Иван Пеев каза: Виж, за Вожда на културата! – може. Нека си живее. Да си поживее. Да си отживее - както му е на сърце. И както му е на душа. И както му е… според културата (му!). Амаа, да не ме учи на култура! Щото такива ги е забъркал, че еша си няма. Ми той, Културна революция сякаш е тръгнал да стъкмява. Ей, Товащищ-Аркадаш-Геноссен-Ефенди Маестро Рашидов!

Какъв вожд бе? Вождът ти две думи на кръст не може да каже – едно ми ти просто изречение… Мъ-каа-ааа, а две прости изречения свързва с „… Ъъ-ъъъ-ъъъЪ…“ и нечленоразделно пъшшШ-Шшшкане…

Виж от едно време насам прическата му е винаги у ред, загладен-пригладен е, ама това не може да му скрие Плоското на Аспиринчето, с Една Гънчица, брат ми!… Са-мо Ед-на!… Sorry!

И както сам казваш, такива ги е забъркал, че еша си няма!

Инак, е добро момче, за компания, ако му ходиш по свирката, ако му правиш „еввала“ от време на време – не много!! – само от време на време, защото инак се усеща и пак става зъл, и ако си му колега – да не си по-талантлив от него!… И „равен“ не може да си му!

Освен, ако вече ни си станал Безсмъртен!! Но, ако си още – смъртен, сиреч ако си още сред живите – не може! Само – под него…

Момчето е много чуствително и даже – по женски, ревниво… Дали е талантливо?

Е…? – питаш ме, дали е много, ама мно-оого талантливо?…

Талантливо? – дд-да; ама – мноо-огоо, чак – Аллах керим! – като стане Безсмъртен, тогава ще видим!

Сега, Господ здраве да му дава – по човешки, просто, го казвам, а на нас пък, яка гърбина да дава, ако трябва да му износим щуротиите…

Щото, като култур-началник – отвсякъде издиша. Веждито.

Един култур-началник за 4 години може такива да ги надроби, че свят да ти се завие.
Някъде горе четох, една госпожа умно казва, че симфоничен оркестър се отглежда като английска ливада – сто години. След сто години казваш – имам английска ливада или – казваш, имам симфоничен оркестър.

А колко му е да го съсипеш?

Щото, „твое момче“ – ама некадърно отвсякъде! – е обяздил оркестъра и бая време го пришпорва по нанадолнището… юррруш! – даа-а, ама – „твое момче“, като братя сте, даже друг-другиму „Брат“ си викате: „Братко мой“ – „една зидария“ зидате, как да го махнеш?

Аз да поспра дотук, щото продължа ли, то май става дебела…

Жив и здрав, Вежди! Ама, давай, по-кротко. Не си давай много зор. Колкото по-малко – толкова по-добре.

Ей! – Колкото по-малко – ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ! За недомислията става дума.

Аа, и за чашката също – важи. Е, – то си е, божем, твоя лична работа, ама – за здравето е по-добре… А ии-ии – за фасона! – все пак.

Бива ли публична личност – пиян фасон?!

Написа: Стефан Тодоров