Ще изтикаме ли българското образование от неговата ценностна безпътица? През последните седмици работих най-интензивно върху редактирането на ръкописа на новата ми книга, която ще носи заглавието ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. (На този линк можете да видите как изглежда съдържанието на книгата.) Ръкописът вече е готов, би могъл още утре да замине за издателството, за да претърпи предпечатна подготовка - и след това вече да се превърне в книга. Ала за да се случи това, трябва да бъдят преодолени редица пречки.

На мен ми е вече омръзнало да говоря или пиша около тия вечни пречки пред издаването на всяка поредна моя книга. Знае се: за да бъде отпечатана една книга се искат пари. Аз не мога да си позволя да тръгна сега да увещавам разни издатели да издадат книгата на свои разноски, понеже не мога да им гарантирам някакви печалби, а без вероятността за сигурни печалби те ще ме гледат в лицето все едно съм някакво крайно неприятно нетрапчиво влечуго или извънземно. Единственият начин да се роди тази книга, да стане факт, е да я издам на своя сметка. Аз нямам тия пари, понеже съм най-скромен труженик на нивата на българското образование - и заплатата не ми е такава, че да мога да си позволявам да издавам с нея книги. Затова паралелно с редактирането на ръкописа в последните седмици моя милост през ден обикаляше през офисите на неколцина лично познати ми пловдивски бизнесмени с плахата надежда на някой от тях да му се размекне малко сърцето и да даде своята лепта за бъдещето на българското образование. Излишно е да казвам какъв беше резултатът от тия мои странствия; цяла епопея ще бъде да описвам как бивах посрещан и изпращан. Ще отгърна загадката само с това: в един момент, като разбраха и се убедиха за какво ги търся, уважаваните наши пловдивски бизнесмени минаха в дълбока нелегалност, установиха сложни конспиративни пречки за доближаване до тяхната свята особа, такива, че непредубеденият човек, като види как са се обкръжили и бронирали, непременно ще си помисли, че самата Ал Кайда ги е взела на прицел, преследва ги да им устрои атентат с коли-бомби - и те, милите, се борят за физическото си оцеляване. Нещо повече: по изражението на лицата им разбирах, че съм им станал по-неприятен и дори по-страшен от самата Ал Кайда - щото тя може да застраши физическото ти съществуване, а пък аз бръкнах в светая светих на душите им.

Моите митарства са на път да свършат без никакъв резултат; за сметка на това имам цяла кошница обещания за бъдеще време: "... разбираш ли, сега е криза, нека малко да мръднат нещата, непременно ще ти издам книгата, но нека да мине малко време, да видим как нещата в бизнеса ми ще се раздвижат в положителна насока...". Преситих се на обещания, погнусен съм от лъжи и от дребнава малодушна треперковщина заради пари, които по обем се равняват на дневните им джобни пари. Касае се малко повече от 1000 лева, за да излезе книгата ми в 500 екземпляра. Срамота е, че на нашите първенци им е толкова малък душевния мащаб, та не могат да се откъснат от сърцата им тия мизерни пари. Май причината е, че ако беше за нещо друго, като едното нищо щяха да дадат, но нали е за книга, а пък книгата е... бошлаф-работа, нещо хептен излишно и безполезно, ето тъкмо затова на инат няма да дадат.

Исках да пиша за книгата, ала ето че се отплеснах по наболялата ми болка: за издаването, за отпечатването й. С една дума: ако някой иска да подпомогне излизането на тази книга, нека да ми се обади. Срам ме е да моля отново, след като последните ми книги излязоха точно по този начин, но се налага. Аз се разорих изцяло с издаването на трета книжка на списание ИДЕИ, за което пак почти никой не пожела да помогне, така че сам не мога да издам книгата си в този момент. Вчера обикалях пиаците за таксита да търся някой бакшишчо, комуто е нужен човек за смяна, за да поработя като шофьор на такси, за да искарам малко пари; не намерих такъв. Май хептен не им върви на таксистите в тая криза. Така че дано някой реши да си позволи и да дръзне на един такъв благороден жест: да подпомогне финансово излизането на една книга за българското образование.

А книгата иначе се получи. Аз всъщност събрах в нея всички най-важни текстове, които съм писал по проблемите на образованието не само през последните няколко години, но и преди това; а аз пиша за българското образование още от 1985 година, когато в тогавашния авторитетен в-к "Народна култура" (гл. редактор му беше Стефан Продев, Бог да го прости!) излезе моята първа статия във вестник, именно, статията "Псевдоученият". Тогава съм бил на 26 години. И оттогава досега не само работя в сферата на българското образование - средно и висше - не само съм писал много учебници и помагала по философия, психология, етика, но и съм писал за това как и какво следва да се промени, та да се вдъхне живот в българското образование. Според мен най-ценното в тази книга ще бъде това, че ще може да се усети атмосферата и дори "аромата" на конкретните ситуации, в които съм откликвал на едно или друго - и съм разсъждавал; при това ще се забележи, че в годините само съм задълбочавал гледната си точка, но не съм изменял на някои свои базисни принципи. По тази причина се въздържах от същностна "преработка" на текстовете - тъкмо затова, за да не унищожа споменатата атмосфера и чувството, че човек се пренася в различни исторически и културни моменти и ситуации. Не пожелах да направя една "систематична" книга, понеже ми се искаше книгата да е четивна, да може да се чете от всички, които имат отношение към образованието. Впрочем, има ли някой български гражданин, който да няма някакво отношение към образованието? Няма такъв, нали? Ето това показва доколко книгата ми е потребна - и доколко е важно ние, българите, да въведем ред в българското образование. Цялата надежда за същностен поврат в живота ни е "закопана" тук, само оттук може да тръгне повратът. А за жалост тъкмо тук нищо ново не се случва, което ни обрича на жалко съществуване десетилетия напред - ако не намерим волята да променим нещата по един решителен и кардинален начин.

Това е засега, да превършвам, че закъснявам за работа. А работя в училище. Преподавам философия. Необходим съм там, младите ме чакат. Изпълнявам дълга си всеки ден. Ей така, от инат. Не защото някой ми е показал, че оценява това, което правя. Обикновено ме ругаят. Както и да е. Всеки си носи кръста. Лек ден на всички!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ > кн. II на сп. ИДЕИ