С нетърпение и интерес вече близо десет дни следя развитието на дискусията около проблемите във Софийската филхармония и попарените надежди на стотина най-добри български музиканти, както и, струва ми се, надеждите на цялото музиканско общество, впрочем.

Извършената гигантска несправедливост от страна на Министерството на културата и, на първо място – от страна на самия министър Рашидов, струва ми се, може и да бъде коригирана, ако примерно министърът по-внимателно и по-обстойно се вгледа в създалата се ситуация.

Затова – дискусията трябва обезателно да продължи. Да се разкрият нови моменти от кризата във Филхармонията, да се извадят на бял свят нови факти.

Така че – аз приветствам тази дискусия, не без гордост отбелязвам, че съм една от най-първите, взела участие в нея, и с още по-голяма гордост и удовлетворение отбелязвам факта, че много, много хора са човешки и граждански съпричастни към тревогата, болката и страданията на Софийските симфоници.

Дали пък, вече, наистина, малко по малко, не узряваме като съвременно гражданско европейско общество?…

А за тези, които не са ме чули и разбрали до сега, бих искала да повторя и потретя: Софийската филхармония е в дълбока, опасна творческа криза! – и това „благодарение“ на нейния настоящ директор Явор Димитров!

Но същевременно мен малко ме безпокои фактът, че водим тази – безспорно, интересна и - дай Боже! - ползотворна дискусия (близкото бъдеще ще покаже!), тъй да се каже – „на чужд терен“.

Ето, днес, по-горе господинът Галин Галчев, малко арогантно (може би е млад човек, няма да му се сърдя) ни напъди: хайде, чупката, Цигулковци! – извинявам се за израза.
Вярно, теренът е на една една песен, не – извинете! – на един цял музикален стил, който не е особено привлекателен за мен. Какво пък, просто отминавам нататък.

Но може би, г-н собственикът на Блога следва да помисли: дали не е по-добре – още повече, че е видно, че дискусията за Филхармонията вероятно ще продължи – да отдели разговора около Филхармонията в друго, отделно пространство. (Бел моя, А.Г.: Собственикът на блога, т.е. моя милост, многократно направи точно това, публикува отделно всички теми за Филхармонията, но по неизвестни за него причини коментиращите сякаш не забелязаха това?! Примерно В ТАЗИ ТЕМА е чудесно място за продължаване на дискусията по проблемите на Филхармонията! Впрочем, държа да добавя и това: никой никого не може тук, в моя блог, да пъди; моят блог е напълно свободно пространство и такова ще си остане!)

Тогава няма да има излишно напрежение, излишни дребнави спречквания, като този по-горе…, а вероятно ще възникнат и други такива.

Защото, убедена съм, че този разговор – макар, прям, открит, понякога дори, болезнено откровен – следва да се води със умерен и спокоен тон.

Автор: Клавдия Манолова