Две статии тази сутрин привличат вниманието ми: Време е за кмет - блогър! във в-к "Про и анти", написана от Йосиф Йосифов, също Дойде ли краят на политиката в България, написана от Иво Беров, гл. редактор на в-к "Седем", но тя засега е само в блога му. Искам тук да изкажа свое отношение и реакция по повод на тези две интересни публикации. А също в този контекст ми се иска да впиша и бележката С две думи..., в която блогърът-адвокат Радан Кънев благодари за избирането му в националното ръководство на ДСБ.

В първата публикация - Време е за кмет - блогър! - авторът представя виждането си защо е дошло времето да имаме кмет-блогър, разсъждава кои блогъри биха били перспективни като евентуални кандидатури, и в тази връзка съвсем неочаквано пише нещо, което ме озадачи, понеже подхвърля и моето име:

Чудех се дълго кои точно кандидатури да предложа, но не на шега, а напълно сериозно, и реших да се съсредоточа върху няколко, пък който от блогърите отговори на предизвикателството – сърцето ми винаги е било отворено за коментари. Най-лесно беше да набележа двойката, която би била подкрепена от ДСБ. Определено е двойка, защото конкуренцията между двама изтъкнати блогъри е просто... неустоима. Насърбяваше ме клавиатурата да напиша много просторен анализ за тях двамата, но ще се огранича с това, че те не заслужават да бъдат кмет и зам.-кмет, а направо президентска двойка. Не се ли сетихте вече? Става въпрос за Иво Беров и Ангел Грънчаров. Заедно те определено могат повече...

Ако този "Ангел Грънчаров" е моя милост (изглежда е), аз пък от своя страна се чудя за каква ли конкуренция между мен и Иво Беров изобщо може да става дума? А той твърди, че конкуренцията между мен и известния ни журналист била "просто... неустоима", какво ли означава това?! Аз за себе си зная добре, че с Иво Беров, пък и с кой ли да е друг не съм имал съзнанието или умисъла, че сме конкуренти за нещо (за какво ли може да е?), понеже всеки от нас си има облика, самобитността, раз-личността. Е, вярно, че сме привърженици на дясната политическа философия или ценностност, но точно в този смисъл не можем да сме конкуренти, а сме нещо като "съидейници", като "съмишленици", колкото и тези думи да са изтъркани в предишните времена, та на човек му се повдига като ги чуе. Затуй ще си позволя да река, че сме нещо като партньори, понеже работим на една и съща нива, всеки според своя си темперамент, характер, морал и възпитание.

Е, казвам това с ясното съзнание, че има един факт, който може да се изтълкува и в смисъл, че Йосиф Йосифов е прав; факт е, че откакто Иво Беров стана гл. редактор на в-к "Седем", във вестника си той не пусна нито една моя статия, въпреки че съм му пращал много такива, и въпреки че преди да стане шеф в същия вестник излизаше моя статия кажи-речи всяка седмица. Та възможно е аз за Иво Беров да съм нещо като "конкурент", знам ли? Това искам да кажа по повод на първото твърдение на автора Йосифов, което от моя гледна точка го оценявам като (меко казано) озадачаващо: за мен Иво Беров не е конкурент, а за него не знам.

Любопитно е и второто твърдение на г-н Йосифов, а именно, че ний двамата с г-н Беров сме били заслужавали да бъдем "не кмет и зам.-кмет, а направо президентска двойка" (?!). Аз не мога да схвана до какво се свеждат нашите с г-н Беров "заслуги и достойнства", та да ни удостоява с тази висока чест, още повече, че и двамата с г-н Беров сме показали, че нямаме политически амбиции, а сме само нещо като "политически мислители", сиреч, анализатори и коментатори, дори публицисти. И понеже той пък ни разглежда като "двойка, който би могла да бъде подкрепена от ДСБ", аз за себе си не виждам такава възможност да бъда подкрепен от ДСБ, понеже съм усетил, че по-активните хора от ДСБ (с две-три изключения) ме гледат наежени така, че все едно съм поискал да им изям последния залък хляб. Не мога да си обясня на какво се дължи това отношение, още повече че моя милост е нещо като най-вятърничав идеалист, т.е. наистина няма никакви политически или кариеристични амбиции.

