Случи се така, че 20 годишнината от събарянето на Берлинската стена и началото на края на българския комунизъм празнувам в болницата: какво да се прави, това е животът. За "празнуване", всъщност, трудно може да се говори, но неимоверно се радвах като гледах по телевизора (в болниците вече има телевизори, плащаш си с монети и ти пускат да гледаш!) как берлинчани ликуват: за тях свободата нещо значи, докато по нашите медии слушах как микрофонът беше даван на разни немислещи лелки и други такива таваришчи, които само мърмореха и бълваха нелепости по повод на "великата дата 10-ти ноември". За жалост у нас манипулативните медии продължават да сеят отровата на разочарованието (пример: "празните магазини преди 10 ноември и... празните надежди след тая дата"!), на нихилизма, на неуважението към свободата.

Днес, ако е живот и здраве и ако ме изпишат, ще публикувам (сега не мога, щото ползвам ограничен мобилен интернет) един клип, който записах тук, в болницата, и в който разговарям с моя колега по съдба, с човека от съседното легло. Разговаряме за тия 20 години, за преживяното, човекът е мюсюлманин, наполовина турчин, струва ми се, че се получи доста интересен разговор. Също така ще публикувам друг клип, който днес ще взема от Пловдивска обществена телевизия, където е записан мой разговор с Евгени Тодоров в предаване на тази гражданска телевизия; в него разговаряме за много неща, за вародната ни психология, за прехода, а най-вече за излизането на списание ИДЕИ.

А пък тази сутрин пиша този кратък постинг, за да известя читателите на блога, че съм, слава Богу, добре, сърцето ми се сега вече бие ритмично след кардиоверзиото (електрошока), който ми направиха вчера. А в тия три дни, в които вече съм в болница, през цялото време гледахме телевизия, а пък аз също и четох една превъзходна книга, книгата на Тим Харфорд НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА И ТЯХНАТА ЛОГИКА. Аз тия дни ще пиша за тази книга повече и по-специално, понеже тя пробуди у мен голям интерес и смятам, че е книга, която всеки човек, който иска да успее в живота, трябва непременно да прочете; да не говорим колко пък е необходима тази книга за бизнесмените (тя е написана от икономист!), за юристите, за младите хора, за всички, които, повтарям, искат да успеят в живота си, да направят живота си успешен.

А междувременно благодарение на лаптопа и мобилния интернет снощи успях да се намеся в една дискусия в блога на модерния ляв "мислител" Илия Марков, който пак се е изказал съвсем неподготвен; нищо че иначе се е старал да каже нещо, което може да мине за "общоприемливо"; но покрай другото подхвърля следните думи (виж Само една оценка, които ме накараха да възразя:

Аз не мога да претендирам, че мога да дам цялостна оценка (на периода от историята на България, заключен между годините 44–89). Не искам да влизам в излишни спорове добър ли е бил периодът или лош. Разбира се, че като всичко е имал и добрите и лошите си страни.

Така пише туй така стоически стремящо се да мисли по-модерно момче с лява ориантация, и при тия негови думи просто нямаше как да не реагирам по следния начин:

Г-н Марков, ще Ви бъда благодарен ако дадете поне един пример за нещо добро от периода на "авторитарен социализъм", както Ваша милост е благоволила да го нарече, въпреки че то всъщност си и съвсем ТОТАЛИТАРЕН тоя социализъм-комунизъм де, ама да не връзваме дикиш. Та ще ми е любопитно да науча за нещо добро от споменатата епоха, щото моя милост е живяла тоя "социализъм" и съвсем не си спомня за нещо добро от него, ала Вие, дето не сте го живели, сигур знаете нещо, за което аз не се сещам...

Разбира се, г-н Марков мълчи, явно му е доста трудно да съчини нещо "безспорно добро" от толкова близкия на сърцето му социализъм. Впрочем, аз бих могъл да го бъзна и за нещо друго, а именно за това защо ни е нужна и каква пък ще е тая "само една оценка" за споменания период след 1944 година, която може да заволи както палачите, така и жервите, както убийците, така и убиваните, както тия, които се издевателстваха над нас, хората, и нас, хората, които бяхме заставени 45 години да търпим издевателствата на таваришчите.


