Когато преди няколко дена министър Дянков произнесе ония толкова правдиви думи за Българската Академия на нбуките като продукт на сталинизма-комунизма и за „феодалните старци”, дето дремят само и получават неизработени заплати, моя милост му изръкопляска, беше си турила на едно място линк, съдържащ изказването му, за да напише нещо и за да го похвали за напълно верните думи, ала после, улисан в други неща, съм забравил; ето че сега, благодарение на специалната "разгромна статия" по случая, и то не на кой да е, а тъкмо на негово ченгесарско височество Президентът Гоце Първанов, ми се отваря сгодната възможност да река и аз нещичко по тоя казус.

Първо ще река, че г-н Министъра Дянков за сетен път ми харесва, щото вече има редовен обичай да казва нещата директно в очите, както и подобава да се казва истината, без да се съобразява много-много с това, че тя, представете си, била някому неизгодна или неприятна. Мисля, че тоя специално министър е голямо попадение, но да видим каква ще бъде съдбата му, след като успя да разлае толкова много кучета и да каже все пак доста твърде неприятни истини. Разбира се, нямаше как правдолюбецът Дянков да не си спечели злобната омраза на първия лъжец на Республиката Гоце Първанов, щото Дянков и него успя да накълца както се кълца лют лук за яхния - имам предвид доклада на гоцевите учени по повод на икономическата ситуация, когато Дянков без смущения заяви, че това са малоумщини. Тогава, ако си спомняте, Гоце пак написа разгромна статия, сега, гледам, пак се е постарал да напише дълга-предълга и от първата до последната дума най-лъжлива статия, в която, заел позата на бай Тодар Живков, се счита за длъжен да се изкаже по всички въпроси, и то най-компетентно тъкмо по тия, от които нищо не разбира. И, естествено, от позицията на носител на самата "истина от последна инстанция".

Но туй, разбира се, требе да му го простим, щото вече едва ли има човек, който да не знае, че нашият Президент, горкиот, е доста болничък, он, милият, живее в съвсем други епохи, он не от тоя свет, поради което е напълно неадекватен на реалностите; разбира се, че, от тая позиция погледнато, наш Гоце нема как да не защити сталинисткия модел на развитие на българската нбука, щото същият тоя наш Гоце продължава да си живее в ерата на 30-те години на СССР, поради което требе да му бъде простено за изцепките; неговиот случай е въпрос на психопатолозите, ама да видим кога ще се осъзнае и признае това.

Та ловецът Гоце Първанов, оказва се, е доста сведущ и по въпросите на нбуката; сред нбучните йерарси-старци има доста "най-заслужили", които по инерция подкрепят него, Гоцето, нашата гордост, и то по досущ същия начин, по който в предишни времена същите тия подкрепяха бай си Тодар Живков - и както са готови да подкрепят за вечни времена всеки, който ги държи здраво залепени до сладката държавна цицка, от която с такова упоение бозаят десетилетия наред. Кажи-речи единственото, което ни е останало от така драгия на Гоцето комуно-сталинизъм, е БАН, и ето че сега и на нея сякаш посягат новите управници, които Гоце иска да възпита и да натика в правио път. По-старите като мен си спомнят какви писъци таваришчите от науката надаваха в предишни епохи, когато реформаторите-демократи от СДС се опитаха да побутнат оттук-оттам толкова хранителната сталинистка система в нбуката; та затуй не бива да се чудим, че реването и тоя път ке биде големо; като ето, Гоце вече зададе тон, сега остава и присъдружните му медии да се разреват, та белким и тоя път се издържи до момента, в който новите ветрове и в това управление ще поутихнат, а пък сичко ке продължи да си върви по старому.