Но както и да е де, така и не можах да разбера защо ний с Иво Беров сме били подходящи да сме нещо като "президентска двойка", още повече че в първото твърдение г-н Йосифов пишеше, че сме нещо като "конкуренти", което е несъвместимо с второто му твърдение относно "президентската двойка". Та затуй скланям да си мисля, че г-н Йосифов май ни се подиграва на нас двамата с г-н Беров, а, вий как мислите, дали пък не е точно така? Пък и - ще кажа като опит за шега - ний двамата с г-н Беров, поставени един до друг, съвсем не мязаме на "президентска двойка", а ще бъдем доста куриозна такава, понеже той, доколкото зная, е слабичък, а аз съм твърде мощен телесно, поради което има опасност, поставени един до друг, да станем крайно смешни. Ех, ето как за жалост пропада и тоя мой единствен шанс да "стана човек като хората", ама явно ми е такава била съдбата...

За втората статия, която привлече вниманието ми - Дойде ли краят на политиката в България, написана от Иво Беров - ще се изкажа отделно, понеже тя заслужава едно по-внимателно разглеждане. Нещо повече, понеже авторът накрая призовава:

Послепис: При всички случаи вестник СЕДЕМ ще се опита да насърчи политическото обсъждане и да даде възможност за изява на различни политически мнения, като потърси отговор на политическите въпроси.

моя милост ще се възползва от своеобразната покана, и не само ще напише статия-отговор, но и ще я изпрати в оглавявания от "конкурента" ми вестник, та по този начин ще си устроя интересен експеримент дали изобщо ще я публикува. Ако не я публикува, както това ставаше най-редовно досега, ще излезе, че г-н Йосифов е прав в половината от твърдението си, т.е. ще се окаже, че моя милост в очите на г-н Беров сякаш наистина се възприема като негов "конкурент". Но за мен, от моя страна, това нещо си остава загадка, нищо че "конкуренция" означава "състезание", т.е. няма нищо лошо хората да се конкурират помежду си. Ала аз все още не съм забелязал в себе си духа и психологията на състезател за нещо, опази Боже пък в политиката и прочие, и така нататък.

А по третата публикация - на Радан Кънев: С две думи... - ще си позволя да напиша следното, което ще сложа и като коментар там, в блога на новия член на националното ръководство на ДСБ:

Честито на новоизбрания! Желая спорна работа, постигане на широко доверие и успехи! Винаги е за предпочитане по-умни хора да се отдават на политика, но проблемът си стои, и то в най-екстремна форма: как и у нас да направим така, че мнозинството от хора, което по начало не се отличава с особена страст в мисленето, да започне да подкрепя умните, добрите политици? Защото, за жалост, у нас до момента, с нищожни изключения, в политиката бяха подкрепяни все хора алчни, безскрупулни, лъжливи, тъпи селски хитреци, напоследък пък и дори пичове с буйна растителност по юнашките гърди и с манталитет на бай ви Ганя, станали скорострелно "народни любимци" и прочие.

Та на мен ми се иска нещата някак си да се преобърнат и свестни, достойни, умни, работливи, скромни, по-честни, именно, политици като г-н Кънев, да почнат да се харесват на "народните маси". Тази задача трябва да бъде решена, тя е направо съдбовна, ако не я решим, горко ни. Затуй най-добронамерено желая на г-н Кънев да бъде един от хората, които най-после ще решат тази толкова сложна задача!

Ами това е в този обзор, писан в днешната неделна утрин. Желая на всички приятен ден, синоптиците казват, че днешният ден ще е последният слънчев и приятен ден, а от утре идвала късната есен и дори направо идвал снега, идвала зимата! Брррр, как ли ще издържаме на студа?! На горещините свикнахме някак, ала сега на студа, особено на тия от нас, които имат проблеми с осигуряването на отопление, ще ни се разкаже играта...

седя и се чудя... какви са тия мисли дето са те подгонили в тази мързелива сутрин...
вместо да излезеш на разходка на чист въздух из планината, или парка...
си седнал да ни пълниш главите с политически размисли и страсти...
да бяха една и две, прежаляемо е... ама три страници в раздел наскоро публикувани...
не сме в парламента, все пак... а в един сайт, където хората влизат да се разсеят, а не да си напъват мозъците с политика...

е така, много неща наведнъж, още повече че бях пропуснал да публикувам материалите и се бяха събрали за няколко седмици. Но не е трагедия де, които иска, чете, който не иска, не чете и се разсейва, това е, свободен избор и свобода :-)

e, kaто отвориш последни публикувани и гледащ 3 страници политически размисли, нема как да не ти се набие на очи и да прочетеш поне един...
или това е някакъв тип мозъчна атака? :)