Току-що прочетох покъртителна история: ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ВСИЧКИТЕ 4 ДЕЦА. (Публикацията там е от 6 септември 2009 г., ако не се отвори търсете я в архива; но аз, впрочем, също ще я препечатам и тук.) Представяте ли си: във Франция, "страната на демокрацията", е извършено нещо като "държавно покровителствано отвличане на 4 деца" (!); прочетох изложението по случая, написано от бащата на тия деца. Моля ви, прочетете този текст: наистина е потресаващ! И трябва да се реагира, такова нещо не може да бъде оставено без последствия: трябва да помогнем на тоя толкова жестоко наказан баща. Престъпление е да не се реагира и да не се помогне! А пък най-много следва да помогне, разбира се, българската държава.

Понеже, за щастие, си имаме твърде състрадателен премиер. Помним как той изпрати правителствен самолет до Иран, за да докара тежко болен българин. Знаем добре как се ангажира с целия плам, на който е способен, по решаването на случая със Спаска Митрова, подпомогнат от мощните усилия на своя приятел, професора Божо Димитров. Впрочем, от защита и помощ от страна на държавата се нуждаят не само хората от прилежащи към България територии, а и всички българи, всички български граждани, независимо къде се намират по света. Не ми се иска да вярвам, че Бойко Борисов, Божидар Димитров са се намесили в гореизброените случаи по някакви презрени популистични мотиви; иска ми се да вярвам, че са го направили единствено заради толкова добрите си, заради състрадателните си сърца. Ето сега още един сгоден случай да ни убедят, че това е така, а именно, че сърцата им са готови да откликнат на всяка неправда, на всяка болка, на всеки зов за помощ.

Когато Борисов прати самолета аз писах, че щом прави така, трябва да е готов по същия начин да реагира и при всеки друг подобен случай. Понеже всички българи са равни пред закона. Ако такива жестове се правят за едни, а за други се отказва да се реагира, всичко се обезсмисля: ако има "специални" и "по-специални" хора в очите на нашия премиер, това показва, че той не е никакъв хуманист или демократ. А е най-обикновен балкански сатрап, жаден за одобрението на немислещата популация, впечатляваща се от такива ефектни популистични жестове. Ето че сега по случая с тия четири деца, отнети от родителите им във Франция, дава сгоден повод Бойко Борисов да покаже кой е, т.е. какви са истинските мотиви, които са го движили при решаването на предишните случаи.

Да, ама има нещо, което ме кара да си мисля, че той май се опитва да ни баламосва нещо. Ето, тия дни той беше на посещение във Франция. Ако до него не е стигнал сигналът на толкова жестоко онеправдания от френското "правосъдие" българин, в българското посолство в Париж са имали цялата информация по него. Посланик Бокова трябва да е знаела всичко, понеже, от друга страна погледнато, в качеството й на комунистка, за нея "грижата за човека е първа грижа на партията".

Обаче, оказва се, тя изглежда нищичко не е казала на премиера за крещящия хуманитарен случай. Ако му беше казала, сигурен съм, неговото толкова добро сърце щеше да се свие от болка заради крещящата несправедливост, което пък, убеден съм, щеше да го накара немедлено да реагира, включително като запознае със случая самия президент Саркози. Ако беше реагирал с нещо по този случай, сигурен съм, че собственоръчно щеше да уведоми медиите, щото е глупаво да изпусне разказа за своя хуманитарен жест, който, разбира се, щеше да подкрепи значително движението на неговия рейтинг нагоре.

Следователно, щом Бойко Борисов нищо не каза пред медиите, значи нищо не е направил, а за да не направи нищо, значи Бокова е утаила от него информацията по крещящия хуманитарен случай. Ето че комунистката Бокова показва, че до такава степен е комунистка, че дори се е отказала от лицемерния лозунг "грижата за човека е първа грижа на партията". Т.е. тя вече не крие с нищо уродливото си лице на истинска комунистка: за комуниста личността, знайно е, не значи нищо и може да бъде без замисляне пожертвана, особено пък ако въпросната личност не е член на БСП/БКП или, още по-лошо, не е от рода Бокови.

А не ми се ще да повярвам, че Бокова все пак, понеже вече е шеф на ЮНЕСКО, е казала на Бойко за случая, ала он, неизвестно по какви причини, е решил да не реагира. Причините требе да са доста важни, щом е решил да пожертва даже растежа на собствения си рейтинг, който щеше да удари тавана, ако героично се беше застъпил за тия 4 деца, отнети от родителите им. Не ми се ще обаче да повярвам, че е постъпил така, понеже и в неговата дума е останало непокътнато и напълно живо исконното комунистическо презрение към личността. Щото той постоянно твърди, че не само се е отказал от битието и съзнанието си на бивш комунист, ами е и проклел самия комунизъм - и вече е "съвсем десен".

Факт е обаче, че Бойко изобщо не е реагирал по случая. Пропуснал е златен шанс. Вече явно е почнал да се променя. Предполагам и за него, понеже вече е държавник, е в сила принципа "Какво тук значи някаква си личност?!", т.е. заради "държавния интерес" е пожертвал някакви си там 4 дечица и двамата им родители. Бравос, Бойко, а така, точно така требе: личността нищо не значи, а държавата е всичко. Срам!

Аз сам почти нищо не мога да направя за да повлияя на премиера, но зная, че блогосферата може. Но и аз все нещичко мога. Затова си позволявам да призова някои от по-влиятелните блогъри да реагират, та заедно да упражним дружен натиск върху премиера да реши случая. Обръщам се към десния блогър Радан Кънев, левия блогър Илия Марков, неутралния блогър Комитата, зеления блогър Николай Павлов, журналиста-блогър Иван Бедров, политика-блогър Мартин Димитров, политолога-блогър Димитър Аврамов, либертарианецът-блогър Калин Манолов, елитния доайен-блогър Йовко Ламбрев, както и към всички останали, които са попаднали на този текст: моля, реагирайте някак, направете нещо по някакъв, какъвто прецените за уместно, начин, та заедно да повлияем щото българската държава да се намеси за решаването на случая с 4-те деца, отнети от родителите им от френското "правосъдие"! Сигурен съм, че можем да направим много за да заставим българските институции да се намесят и да повлияят на френските и случаят да се реши съобразно принципите на хуманността, правото и справедливостта.

Недопустимо е в страна от Европейския съюз, и то в образцова демокрация като Франция държавната бюрокрация да си позволява такъв ужасен произвол и тормоз спрямо човешки същества. А, г-н Борисов, Вие какво мислите: може ли да се жертват неколцина дечица и двама родители в името на българо-френската дружба?!