Обичана, възхвалявана, обругавана „Въх, Рамо, Рамо“ е символ на надеждата, че у нас най-сетне ще има промяна! Минчо Лисев: Аз, вероятно, съм един от първите слушатели и почитатели на тази песен – чух я в самото навечерие на изборната победа на ГЕРБ и Борисов, струва ми се в петък срещу събота. И първото, което си казах, бе: защо тази песен не звуча поне седмица или две предварително? Така и не разбрах.

Вероятно, тогава са я написали авторите й. Така и не разбрах също защо авторите й се скриха зад името StefanTheOneTheGreat, какво, всъщност, прикрива това „име“, скрива ли се нещо съществено или се създава някакъв напомпан имидж или легенда?!

Вече няма значение. Песента създаде невероятен медиен интерес, аз лично не помня да е имало подобен аналог в поп-фолк пространството. Е, „всяко чудо за три дни“, макар, че Чудото продължи рейтинговата си лавина повече от два месеца, а и до днес песента се пее навсякъде. Недоброжелателите злорадо ще кажат: да де, ама, със „затихващи функции“!

Признавам! Аз съм болезнен фен на тази песен! Считам я за нещо изключително! (Казвам го, за да не скрия, че съм пристрастен!)

Песента е явление – изключително! – като песен, като музика, като драматургично изграждане „куплет-рефрен“, като вътрешни музикални връзки, като аранжимент, като абсолютно профи-изпълнение! На малкия пръст на тоя „ГотинБенд“ не могат да стъпи чалга-музиканството на България – тези просто са колосални! Кои сте вие, бе, пичове?? Биляна е – мии, просто, това е – Биляна… педя над всичко останало!

Песента, освен, че е изключително явление, сама по себе си, като художествено произведение, е и истински връх в една превратно нова политическа ситуация! Някъде бях чел, че някакъв немец или швейцарец бил казал: Точната песен, на точното място, в точното време! Това е „Въх, Рамо“. Да.

Еми, какво повече?!

Ще останат купища въпроси, които вероятно с времето си ще намерят своя отговор. Естествено, първият е: кой си ти – СтефанВеликия? Аз вече имам своя отговор: – Велик си, Стефане!

Така и въпросът за останалите изпълнители – ще почакаме, ще видим.

Как е създадена песента? – поръчка ли е на Генерала Бойко Борисов или е щастлива негова „Бяла лястовица-спътничка“, това едва ли някога ще узнаем…

По-важното е, че песента я има. Обичана, възхвалявана – „Въх, Рамо, Рамо“ е символ на надеждата, че сред нас ще има най-сетне промяна.

Това е достатъчно.

Лили Крайчева каза: Песента е отвратителна, извинете! – ако въобще може да се използва думата „песен“.

Георги Гагов каза: Гадна чалгийска помия. Музика за отрепки. Отвратително. Мирише на отходна яма.

Минчо Лисев каза: Нямам чест да ви познавам, г-н Гагов. А и не държа много. Позволявам си, все пак, да споделя нещо по повод вашето кратко и съдържателно клозетно изказване.

Първо, не крия, че ми стана изключително неприятно, че вашето екстремно вкючване е непосредствено след споделените от мен мисли. Но, това е живота – какво да се прави?!

И все пак… – Разрешете ми, моля!

Позволих си да се включа в това вече седем месечно Вавилонско надприказване около песента „Въх, Рамо“, защото внезапно се появи нейният автор StefanTheOneTheGreat и на всеослушание обяви посещението на двадесет хилялядния почитател на песента в Ю Тюб. Нали разбирате сам – това е един вид празник, нещо като „на нарожден ден“ – и аз, като един от хилядите големи фенове на песента споделих своите мисли. Обидих ли някого?

Казах, че харесвам песента. Мотивирах се. (Разбира се, опонентите могат да донесат и друга кладенчова вода, разбираемо е.)

Казах, че харесвам изпълнението. Мотивирах се. (Всъщност, по отношение на изпълнителите, дори най-върли полит-опоненти не отричат великолепните изпълнителски качества на солистката Биляна и „Готин Бенд“!)

Това съм казал.

А, да – и думите на Шваба: Точната песен, на точното място, в точното време! – това е „Въх, Рамо, Рамо“.

Всъщност, последното е, може би, лютивата чушчица, подпъхната ви отзад, която ви припарва! – извинете ме, опитвам се да вляза поне малко във вашия образно-музикален строй.

… И вие изляхте устремно съдържателния си концентриран клозетен флакон, а именно:

„Гадна чалгийска помия. Музика за отрепки. Отвратително. Мирише на отходна яма.“

Какво пък, твърде вероятно, да са ценни и напътстващи мисли! Моля, обяснете ги? Мотивирайте ги? За-що…?

P.S. Уважаеми г-н Грънчаров, благодаря ви оказаното внимание. Моля, в интерес на историческата правда, обединете двете ми изказвания.