Вчера вечерта на обявеното място и час се проведе публичното представяне на списание ИДЕИ пред софийската културна общественост. Искам накратко да представя протичането на срещата и своето впечатление и възприятие.

Аз пристигнах в залата поне 15 минути по-рано, заедно с водещия блок "Източна философия" на списание ИДЕИ г-н Алесиян Пацев. Посрещна ни толкова любезната и мила г-жа Горчева, по чиято инициатива се проведе тази проява. Залата беше изключително уютна и модерна, което нас, двамата с г-н Пацев, веднага ни предразположи към размисли за това колко добре би било да организираме в нея някой публичен курс по философия или психология; понеже от години търсим подоходящо помещение за тази цел, ала все не намираме. Тази идея по-нататък беше подхвърлена и от някои от участниците в срещата, което показва, че мислим в една посока. Все пак живото общуване на мислещи хора с нищо друго не може да бъде заменено.

Постепенно залата се пълнеше с хора, дошли да научат повече за нашето списание. Не знам защо, но когато виждам хора, проявяващи някаква гражданска или културна (гражданската обаче е разновидност на културната; всичко, правено от човешки същества, е "култура", за разлика от недокоснатото от човека - "натура"!) активност, много се вълнувам. В обявения час срещата започна.

Най-напред проф. Хр.Баларев откри срещата и направи кратко встъпление, в което ме представи, а също каза и няколко думи за списанието. След това думата беше дадена на моя милост за да представя списанието.

Аз говорих може би около половин час, ако не и малко повече. Започнах с това, че списание ИДЕИ е наша (моя и на моя състудент и приятел А.Пацев) сбъдната мечта. Разказах как сме се развивали в годините като философи и психолози, през какви етапи е минала нашата отдаденост на мисията, която така или иначе има всеки интелектуалец, всеки деец на философското поприще по-специално: да помага за освобождаването на духовете, да работи за преизпълването им с онази страст към истината, към доброто и към свободата, без която трудно се живее, без която се живее съвсем неавтентично.

Аз тук не мога да възстановя какво точно казах, не мога да намеря същите думи, пък и не е нужно; факт е обаче, че когато съм пред разбираща аудитория от мислещи и търсещи човешки същества, ми е особено приятно да говоря - и ставам доста красноречив. Това е мой малък философски дефект, поражение, дължащо се на самата "професия". Вдъхновявам се, тъй да се рече. Сега съжалявам, че изобщо там не ми хрумна да запиша на видео срещата, а носех със себе си готов за тази работа лаптоп (с камера). Съвсем не се сетих за това нещо тогава. А след моето изказване стана интересна дискусия, която щеше да бъде добре да я имаме на запис, та повече хора да могат да я чуят.

Та за моето изказване спирам да пиша. След това доста хора се изказаха, пролича си, че разбират замисъла на списание ИДЕИ и са изцяло съпричастни. Повечето държаха в ръцете си списанието, и, няма да скрия, е много вълнуващо да видиш как твоята "рожба", "новороденото", каквото за мен е списание ИДЕИ, бива поето от други, грижовни ръце - за да расте и да се развива. Много е вълнуващо това, не зная дали ме разбирате. И дали не го схващате като суетност. Но аз съм искрен човек и казвам каквото мисля и чувствам.

Две неща сред предложените в дискусията са особено важни според мен: една госпожа обоснова, че е много потребно в този момент авторите в списанието един вид да продължат нататък започнато и да предложат курсове лекции по темите, представени в съответния брой - за всички желаещи и интересуващи се повече негови читатели; един вид да се организира нещо като "Свободен философски факултет" или нещо подобно; друга госпожа предложи всяка нова книжка на списанието да бъде представяна на подобни срещи, и то не само в София, ами и по страната, в по-големите градове; такъв непосредствен контакт на авторите с читателите на списанието наистина е нещо крайно интересно и необходимо, е насъщна необходимост - предвид тежката духовна ситуация, в която пребивава нацията и страната ни.

Ние с г-н Пацев изцяло и от сърце откликнахме на тия предложения, понеже, както казах, те изцяло отговарят на нашите виждания за бъдещето на списанието. Искаме то да стане неуморен просветител и будител на заспалите български духове. Каквото зависи от нас и доколкото ни стигат силите, ще го направим. Особено когато чувстваме подкрепата на тия, заради - и за - които работим.

Това е в общи линии. Последният ми автобус за Пловдив тръгваше в 20.00 и в един момент ми се наложи да бързам, за да не го изпусна. След мен обсъжданията са продължили, а най-трогателното беше, че тия благородни хора бяха там с мисълта да подкрепят и помогнат, а не да навредят. Което е изключително явление по нашите географски ширини.

За контраст ще отбележа, че в същата сграда (централата на ДСБ), където се помещава клубът, няколко стъпала по-нагоре, търсейки тоалетната, без да искам се сблъсках по коридорите с неколцина най-популярни блогъри (от кастата на "политиканстващите блогъри"), които не благоволиха да присъстват; а на няколко места, на най-видни места, беше сложена обява за представянето на списанието, така че не е възможно да не са знаели. Както и да е. Човешки нрави и човешка психология. "Човешка" ли рекох? Това явно в случая е алегория...