ПРОФ. ИВАН СЛАВОВ: ПРОМЕНЯМЕ СЕ САМО КЪМ ЛОШО

Простащина и чалга си пасват. Вече кой е луд да остане в България? Симеон Дянков е много самонадеян, казва още проф. Славов

Професор Иван Славов е роден на 14 февруари 1928 г. в Сливен. Философ, публицист, дипломат, доктор на философските науки. Дълги години е преподавал в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Посланик на Република България в Словакия (1994 - 1998).

Професор Славов, прословутият български преход навъртя 20 г. Според Вас, промени ли се с нещо народопсихолгията ни, с която много успешно някои политици извиняват грешките си?

Има няколко спекулативни думи, от които човек буквално може да получи треска. Първата е предизвикателства. Другата е промяна. Каква промяна? Стана подмяна и накрая – измяна. Това е степенуването. Току-що падналите комунисти пак говорят за промяна. Докога? Какво ще променят? Разбира се, Бойко Борисов също говори за промяна. Българинът мисли, че като променя нещата външно, се променя и по същество. Той си има един стереотип от 1200-1300 години, така да се каже, някаква шаблонност.

Да изключим тези средновековни успехи - при Крум, Симеон и пр. и пр. и преминем през петте века за които не ми се говори, защото това е първото поражение на нашия генотип, след това идва най-страшния геноцид - тия 45 години плюс последните 20, които бяха един неокомунизъм, псевдокапитализъм. За мен това е една горчива, безуспешна рекапитулация, която ме прави твърдо песимист. Не си правя илюзии, че изхабен генотип може да се обнови, след като доказа пред цяла Европа, че България е единствената страна, в която никога нищо не става, а задълбава надолу. Част от нашия манталитет са бабаитлъкът, грубата сила, липса на морал, на скрупули, безогледната алчност и... вижте какво става. Къде върлуват най-много банди, сводници, наркотрафиканти и пр. У нас!

Правя един паралел - бях четири години в Словакия. Да сте чули в каналната хроника някога примерно, че група словаци разбили, ограбили или изнасилили деца? Какво показва това? Че има нещо у нас, може да се нарече невменяемо. Така че думата промяна просто ми минава покрай слуха. Българинът не може да се промени независимо, че Европейския съюз ни притиска. Телевизорът ми почерня от криминални хроники и вече не го пускам. И на жена си не позволявам да го включва, само по изключение да чуе прогнозата за времето и някоя новина, понеже все още работи. Защо да гледам? От сутрин предаванията започват с някое убийство или друг вид престъпление.

Телевизионните програми са черна хроника. Така че на темата промяна какво да говорим? Променяме се само към лошо. Аз не съм на сто години, не съм и на двадесет, някъде съм на 70-80 и се питам през всичките тези години, коя е тази благоприятна промяна, която съм преживял, за да се чувствам по-добре? Жена ми има две фрази: ”Моля, пусни телевизора за да свикна с новините” и “Искам преди да заспя да разбера, с какво днес живота ми стана по-добър.”

От древната медицина идва станалата днес модерна дума “плацебо”. Това е начин човек да се стимулира само с духовни, морални фактори. Това е най-мощното лекарство. Питам ви, къде е това плацебо, къде е този стимул или тая доктрина, тая партия, че днеска да ми стане по-ведро? Данъци, ток, парно, пак треперим с тая криза, дали ще го има топлото или няма и т.н. и т.н., егати живота!

Какво мислите за младото поколение?

Какво младо поколение?! То е толкова разхлабено, че няма думата, няма нещо, което да го асоциира. Какво значи младо поколение? Възрастово ли? Кое ги свързва днес младите? Те нямат общи цели. Сега ги бомбардират с какви ли не предложения, 50-60 души бяха дошли от университети от цял свят. Вече кой е луд да остане в България? Тези, които все пак имат нещо в главата си и го развиват, търсят Запада. Тия, които нямат, правят конкурси – „Най-хубави цици”. Ей-такива, бързо пласирани младежи, колкото искаш, които тези просташки телевизии показват. Е, питам, какъв идеал имат младите?

Вчера си купих случайно вестник ”Седем дни спорт”, по принцип не съм запален по спорта. Гледам на първа страница нашия национален отбор 0:0 с някоя си резерва, с “Шахтьор”, а на последна страница - еди коя си ”Мис дупе” се оженила за еди кой си... Друга снимка показва съвсем гола жена, седнала в особена поза и отдолу пише ”Конят току-що си отиде...” Е, откъде ще има за тези младежи нещо, което да ги вдъхновява, да има кауза, която да ги обединява? Да имат стимули, условия, да имат ориентир, в що-годе някакво бъдеще. Тoест ако се включи в тази система, все пак да има някаква гаранция, че в обозримо бъдеще, 4-5 години, докато завърши, вече ще има един статус, който ще му гарантира да живее като един кандидат-европеец.

