Изтеклата седмица предостави напрегната, интензивна и пълна с обрати програма: от взривни протестни действия на Оперетната гилдия пред Министерския съвет, съпроводени с много медиен шум във всички ежедневници и жълтеещи се седмичници, до… ненадейно „свиване на знамената“ и от двете страни.

Вождът на Културата, след като многократно декларираше, че проведеният – от Министерството на културата – конкурс за директор на Оперетния театър е „перфектен“ и резултатът му не подлежи на съмнение, че Панкин е бъдещият директор; след намеците-заплахи (изречени от халтавият му зам.-ресорен министър) за всякакъв вид разправа, в т.ч., че „няма да има заплати“, и т.н., – Рашидов направи рязък завой; Панкин, взе че се отказа „доброволно“ от директорските мераци (не, че Рашидов му е шепнал да го стори!), Рашидов си го прибра „под крилото“ – е, този ход (!) е направо „троен лупинг в четвъртото измерение“ – направи го съветник по театро-музикантските въпроси (ама, как ще го съветва Оня, дето му създаде толкона проблеми и неприятности…?!?!); Рашидов заяви и че Съдбата на „Музикалния…“ от тук насетне е в ръцете на „Музикалния…“ – виж ми окото, плува ли корабче…?!?! - колеги от Оперетата, много-оо внимавайте!); всичко, видимо утихна, сви се като гнойна набрала пришка, побоцната с губерка, но язвата остана непочистена.

Вождът на Културата, вероятно е бил видимо доволен, защото си подсигурява временно спокойствие (и без туй, проблемите около Европейското Руми създадоха доста дертове), туширайки вълната от протести, спасява и (спасявали го?!) „имиджа“ на „Главния екзекутор“ на конкурса, Председателя на журито проф. Александър Йосифов и, купувайки „временно“ Панкин, си подсигурява още едно спокойствие, защото, ако Панкин не бе влязъл „на бял кон“ в Музикалния театър, можеше да съди Принципала, а Вождът на културата не долюбва да бъде съден! (от край време е известно, още от времето, когато полицай му нанесе побой… или, как… – обратно ли, май, беше?…)

И така, Принципалът – отдъхна.

В „Музикалния…“ – имаше, „хип-хип“, естествена еуфория след победата (Искренно – Браво!; поздравления Големи Артисти!), и… няколко, последвали крачки – я, встрани…?!, я – назад…?!, я – незнайно накъде…?! – впрочем, бъдещето ще покаже. Отказът, например, от исканата оставка на зам.-ресорния министър, за изречените обидни думи във в. Труд, констатираната от страна на зам. министъра „лумпеност“ на артистите…

„Успокояването на топката“, от една страна, изглежда добре. В крайна сметка, това е на пръв прочит „цивилизовано“. Въпросът е, какво следва нататък? Какъв е сценарият на Принципала? Не води ли това привидно успокояване (защото, точно за това става дума!) до приспиване на бдителността на Музикалния театър?

Искаме само да припомним думите на Стефан Цанев, казани пред в. Труд, думите на М. Кортенска, казани пред в. Уикенд, както и казаното в Блога Грънчаров от 17-ти януари:

Вълната от протести на артистите от Театъра е основателна!
Защото: Панкин е подставено лице.
Йосифов не успя да влезе в Музикалния театър на Бял Кон! – (кандидатствайки неуспешно за директор преди половин година.)
Сега Йосифов се опитва да влезе на „Бял Троянски Кон“. (Поставен от Рашидов за Председател на конкурсното жури на Новия конкурс за директор!)
Конската Троянска подлога е – Панкин.

Какво се е променило?!…
Единствено: Панкин е оттеглен.
Но, Панкин – не е – Главата на тенията.

Другаде е заровено Кучето. Значи, набралата гнойна пришка, остана непочистена.

Какво друго спаси Вождът на културата?

Безусловно, туширайки вълненията, предотврати абсолютно необходимото в такива случаи подаване на оставка?

(Как така: Рашидов и – оставка?!… А кой ще бере, в други ден аплаузния урожай по повод сапунения мехур на БГ- Лувъра… – по-горе някой го бе назовал „Мулташка стряха“.)

Рашидов спаси и, както стана дума по-горе, макар и временно, „имиджа“ на най-интересния и тъмно-многолик персонаж в случая, „конкурсния екзекутор“ Ал.Йосифов, и разбира се, спасявайки го – Големият Скулптор (както се Себепривижда Той) се превъплъти в Малък Мини-министър.

Връщаме се отново, към казаното от Стефан Цанев, М. Кортенска, както и към изреченото на 17 януари в Блога Грънчаров:

Кому е удобен бившият член на Централния Комитет на БКП – професор Александър Йосифов???… На Рашидов, на Борисов? Или на непокътнати от „промените“ икономически кланове и съответно, произтичащи трайни икономически интереси?

Министър Рашидов твърди, че двата конкурса (във Филхармонията и Музикалния театър) са правомерно проведени. Естествено, ще твърди само това, инак, вероятно, ще накърни по-висши интереси.

Първо, в интерес на историческата правда, следва да бъде внесена съществена корекция:

Александър Йосифов никога не е бил Член на ЦК на БКП!

Името на Александър Йосифов (в навечерието на Конгреса на Партията) е било в Проектолистата на Членовете на ЦК на БКП, но в последния момент е „смъкнат“ в листата на „кандидат-членовете“ на ЦК на БКП. Това е. Александър Йосифов е избран за кандидат-член на ЦК на БКП.

Друга корекция, която следва да бъде внесена, пак произтича от съпоставяне на редица факти, а именно:

Стефан Цанев прави опит „да тегли чертата“ – колко ли би взел Йосифов (за много пари става дума!) ако Панкин би влязъл в Оперетата? Стефан Цанев много старателно се опитва да направи това, но сметката му не е вярна, или, по-точно – непълна, защото „далаверите Йосифов“ са много по-значими – ако, въобще за далавери може да става дума, защото на небосклона изгрява внушителна „корупционна схема“, която между впрочем работи с години!

Отново цитираме: “Бившият Кадър на ЦК на БКП, вездесъщият и вездеслугуващият Александър Йосифов е „Вечният Кадър“ на една, уж! – унищожена от преди 20 години тоталитарна схема, която всъщност е удивително приспособила се към новата среда и е по-жизнена и тургурна от когато и да е било! „Вечната Амбър на Пост-комунизма – Александър Йосифов!“ (край на цитата)

Става дума за „изтекли суми“ в гигански размери! Десетки милиони.

Става дума за период, значително по дълъг от последните десет години, когато „корупционни схеми“ са дали възможност Йосифов да бере плодовете им!

Оше през периода 1995-1996, по време на Виденовото правителство, Ал. Йосифов получава „карт блаж“ за действие!

Вече шестнадесет години!!! Включително, и при сегашното правителство, идещо със заявката – за промяна!

Кой сте вие, всъщност – Александър Йосифов – само „Вечната Амбър на Пост-комунизма“ – или…?!

Автор: Георгий Костов