Мнозина вече знаят, че от известно време се провеждат номинации и гласуване за определяне на «Човек на годината». Става дума за годишна награда за принос към правата на човека. Инициирана е от Българския хелзинкски комитет. Провежда се за втора година. Откъдето и да го погледне човек, няма как да не установи, че става дума за една прекрасна инициатива с най-благородна цел, която трябва да бъде привествата и подкрепена.

Предложени за гласуване са личности с голям авторитет като господата Иво Инджев и Иван Станчов примерно. Има и няколко кандидати, които лично на мен не са ми известни, но няма нищо: тъкмо човек да разбере, че има и някои, сякаш "безименни" хора, които обаче работят за някаква хуманна кауза.

Да, всичко е много хубано, обаче има едно НО. Като се зачете човек в списъка на номинираните за наградата - отбележи добре! - «Човек на годината» няма как да не се смути, когато открие, че сред участниците има... фондации, някакви "творчески екипи" (да не кажа "колективи"), сдружения и дори, като капак на всичко, цяло едно радио! Остана да бъде номиниран, примерно, целия Министерски съвет - що, малко е трябвало някой да се сети и за това?! - и дори Народното събрание, Народната опера или... народната ни армия; щото тя, става дума за тази последната, за българската армия, има също значим принос за правата на човека, участвайки в хуманитарни мисии по целия свят.

Човек с що-годе развито мислене няма как да не схване, че за наградата "Човек на годината" би следвало да се състезават човеци, индивиди, конкретни човешки същества. Понеже няма как "колективни субекти" като фондации, разни екипи, радиа, армии и пр. да бъдат възприети като участници в едно междуиндивидуално състезании, просто губи се равнопоставеността. Явно има някакво недоглеждане или пък прекалено разширително тълкуване на правилата, което е довело до такива очебийни несъобразности, до такива аномалии. Явно някои не правят разлика между човек и организация (група, общност), знам ли на какво се дължи това противоречие?!

Та ето ги тия крайно учудващи номинации за наградата, повтарям, наречена "Човек на годината":

Фондация "И АЗ МОГА", Организационен екип на Инициативата „Спаси, дари на…“, Фондация „Позитивни умения на личността в социума“, Перник (П.У.Л.С.), Автономна безвластническа група „АнархоСъпротива“ (!), Фейсбук групата „Гласуване без граници“, Радио К2, Организацията за цифрови свободи „Електронна граница“, Видеоблог „Пристрастно“, който е не с един, с двама, с трима, а може би и много повече участници; щото участниците, казват, се сменяли, та тук изобщо не се знае за колко човека става дума.

Та думата ми е за това, че огранизаторите на чудесната инициатива, неизвестно защо, са допуснали изопачаване на смисъла й, допускайки такава неравнопоставеност сред участниците. С една дума, състезанието е доста побългарено. А не биваше. Защото замисълът му е, предполагам, следният: да бъдат оценени и насърчени конкретни личности, които в делата и поведението си са допринесли за каузата на човешките права.

А пък организациите, които работят за същата кауза, нищо не пречеше да бъдат обособени в отделна група, та да се състезават помежду си. И тя можеше да се нарича "Хуманитарна организация на годината", и в нея тогава, разбира се, нямаше как да участват индивиди, а само организации. Все пак има голяма и принципна разлика между индивид и общност, между личност и организация.