Дали пък "мъдреците" от Тотализатора, смятащи, че целокупната българска нация се състои все от идиоти, малоумници и балъци, не са напълно прави?! Много се уплаших да не би непотърсените пари от големия джакпот да са били мои; участвах с фиш тогава, и понеже маркототевщината ми е развита в извънредна степен, си помислих, че нищо чудно печелившият фиш да е бил мой, а пък при проверката му да съм направил, разбира се, фаталната грешка. Вчера изминаха 45-те дена, в които трябва да се потърсят парите, а никой не си ги е потърсил - що ли така?

Тази сутрин обаче на едно място чета, че истинският маркототевец, дето не си взе милиончетата, бил от Ловеч, там бил подаден печелившият фиш. Олекна ми, успокоих се, а иначе бях започнал сериозно да се тревожа, смятайки, че чак такъв балък мога да бъда само аз; оказа се, че имало по-големи балъци и от мен самия, което действа успокоително. Но в тази връзка се питам: що за човек е оня ловчанлия, който е пуснал фиш, спечелил е 6 милиончета и нещо, обаче не си е проверил фиша, не е разбрал, разбира се, че джакпотът е негов, и ето, проигра, загуби шанса на живота си?! Как е възможно да има чак пък толкова заспали хора у Нашенско, нима изобщо е възможно по тази земя да крачат чак пък такива балъци?

Има нещо доста подозрително в цялата тази история. Психологически погледнато не е достоверно да подадеш фиш в тираж, където има огромен джакпот пари, а пък после да забравиш да си провериш фиша - възможно ли е да има чак такова пословично малоумие по тази земя? Или пък щастливецът-олигофрен си е загубил, представете си, фиша - възможно ли е и това? На мен ми се струва че е напълно невъзможно, и явно тия, които ни пробутват такава версия, ни мислят за пълни малоумници; а ни мислят за пълни малоумници, понеже не просто се надяват, че ще им повярваме, нещо повече, сигурни са, че ще им повярваме.

Смятам, че това е симптом, че Спортният тотализатор наистина преценява, че целокупната българска нация се състои все от непоправими идиоти, малоумници, балъци и олигофрени - щом ни пробутват тази версия, че някой от нас е спечелил 6 милиона и половина и не е отишъл да си вземе парите! Питам се обаче: дали пък мъдреците от Спортния тотализатор не са напълно прави в тази своя преценка?!

Моя милост участва в тотото - не съвсем редовно, а само чат-пат, когато има по-голям джакпот - просто поради отчаяние, понеже имам напоследък една единствена идея, и тя не е идеята на всички българи, а именно, да забогатея, да стана милионер; моята идея е да намеря пари, за да продължа спокойно да издавам списание ИДЕИ. Щом като гений като великият Достоевски цял живот си е мечтал по някакъв начин да му падне поне един милион, за да има свободата да пише каквото му е присърце, то какво остава в такъв случай за нещастник като мен?! Разбира се, имам правото и моралното оправдание да търся всякакви начини да спася най-доброто, което съм създал в този живот, а именно, философското списание ИДЕИ.

Ех, мечти, мечти! От няколко месеца търся всякакви начини да намеря тия 600-700 лева, които са необходими за издаването на следващата, на септемврийската книжка. Молих в блога, апелирах, правих акции, промоции, подарявах от книгите си, какво ли не, даже от Доган поисках малка трохичка от двете му милиончета, взети за "консултации", ала не, оказа се, че по никой начин не може да се трогне сърцето на нашенеца и той, обезумял, да вземе да стигне до дързостта да се откъснат от сърцето му некое и друго левче за една такава вятърничава кауза, а именно, издаването на едно списание за "духовните неща". Не, твърд е нашенецът като скала, няма никаква грешка: абсолютно никой не се трогна от моите апели!

Нещо повече, всички до един "приятели на блога" се скриха като плъхове в миши дупки, и дори се погнусиха от моята наглост да искам от най-святото, което българинът има, а именно, от неговите левчета, които, впрочем, са предназначени, естествено, за жизнено и екзистенциално много по-важни неща, именно, за кебапчета, за ракийца, доматки и пр.

И цялата тази ситуация ме принуждава да плюя на всичко и от всичко да се откажа, щото наистина ми писна да се мъча нещо да направя, и то без никаква подкрепа отникъде! Нима е толкова трудно да се намерят неколцина човека, които дори като "съсобственици" да издават едно философско списанийце, за което на три месеца се искат някакви си 700 лева; неколцина могат по-лесно да отделят от залъка си тия пари, аз сам обаче не мога, щото живея от най-мижава учителска заплата. Не, няма никой обаче, който да дръзне да помогне, май само аз съм идиотът, а всички са благоразумни прагматици. И наистина взе да ми писва само аз да съм идиотът; но поне хубавото е на цялата работа е, че съм упорит идиот, няма да доставя това щастие на природопопулацията да се откажа съвсем и от всичко, ще продължавам да бутам скалата си по нанагорнището, пък да видим докъде ще стигна.

Но както и да е, сам не зная защо пиша тия неща, явно съм взел да превъртам; нищо чудно да съм станал пълен фантазьор, затуй по-добре да млъкна; и то завинаги, та да миряса светът от такъв проклет дразнител като мен; но казах вече, тия думи ги подхвърлям ей-така, само за да внеса малко радост в нечии сърца. А иначе добре знам, че няма да се откажа никога, е, поне докато съм жив де, щото в това отношение думата "никога" е съвсем неуместна...