Ще ги познаете по делата им. Действията, делата, чистите помисли, а понякога само и една мисъл могат да останат и от човек, и тая мисъл да свидетелства не само за личността, но и за епохата. Казано е: ще се родят много пророци, светът ще бъде затлачен от мръсната пяна на бездуховността, лицемерието и лъжата ще се превърнат в движеща сила, мерзостта в двигател на тесните обществени отношения.

Всички ще сме объркани, дори и тези, които по един или друг начин са изградили своя предпазен щит-личната ценнодтна система. Защото, макар и индвид като същество, Човек е и обществен субект, умишлено използвам последното понятие, защото другото, общоприетото, звучи доста обидно. Независимо че в последните години, по причини най-вече от народопсихологическо естество, се превърнахме, ако не всички, то значителна част от нас, в примус зоокон.

В нашите лични биографии има доста сходни моменти, и аз подобно на вас, предпочитам вътрешната емиграция на духа. И аз имах прекрасни учители в живота и Университетите, които завърших, и аз предпочитах Ницше, Кант, Хегел и Шопенхауер, но и Киркегор, Фром, Сартър и Камю. Но над всички бяха Достоевски и д-р Янко Янев. А и един много достоен човек - Владимир Свинтила - дошлифова разхвърлените камъчета на духовната ми мозайка.

Опитах се подобно на Вас да обясня причините за днешния разпад на българската идентичност, написах две публицистични книги - “Полет над Хирон“ и „Отвоювано небе“ - но страхувайки се да не попадна в дебнещото опиянение на думите, поради липса на достатъчна дистанцираност от ТО-времето, предпочетох вглъбяването в собствения си свят. Защото най-трудното житейско изпитание е да опознаеш себе си и да не предаваш мечтите, макар че това изисква много енергия, а често и чисто човешко преиграване със Словото.

Г-н Грънчаров, навършват се 20 години от „емблематични“ дати от новата ни история - 10.ХІ, 18.ХІ, 7.ХІІ, 14.ХІІ, 4.І., 1989 и 1990 год. - дворцовият преврат на БКП, първият свободен митинг пред катедралата “Св. Александър Невски“, създаването на СДС, танкистките изцепки на Петър МЛАДЕНОВ, Кръглата маса и създаването на ДПС.

Ето защо не е лошо като идея тези събития да бъдат осветени от хора,които са били не само свидетели, но и участници в тях, и показани по този начин, в тяхната естественост, да хвърлят истинска светлина върху случилото се и да ни обяснят много от последващите събития.

Защото личните съдби са много по-ценен изворов материал, отколкото мемоАЗите на нищожествата, които нашите човешки и общностни недостатъци превърнаха във величия; за да сме на този си хал днес. Успех в начинанията Ви!

Автор: Атанас Ганчев