Бившият депутат от СДС Хр.Марков е публикувал хубава статия под заглавието Изборът на Филип Димитров – нещата, каквито бяха, в която има неизвестни за мен факти около събитията вътре в СДС в онова време. Прочетох статията му и след това написах следния коментар:

Информацията в тази статия за мен е твърде интересна. Разбира се, моето първоначално мнение тогава за Ф.Димитров изцяло съвпадаше с това на автора; видя ми се с тия дебели очила крайно неподходящ за лидер на СДС. Агент Бончо (Петър Берон) тогава на всички ни се виждаше безкрайно харизматичен, а пък Ф.Димитров - изобщо не; кой знае защо, може би заради очебийната му интелигентност, знам ли?

Постепенно обаче Ф.Димитров, един безспорно твърде интелигентен човек, почна да се налага и да получава симпатиите на хората, на обикновените хора като мен от митингите и от улицата. Задачата му беше изключително трудна, особено като Премиер, ала той се справи на нужната висота - и с право може да бъде считан за един от строителите на съвременна България. И на младата българска демокрация.

Такава е моята оценка, в перспективата на случилото се, на тия 20 години преход. Разбира се, и Филип Димитров е имал грешки, но историята избра него да бъде първия министър-председател некомунист, да бъде ръководител на първото демократично правителство на СДС. Когато беше Премиер аз имам много добри спомени от изявите му в Парламента, когато вбесяваше таваришчите с своето "Драги ми господа комунисти..."; той, за негова чест, никога не нарече комунистите "социалисти", нито пък БКП - "БСП", което довеждаше до тих бяс "милите хора", комунистическите депутати.

Ф.Димитров беше личност от един рядък за нашите условия, т.е. много висок нравствен мащаб, поради което такива хора, както обикновено става у нас, биват най-люто мразени; понеже кумирите на същите тия деморализирани от толкова комунизъм "народни маси" са, както подобава, не по-малко деморализирани от тях самите.

Само това исках да вметна; а туй, че оценките ни с Хр.Марков не съвпадат не е трагедия, а е неизбежност; в онова някогашно СДС бяхме хора с най-различни представи и личностни особености, но затова пък ни сродяваха едни и същи ценности (ако изключим ченгетата в СДС, които съвсем не бяха малко!), а именно ценностите на свободата, на демокрацията, на антикомунизма.

Затова смятам, че въпреки различията помежду ни, бидейки демократи, и днес не трябва да се джафкаме, а сме длъжни да се мъчим отново заедно да работим за напредъка на българската демокрация. Защото, за жалост, тя и днес е в доста окаяно положение - поради което ние, демократите, за да бъдем силни, отново трябва да сме единни като някога. За да спасим, за да не допуснем да бъде погубена нашата толкова изстрадала българска демокрация.