Т.е. мога да го запитам за това каква ли ще е тая "обективна" и "справедлива" оценка, която щяла да накара да се прегърнат най-дружески и братски както вълците и агнетата, така и зайците и лисиците, също и котките и мишките, да не говорим за кучетата и котките или както обичате по-нататък. Но да не го тормозя прекалено това ляво момче, ще почакам да видя дали ще намери някакъв, поне един пример за нещо добро от "социализма", пък после ще го запитам и други неща, въпреки че добре зная каква треска го тресе от моите въпроси, такава, че предпочита най-позорно да мълчи.

И според мен точно това трябва да принудим да почнат да правят апологетите на социализма: позорно да мълчат! Те да мълчат, а ние да си спомним и да почетем с минута мълчание жертвите на комунизма: това подобава да правим в деня, в който ние, българите, празнуваме деня, в който почнахме малко по малко да отхвърляме от себе си злото, наречено комунизъм. Да се чистим от неговата проказа. Това започна преди 20 години. Този процес не е свършил, ала доста сме напреднали. Някои от нас де, щото други продължават да излъчват отровата, гробищния дъх, свързан с комунизма.

Та длъжни са поне малко да замълчат малко тия наглеци, наглеци от типа на Гоце Първанов (Марков, не се плаши, нямах предвид теб като казах "наглеци"!), който оня ден с цялата си наглост почнал да учи студентите от Икономическия университет за това "какви грешки бяха направени през прехода": не стига, че неговата Партия е основната виновница за това, че преходът у нас продължи 20 години, ами сега тя, представете си, щяла да критикува това, което беше направено въпреки нея, в безкрайно тежка битка, от демократичните реформаторски сили, та в резултат сега България е коренно променена, е страна, която въпреки всичко има огромни шансове в движението си по пътищата на свободата, демокрацията и просперитета. Иво Инджев достойно е писал (Първанов ревизира Младенов и истината, изпусната от него) за тая поредна гоцева свръхнаглост, която и аз забелязах по телевизията, ала не можех да реагирам, щото бях в болница без лаптоп и интернет.

Тоя Гоце обаче постоянно показва и доказва, че е непоправимо увреден от комунизъм. Той наистина трябва да бъде свален от поста си, както предложиха ДСБ и Атака, защото постоянно ни резили, резили и България с пълната си неадекватност спрямо времето, в което живеем; Гоце е най-ярък в анахроничността си носител на манталитет, който отговаря на съвсем други, отдавна минали времена.

Тук искам също да похваля Бойко Борисов за това, че е отрязал мерака на Гоце да иде в Берлин за празненствата по повод падането на стената. Да, Гоце, ти нямаш право да бъдеш там, щото ти си от тия, дето строиха стените на комунизма, следователно е свръхнаглост да искаш лицемерно и фалшиво да се преструваш че уж празнуваш заедно с хората, които бяха жертва на изградените от такива като теб стени! Признай си че дълбоко с сърцето си скърбиш за комунизма, признай си де, поне веднъж бъди малко честен?! Горкият Гоце, и нему не е лесно цял живот да бъже и да си криви душата...

Ами това е, което искам да споделя с вас, читателите на блога от мястото, където се намирам в момента, от Кардиологична клиника на Пловдивската медицинска академия. Има и други неща, които съм намислил да пиша, но тук, в болницата, някак си човек не може да се настрои към писане. Затуй и спирам дотук, живот и здраве скоро ще се обадя от друго, по-нормално и не толкова екстремно място, което, както и да го погледнем, е разположено твърде близо до границата между живота и смъртта. А това влияе и на човек всичко му изглежда по-иначе, поради което му е трудно да пише някакви си там политически коментари, които са доста по-маловажни от истински важното, свързаното с живота и неговото толкова грандиозно тайнство.