Не минаха и 150 дни от избора на ново правителство и се започна познатата стара история... Още преди 100-ния ден президентът коректно се изрепчи, че не му харесвал финансовият министър. Нещо май му пречел за „големия (руски) шлем” с едни проекти, от които се очаква едни (наши) хора да вземат едни пари. Ама много пари. Питайте другаря Шрьодер и неговия „голям шлем”!

После се почнаха и с Цецка, и с Божидарчо и ето ти и сега историята с Румянка...

„И кво стана? Пак ни излъгаха! Егати демокрацията! Всички са маскари” и пр. и пр. вайкания се чуват от медии, села, градове и паланки.

„Бият Паниковски!” - „Вече?” – учудва се българският Остап Бендер.

Излъгал ви бил бат ви Бойко?

МОЛЯ????

Верно е, че и през 2009 г. Българинът гласува не с оная си работа, с която си требе, а с оная коя си сака!

Но да е за първи път?

Какво се учудвате сега на бат Бойко и неговите хора? Та те са еманация на тези, които са ги избрали. Това са, такива са мнозинството българи сега. „Всеки народ си заслужава правителството, което има” – ни учеше мъдрият Хегел. Както и правителството народа си... Особено при демокрация. Нищо че у нас демокрацията е само фасада.

Но колко пъти досега сме я чували тази история с „излъгването”!

„Изгорели сме от паренето и не се научихме да духаме!”

Казал го е един велик българин, пред който всеки път се кълнем, но не вземем да вникнем в онова каквото ни е казал...

„Народе?!!!!”

Излъгаха ви, защото вие го искахте, вие сами пожелахте да бъдете излъгани!

„Оправиха” ви, защото вие сами пожелахте да ви „оправят”!

Колко пъти правихте погрешен избор?

И колко – правилен?

През 1990 г. Избрахте „Сполуката” на другарите от номенклатурата и така сполучихме, че и досега ни държи влага. Само че те не излъгаха за „сполуката”! Тя наистина се състоя, но за тези, които си я бяха пожелали. Кой ви е крив, че не сте ги разбрали правилно! За някои избрани и предварително набелязани другари „сполуката” беше толкова огромна, че даже не може да си представите.

Качили ви се били на главата. Ами вие защо и досега си ги носите и си траете!

Така че, не се оправдавайте, че са ви излъгали!

През 1994 г. избрахте „Да спрем разрухата! Да обновим България!”. Избрахте точно тези, които спряха България и обновиха разрухата. Точно при Виденов ви обраха и последните спестявания. Малко оставаше да ви вземат и къщите. И чак тогава се освестихте!

На българина акъла му идва късно, но за сметка на това рано го напуска!

През 2001 г. Отново луднахте, „повервахте”, че някой ще ви оправи за 800 дни заради черните ви очи. Е, „оправиха” ли ви? „Оправиха” ви! А някои други си оправиха положението...

После през 2005 г.избрахте да ви управляват Станишев, Доган и „другаря-цар”. Ама били ви излъгали с тройната коалиция? Ами нали за тях гласувахте? Нали тях избрахте! Кой ви е виновен, че им дадохте конституционно мнозинство?

2009 г. Отново гласувахте с емоции, а не с разум. Защо пак сте недоволни още от самото начало? Какво ви е крив премиерът? Та не знаехте ли, че той си е такъв? Изобщо не може да ви се угоди!

Откъде да си вземем управници? От Луната ли?

Какъв е изходът?

Да направим така, че с наличните политици, министри, депутати и наличния ни „човешки материал” да се насочим най-сетне към нещо градивно и рационално. Да не би в другите страни от ЕС, САЩ, Швейцария, Канада човешкият материал да е по-добър?

Ами същият е!

Само че...

В Европа простакът е маргинализиран.

У нас е маргинализиран интелектуалецът.

В Европа не избират на високи държавни длъжности доносници, обикновени мошеници, продавачи на чудеса и политици по съвместителство.

У нас – обратно. Те са на особена почит, докато не ги изгонят от парламента и правителството. Обикновено не като Паниковски. За съжаление....

В Европа се ценят знаещите и можещите.

У нас знаещите и можещите са натикани в миша дупка и рядко им се чува гласът, а гласът на насилника и некадърника ехти с бай-Ганювска сила.

Ето това трябва да се промени!

Но се иска яко бачкане и разум. Все дифицитни стоки по нашите ширини.

А не вайкане и залитане по поредния „спасител”.

Иначе на прага чакат Янето и Волен!

Дупе да ни е яко...
 
Автор: Момчил Дойчев Баджаков