуство?! Благословени да са обаче - щастлив съм, че си имам поне филмите на моя любимец Фелини, нещо съкровено, останало от младостта ми, донесло ми толкова вълнения и оказало огромно влияние върху формирането ми като личност, върху формирането на моите ценности.

Мен лично филмите на Фелини ме разтърсят из основи, преобръщат душата ми. Фелини е голям последовател на теориите на Зигмунд Фройд и успява със средствата на кинематографията да представи почти по "психоаналитичен начин" ония най-дълбоки внушения, които иначе по никой път не могат да бъдат достигнати. Неподготвеният зрител на филмите на Фелини е възможно в началото съвсем да не си дава сметка какво толкова има в тия филми, но ако ги гледа без предубеждение, ако остави душата си спонтанно да се увлече от потока емоции, който се лее от екрана, ще усети неща, които по друг начин не могат да бъдат усетени - или които ги има само в живия живот. Изкуството, което успява да се конкуририра с живия живот по правдивост и въздействие, е истинско изкуство. Тъкмо такива са филмите на Фелини, които при това имат и дълбока, неизразима с думи идея.

Аз казвам на сина си, че гледам "философските филми" на Фелини, а той ми се подсмива дяволито: един вид, виж го тоя, гледа някакви стари филми от преди новата ера, егати старческото кино! Но вчера го извиках заедно с мен да гледа един филм: "Джинджър и Фред". Изнесох му малка лекция на какви детайли да обръща внимание. Изгледа го, а за това, че филмът му е въздействал си личеше от това, че в края му въздъхна и замълча, замисли се; аз пък, признавам си, се разплаках от края на този филм вчера. Поразителното беше това, че преди много години, когато го гледах за първи път, тогава, когато бях млад колкото собствения ми син сега, аз също след края на филма, спомням си това добре, дълго време упорито мълчах. Мълчах докато се съвзема...

imageФилмите на Фелини действат като наркотик. Всеки може да се зарази и пристрасти към тях. Що се отнася до това аз съм явно непоправим наркоман по неговите филми. Или съм безнадеждно пропаднал пияница. Щото филмите му могат да се сравнят с гъсто, упояващо вино, което гълтам без насищане, като алкохолик.

Впрочем, в неговите филми има много еротика. Най-първокласна и одухотворена еротика, както се полага за един примерен ученик на Фройд, какъвто Фелини е. Така че няма да съжалявате ако гледате тия филми. Всъщност, не знам, ако не разбирате що е еротика, ако очаквате нещо като порно, сигурно ще бъдете разочаровани...

Спирам да пиша. Стига толкова. Отивам в личната си "филмотека", където на най-видния, на най-предния, на най-почетния рафт стоят филмите на великия Федерико Фелини. Аз съм отпускар и цял ден ще си доставям най-голямото наслаждение за филмов наркоман и естетически пияница като мен: ще гледам филмите на "маестро Фелини". Той е нещо като Данте и Шекпир в киното. Или като Леонардо. Или като Бах или Моцарт. Той е първият и най-големият...

Не знам. Голямо нещо, голяма работа, голяма личност е Фелини. Ако гледате неговите филми, ще се обогатите неимоверно. С богатство, което не старее, понеже ще ви пренесе във вечността, там, където нищо не старее. И където старостта не е страшна.  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!