Тук ми се налага да внеса едно-две уточненийца, понеже, нищо чудно, някои читатели вече да са се изпълнили с недоумение или възмущение: защо, първо, пиша "нбука", а не "наука", и, на второ място, защо, когато става дума за гоцевите мисли, почвам да пиша на някакъв старовремски, селски или македонски диалектен език. За второто, разбира се, е лесно да кажа защо го правя: то е щот наш Гоце е голем спец по македонските работи, он по туй направление е работил в ДС, затуй когато човек се мъчи да проникне и да изрази случващото се в душата му, требе да почва да пише на адекватния й език; мисля, че това показва ясно защо правя така. А затуй, че пиша "нбука", когато тая дума е в устата на нашио Президент, то нещата са още по-ясни: щото он, Гоце де, е голем подражател на бай Тодар, подражава му във сичко, като се почне от ловджийството, та се стигне до приятелствата с "най-големи нбучни знаменитости"; ето че, нема как, требе да му подражава и при произнасянето на паметната дума "нбука". Пък и справедливостта изисква да подчертаем, че у нас наука просто няма, а все още си имаме нбука от сталинистко-тодорживковски модел, която е изцяло безплодна и за нищо не става, както правилно отбеляза Министър Дянков. Затуй и подобава да пишем "нбука", а не "наука", та с това да внесем малко душевна топлина и радост в сърцето на наший първий държавний муж, какъвто е он, наследникът на знаменития бай Тодар, а именно наший великомученик-престрадалец Гоце Първанов.

Аз няма да анализирам лъжите и усукванията, съдържащи се в президентската "статия", щото те се набиват на очи даже от пръв поглед. От десет дерета води мръсна вода наш Гоце, за да ни убеди, че нашата нбука се намира на звездни световни висини, сиреч, че не требе да се пипа нищо в нея; щото таваришч Сталин, който беше най-голем учьоний, е измислил, разбира се, най-съвършената научна система и йерархия. Пък и е много полезна тая наука: феодалните старци продължават да са учени и да получават най-тлъсти заплати докато изобщо мърдат, нищо че отдавна се напикават; а пък младите учени си стоят най-безжалостно похлупени с техния толкова тежък оловен похлупак, че изобщо не могат да помръднат, камо ли пък да почнат да растат или да заемат достойното си място.

Разбира се, не бива да се пипа туй статукво, щото току-виж, ако се помръдне нещо, младите учени може и да престанат да бягат в нормалните държави, а пък то, знае се, на нас, на тукашна България, учени глави не са ни нужни; нам са нужни само най-тъпи, прости и дори просташки глави, та да се възцари пълното щастие на гоцевистите. Знайно е, че сталинският модел в нбуката иска щото на всичко онова в науката, което стърчи с цяла глава отгоре, т.е. не се вмества в системата на подлизурството и на кроткото бозаене, следва да бъде лишено от глава. Ала понеже пък сега рязането на глави не изглежда добре и допустимо, ученият трябва просто да бъде поставен в такива условия, че сам да си земе шапката и да се махне. Ето това е днешната БАН: онова, което е кадърно и не се е махнало, което не е избягало в чужбина, то е останало и се намира в най-ужасни условия, а пък феодалните напикаващи се старци колят и бесят, та автентична българска наука да не покълне никога, а да продължава си цъфти и процъфтява само напълно безплодната "нбука".

Снощи случайно попаднах на едно предаване в РЕ-тв, където водещият Бедров беше поканил за науката да пофилософства, познайте кой... е, нема какво да се напрягате, разбира се, че беше поканил вездесъщия Георги Лозанов, който от ранна заран снове по телевизиите и поучава простия народ по всички въпроси. Поканил го е, щото и он, горкият, се води учен, доцент де, пък и на всичкото отгоре минава за "модерно мислещ". А през цялото време тоя колос Лазанов си мънкаше все едно и също, някакви баналности, та по едно време и мен ми стана неудобно за резила му, та се наложи, за да не му бера срама, да мина на друг канал. И с това Бедров, без да иска, най-красноречиво показа що представлява днес българската нбука, т.е. без да искат двамата с Лозанов показаха колко е прав Министър Дянков; за Гоцевата "фундаментална статия" те, разбира се, благоразумно замълчаха, щото който земе да говори срещу Гоце, завинаги се прощава с ефира и ке го види занапред през крив макарон; както и се случи с Иво Инджев.

Щото като капак на сичко наш Гоце, освен покровител на нбуката, си е всепризнат ментор и на всички медии. Нищо че медиите сега имат и най-тежка задача: да съвместяват менторството на Гоце с това на Бойко, щото те, разбира се, още повече обикнаха Бойко откакто е на власт. За мен тая заформяща се битка между двамата претенденти за "бащица на нацията", на двамата почитатели на бай Тодар Живков, ми е прелюбопитна, и страшно много ме интересува изхода й; даже имам известни предчувствия какво ке стане, ала засега ще си замълча. Докато ме присърбят устата и не го изтърся, ама засега млъквам...