За да стане европеец... е ще минат векове. И още - тая младеж, къде е проявила своята съгласуваност? Има ли проява младите да са осъществили без намесата на възрастните? Ето, аз преподавах в Софийския университет. Вчера, минавайки край него, се запитах - сградата е ремонтирана, обновена, но колко пъти от нея се чу идея, доктрина, някакво откритие, или млад човек, който да е блеснал извън България? Не съм чул за такова нещо. В Америка, и не само там, университетите имат огромни постъпления от това, че правят открития, дори за Пентагона и други големи корпорации. Да сте чули Софийският университет от някъде да е спечелил 50 лв.? При това е работещ университет! Малък бил бюджетът на университетите. Малък е! А те какво произвеждат?

От друга страна пък не одобрявам позицията на Симеон Дянков, че БАН е пълна с феодални старци. Е, много е самонадеян. Кой си ти? Ти си един случаен човек, финансист, гледай си работата, докажи се. То, че там има една голяма прослойка от паразити - има, но поне 20% са учени. Има българи, които участват в експеримента в Женева, пращаме съоръжения за спътници, т.е. има и можещи хора. Така че “феодални старци” е много обобщаващо понятие, много обидно.

По принцип у нас има обидно отношение към възрастните хора. Думата пенсионер у нас значи кандидат-покойник, излишен човек. На Запад хората работят, докато са продуктивни. Извинявайте, че ще се самоцитирам, но ето завърших поредната си книга. На тази възраст съм, нямам нужда от патерици, но нека седне пред мен някой от по-младите и да се попитаме кой колко струва.

Има ли морал у днешните политици?

Не. Те дори нямат наченки на морал. Но и те не са виновни. Не е имало от кого да го наследят. Нямаме традиции. Това са неща, които се крепят в една добре работеща църква, в една религия като католическата. Непоклатими закони. Тук сме безкрайно изостанали. В ТВ предаване задаваха въпрос - “Познавате ли кварталния полицай?”. Да сте чули подобен въпрос за регионалния духовник? Или последния да посети някое семейство да види как живее?

Бях в едно кипърско село. Там управляват кметът, духовникът и т.н. Духовникът завършил в Париж и казва: „Ние знаем в това село всяко семейство дали има проблеми, застрашаващи неща и т.н”. Отидеш ли в една католическа църква веднага се включваш в организацията - с жестовете, с песните и т.н. А ние тука като отидем в църквата стоим като блейки с една свещ...

Нека си зададем такъв въпрос - през тези 20 г.открои ли се една морална личност, като еталон?

Царят...?

Най-големият мошеник. Няма, няма на детето си да покажеш един такъв човек. А от нашето Възраждане всеки трети може да посочи - ето този олицетворява достойнство, почтеност и морал. А сега - какъв морал? Вече думата “морал”за мен е чуждица.

Ние, българите, глупави ли сме?

Да, определено. Е, не всички. Има 10%,които понасят тегобата да живеят с глупаци

Какво значи чалга-политика?

Простащина и чалга си пасват. Тя у нас дойде от Сърбия, но там има Брегович, има стил. Нашата е изродена. Освен това тя е свързана с мутрите, с разврата, с много пари. Чалгата е упадъкът на едно общество.

Същото се отнася и за политиката. Тя означава цинизъм гарниран с атрибути на демократизъм, на жизненост, на веселост и... близост до любимия народ, когото прецакват отвсякъде.

Кога в едно общество се раждат вицовете? В годините на прехода, като че остроумието поизчезна...

Времето на Тодор Живков бе време на политическия виц. Другите вицове са постоянни, стереотипни.

Политическия виц си има точно определено време. Тогава когато цензурата, страхът, заплахата са всеобхватни и няма възможност за легално критикуване и противопоставяне на режима и неговите безобразия. Това е – има една фраза по друг повод казана от Хайне, но ще я използвам: „Ако на кучето му вържа мордата, то ще започне да лае отзад”. За мен това е политическия виц.

Хуморът за мен е част от моето възприемане за света. Мисля обаче, че в света има общ спад на чувството за хумор. Факт е, че изчезнаха големите комиции няма такива емблематични, като Чарли Чаплин, Крачун и Малчо, Фернандел, Бурвил, Луи дьо Финес. Сега няма такива имена, няма почва, няма резонанс.

Нашите, българските комици, са ужасни, то е кошмар, върхът на пошлостта. Дебелашки хумор, печалбарски хумор. Истински, интелигентен, искрящ хумор днес няма. По едно време, след десети ноември, хората у нас се поопитваха да се поусмихват, но за кратко и физиономиите отново станаха мрачни, гневни. А вижте в Япония какво става - усмивките там са задължителни, по улицата, на работа, у дома. А ние? Ние сме като в песента, в която се пее - “Ние сме безнадежден случай.”