Господин Танушев, запознах се с всички материали. Съчуствувам ви искрено! Много крива работа. Вашата съпруга е допуснала грешка като е споделила състоянието си пред тази "доброжелателка". Това е наистина тежка несправедливост, но това е Вашата съдба.

Мисля обаче че трябва да я възприемете като си представите, че може да бъде и много по-лошо! Ще опиша съдбата на хиляди българи като мен.

Децата ми не бяха отнети от Българските социални служби, аз сам ги напуснах. Заминах нелегално за Германия. Преди да замина деляхме четери човека по 20 ст. на ден. Оставих на грижите на жена си дъщеря на 13 г. и син на 11 г. - на най-трудната възраст. Нямаше как, финансовият проблем беше жесток. Изкарах абсолютно сам, без никакви контакти - почти две години. Не издържах повече така.

Тогава жена ми остави децата на грижите на майка си и дойде при мен. Изкарахме още една година и се върнахме. Успях ме да разрешим някой от финансовите си проблеми, но бяхме загубили децата си!

Всичко се бе преобърнало с главата надолу. Идваше ми да се самоубия! Дъщеря ни беше в десети клас, а се беше изнесла от къщи. Живееше с някакво момче и изобщо не искаше да чуе за нас. А пък синът ни ни посрещна с раздразнение, нервност и някак странно подсмърчащ. Не след дълго се разбра, че е попаднал сред наркомани. А по-късно го осъдиха и за притежание на 100 грама марихуана.

Не мога да ви опиша колко сме страдали за това, което причинихме на децата си с нашето отсъствие! Осем години ни бяха нужни за да върнем отново децата си! Можеше ли това да не ни се случва, или това ни е Съдбата! Със здраве и дано сте ме разбрали правилно!

(Текстът написа: krasawec6)