Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2010 11:09 - Генералната мерзост на българския живот се свежда до непрекъсната борба на личностите за оцеляване - и на масата за унищожение на личностите
Автор: angeligdb Категория: Политика   
Прочетен: 723 Коментари: 0 Гласове:
0



    imageВЛАДИМИР СВИНТИЛА (1926–1998)

Деян Енев / 30.05.2009

Истинският ръст на последния ренесансов човек на българския ХХ век Владимир Свинтила започна да се откроява едва през последните години - след като изд. "Изток-Запад" самоотвержено започна да публикува големите му трудове. Четящите го познаваха, разбира се, от многобройните статии в печата, от книгите му за художници и от преводите - сонетите на Шекспир, "Песни и поеми" на Робърт Бърнс и много други.

Но едва след книгата "От Маркс до Христа" митичната фигура на енциклопедиста с единствения костюм и бастунчето започна да се покрива с незабравата. А "Етюди по народопсихология на българина" и "Грифонът и химерата" доизградиха цялата му фигура. Най-новата книга на Свинтила, "Кладенецът на мълчанието", го приближава до титани като Солженицин.

"Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта…"

Самият автор определя книгата си като психологическо изследване на концентрационния свят, като изучаване на сталинизма. Той няма претенцията да изнася цялата истина. "Цялата истина може да се изнесе само от много писатели мемоаристи, социолози и историци. Само при руснаците един може да се справи със задачата на десет поколения. Те са си по принцип титанични."

Един влюбен в книгите човек живя в много сурово време. То го маргинализира и не му позволи да се разгърне в целия си мащаб приживе, но от кладенеца на мълчанието викът му все пак стигна до читателите. Което е голямата посмъртна победа на Свинтила над епохата.

============================================================================

СКАНДАЛНА ЛЕКЦИЯ НА ВЛАДИМИР СВИНТИЛА, ИЗНЕСЕНА ПРЕД ТЕСЕН КРЪГ

Владимир Свинтила

Това е една много болезнена тема: генералната мерзост на българския живот и свързаните с тази мерзост общонационални пороци, примерно предателството - не като предателство, а като интимно убеждение, като дълбоко вътрешна програма, програма за защита, като идея, че всичко е позволено, щом светът е такъв. Тъй като по отношение на индивида се действува със средства, които са невъобразими и неповторими.

imageСтава въпрос за следното, както вече го разгледахме: конституира се едно нескончаемо състояние на мерзост, което е в постоянния триумф на една безлична общност. Която не може да бъде общност, защото общността се диференцира, а тази общност не се диференцира; общността има структури, а тази общност е аморфна. Общността е свързана с идеята за отговорност, ако искате, водачески принципи, просто функциите на референтни групи (ако водачески ви звучи остаряло или смешно).

В общността, за която говорим, която се конституира исторически в България, няма елементите на туй, което социологията разбира като общност - нито структури, нито нива и т.н. Има един псевдоуниверсализъм, с тип на народничество, определян като народ - това не е народ. Определян като народностно начало - това не е народностно начало. И в него, като се вгледаме, откриваме това, което нарекох динамически консерватизъм и което заслужава много по-грубо наименование, но нека останем при този термин. При което винаги имаме, грубо казано, едно тържество на многото над човешките отделности.

Защото не можем да говорим нито за маса в истинския смисъл на думата, нито за личности. Това е едно негативно обстоятелство, което се конституира не заради това, примерно, че тука населението е глупаво, грубо, престъпно и т.н. Това са просто исторически обстоятелства, които се напластяват и по същество представляват най-древния триумф на селската община и на градската клиентела на Античността.

Това не са есеистични неща, защото характерно за българския живот е една непрекъсната борба, и то много сериозна - на индивидуалностите за оцеляване и на масата за унищожение на индивидуалностите. Конфликтът личност - маса е нещо ново в българския живот, не е традиционен. В това отношение липсва духовен и социален опит, поради което той е драматичен, трагичен и разрушителен. Тъй като и върху него няма никаква спекулация, никакъв анализ, той не е осъзнат.

(ОЩЕ >)


Тагове:   оцеляване,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!