Драги господин Грънчаров, следя много внимателно всичко, което излиза в блога и в повечето случаи прочетеното запълва празнотите в собственото ми информационно пространство, защото съгласете се, времето на енциклопедичните личности отмина. А, за съжаление, когато чета някои коментари в блога, с болка констатирам, че в днешна България в недалечно бъдеще и времето на мислещите хора безвъзвратно ще е отминало.

Ето защо така много ми допадна книгата Ви “Българската душа и съдба“, която ми бе дадена за прочит от мой приятел. Развитието на народопсихологичната мисъл - от "Кои сме?", "Какви сме?", "Защо сме такива?", достига в историчната парадигма до съдбовното: "Какви трябва да бъдем?" В този смисъл Вашата книга, а, надявам се, и останалите, които за съжаление не съм чел, поставят началото на един нов поглед, а защо и на един нов етап в осветляване потайностите на българската душа.

Казвам потайностите, защото в момента сме просто един паноптикум на хора с ампутирани души. Впрочем в подкрепа на горното ми твърдение, с което приключвам и коментара си, е смесването на Вашата личност с един Ваш съименник, и за съжаление, с когото някои искат да Ви припознаят.

Хомо дуплеск - кой направи така, че нашето общество е пълно с хора с раздвоено съзнание? Вярвам, че няма да имате нищо напротив след време да Ви изпратя един малък публицистен фрагмент, посветен на този феномен.

А на тези, които ви хулят, а за съжаление, моята скромна личност също не е пощадена от многокапелната ария на злобата и посредственоста, ще им припомня една българска поговорка: "За лудо работи,за лудо не стой!".

Автор: Атанас Ганчев