Честито на всички приятели на Оперетата!

Най-вече на колегите от „Стефан Македонски“, които се държаха много достойно и успяха да докажат, че Артистът в България следва да се уважава. Колеги мили, победата е сладка, знам, но знам също, че тя е най-сладка когато е пълна победа!

Не се залъгвайте, трябва да доведете нещата докрай! (И-и, не забравайте, че в един момент сред вас се появиха и немалко „отстъпници“. Не им се сърдете; колеги сте, но сега е точно мига да ги превъоръжите с малко повече „вяра“.) Та, трябва да си доведете нещата докрай, защото вашата крайна победа е важна не само за вас, но и за цялата българска музикална и театрална култура!

Министърът се отметна от първоначалната си твърда позиция по няколко причини:

Първо, безспорно, усети Дебелия! – (тук е бъдещата му лична драма – Големият Скулптор – така поне го титуловат – не намери сили да се оттегли с достойнство! Оттук нататък, превърнал се в Малък министър, той отчаяно и безнадежно ще се опитва да трупа ефимерен имидж, я чрез БГ-Лувъри, я чрез Други Знаци и Знамения… Господ здраве да му дава!)

Второ, министърът се отметна, защото трябваше да спаси „Инструмента“ Александър Йосифов, което иде да докаже, че Йосифов служи открай време на среди и интереси, стоящи значително по-високо от една или друга власт или правителство!

Кому е служил, служи, (и, вероятно, ако Рашидов го спаси!) пак ще служи, Бившият Кадър на ЦК на БКП Александър Йосифов? – още от времето на въздигналия го Тодор Живков, през трудната за оцеляване ситуация на началото на 90-те, когато намери подслон сред свои, но после ги предаде, през възхода на Пребоядисалите се БКП/БСП-ейници – 95-97 и последвалия ги тотален крах, когато пак, от същите „червени среди“ му подадоха спасителна ръка и Първанов го припозна за приятел…

Е-е? – Бившият Кадър на ЦК на БКП, вездесъщият и вездеслугуващият Александър Йосифов е „Вечният Кадър“ на една, уж! – унищожена от преди 20 години тоталитарна схема, която всъщност е удивително приспособила се към новата среда и е по-жизнена и тургурна от когато и да е било!

„Вечната Амбър на Пост-комунизма – Александър Йосифов!“ Нека не забравяме, че не е само той!

Трето: Рашидов трябваше да спаси Екипчето си – там, заместник-министърче, директорчета и директорши, защото ако си идеше някой, щеше да се наруши „статуквото“ на ред споразумения от времето, когато се раздаваха министерските кресла.

Четвърто: (вероятно, след като Б.Б. му е поиздърпал ушичките, защото същия ден вие колеги – и аз бях там – протестирахте пред МС) министър Рашидов, отстъпвайки „благо“, дава да се разбере, че той е „контактен“, „компромисен“ и т. н., сговорчив човек, може да вдява след разумна приказка и след диалог. А всъщност, последен диалог нямаше. Завойчето той си го направи – изведнъж!

Пето: дали не – от страх?

Шесто: (ако и това е имал предвид, Вежди Рашидов, не е за подценяване!!) той спаси и Панкин! – Спаси ли го? Ще видим! Времето ще покаже. По-скоро, с този еничарски ход, той – засега – спаси себе си! Или, по-точно – спокойствието си.

Защото – той купи Панкин!

Ако не го беше купил, и Панкин бе останал на улицата, Панкин щеше да съди Министерството на културата, и щеше – безусловно – да го осъди, защото, формално, конкурсът за Директор за Музикалния театър бе проведен „перфектно“ и Панкин го е спечелил!

Защо са му на Рашидов такива ядове!

Съществуват още две точки, които мотивират „Завоя на министър Рашидов“. Ще се въздържа да ги коментирам, но те са свързани, именно, със съдбоносното ви бъдеще, приятели и колеги от Музикалния театър! Ще се въздържа, защото – са до голяма степен – хипотетични! (Но затова – бъдете нащрек!)

Сигурно е само едно: Рашидов спаси кожата; това е и разбираемо. Спаси кожата и на Панкин – и това е разбираемо.

Спаси кожата и на Йосифов? – Защо?

Сигурно е и още нещо: тия тримата, тримата… Йосифов-Панкин-Рашидов, въобще не ги е еня за Българската култура. Ама – въобще!

Автор: Георги Костакев