Ако ми бъде позволено, нека да тръгна в своя анализ от горчивата констатация на г-н Иво Беров: "А ДСБ, макар и да успя донякъде да обоснове своите виждания, не успя убедително да ги защити изцяло, а пък да спечели повече привърженици и да привлече повече хора не успя никак". Точно така е: ДСБ не успя да спечели нови привърженици, а пък, изглежда, успя само да загуби голяма част и от старите си привърженици, които бяха изсмукани от политическата прахосмукачка, наречена ГЕРБ. Или бяха пометени и отнесени от политическото цунами, свързвано с ГЕРБ. Защо стана така?

Не е защото ГЕРБ предложи по-ясна програма или стратегия; не, няма такова нещо, те предложиха само "идейна мъгла" или дори боза. Ала бяха подкрепени от зажаднялата за нов водач нация, докато интелигентните, умно написаните програми на десните не впечатлиха кажи-речи никой. Това е абсурдно, но трябва да вземе предвид, че живеем в страната на абсурдите. Тук, у нас, се иска не логика, не мисъл, не идеи, не умни приказки, тук се иска... чар! Тук се иска... разгърдена космата мъжественост! Тук се иска прям, простолюден език, който всъщност нищо особено и не казва, ала отеква дълбоко в зажаднелите за "народната правда" сърца.

Хората на ДСБ не бяха подкрепени тъкмо защото говорят умно и интелигентно, тъкмо защото демонстрират едно нескривано интелектуално превъзходство над "народните маси". А тия "народни маси" съвсем не обичат ония, които не крият умственото си превъзходство, напротив, всеотдайно ги мразят. Ето защо, психологически погледнато, народът остана в общи линии съвсем хладен към "проекта Костов", а пък ДСБ се капсулира и стана "партия на духовния елит", на интелектуалното високомерие, на снобското мърморене, на най-изтънчените, но затова пък съвсем пусти откъм ефект връз душите културно-духовни силогизми. Това, което си позволи ДСБ, е непростим разкош в страна, където вилнее разюзданата до пълен разврат простотия. Разбира се, че "неразбраните" трябваше да бъдат отхвърлени, и те бяха отхвърлени: 5 депутата ли има сега ДСБ? И те й са много като се вземе предвид какво точно стана.

Нарочно съм така провокативен и предизвикателен, понеже се налага да схванем ситуацията във всичките й измерения. Еднозначните разсъдъчни обяснения от типа "Ах, колко сме чисти, ала колко сме недооценени, как несправедливо сме оскърбени от непризнателния народ?!" не вършат особена работа. Ако предметът, който ни се налага да проумеем, е ирационален, ако реалността, която е около нас, е абсурдна, разумният анализ и разумните аргументи са съвсем неуместни.

Трябва да се намери път и достъп до съзнанието на този наш объркан, обиждан, онеправдан, ценностно дезориентиран, предимно чувстващ, а не мислещ, изтерзан от чалга съвременник, който иска да бъде воден от хора, носители на същия манталитет. Този наш масов човек иска да се идентифицира с лица, олицетворяващи безсъзнателните народни въжделения, т.е. лица-типове, които не са чак пък толкова умни, които също не се бръснат всеки ден като него, които хортуват някакви умилително-прости, сладки, пичовски думи, отекващи дълбоко в сърцата. Искаше се да се засвири на струните, които бяха опънати в тази изстрадала народна душа, и бат им Бойко направи точно това. Разбира се, не се искаше хората да бъдат натискани да мислят с главите си и "да прозрат в бъдното"; разбира се, тук у нас, тъкмо сърцето, а не главата, решава всичко.

И понеже сме страна на приказките, страна сме на чудесата, се случи поредното чудо: Бойко Борисов разказа на народа точно приказката, която народната душа беше зажадняла да чуе: приказка за Крали Марка, дето с твърда десница раздава и въздава справедливост за изедниците, приказка за "добрите хайдуци", дет ще защитят онеправданите и ще прокудят в гори тилилейски "лошите разбойници" и прочие, и така нататък. Бойко Борисов разказа на народа такава една сърцераздирателна приказка и он му поверва с цялото си сърце - както преди това беше повервал и на Симеона, бившето началство на бат им Бойка.

А ДСБ със своята "идейно-личностна стерилност" и чистота отблъсна всички и не трогна почти никой. Яне също игра на струните на народната душа, за които говорих, поради което открадна някой и друг гласец от Бойко, та се намърда "у Парламенто"; за Сидерова да не говорим. Всяко време си ражда водачите, които са носители на неговия манталитет, на неговата разпиляна из душите на народа душевност, на неговото самосъзнание и морал. Дали ще дойде някога у нас времето на свестните, умните, разбиращите от държавно управление политици, които могат да поведат уверено нацията към дълготрайния просперитет? Кога ли ще свърши времето на политическите шарлатани, които в наше време са в своята стихия?

Иска ми се да дойде някога това време, ала не мога да кажа как и кога ще дойде. Ситуацията е тежка, бих казал дори плачевна. Умните хора не могат да се вържат на "бойковата харизма" и да приемат безусловно, че "ете тоя веке ке ни оправи най-сетне", и то като никой друг. С просто око се забелязва, че това управление издиша по всички линии, че му липсва личностно-интелектуален и идеен потенциал - въпреки тримата умни младежи, които Бойко намери отнякъде и тури на най-възлови постове.

Ала политиката и управлението са по-скоро изкуство, отколкото чисто рационална и мисловна дейност. Иска се адекватна воля за реформи, нужни са мощни фактори, които да предизвикат истински подем на народния живот. Иска се цялостна стратегия, подредена около най-прости правила, при непременното действие на моралната константа: без морал нищо добро в този свят не може да бъде постигнато. Факторът, който ще погуби и тази власт, е морален, е морално-личностен. И в нея е налице най-крещящ морално-личностен дефицит. Точно това ще изяде главата и на новите управляващи, нещо че народът ги гледа сега с такова умиление. Скоро отново ще почне да се чеше по главата и да проумява какво било станало...

Той, този точно личностно-морален фактор, впрочем, погуби и ДСБ. Първо погуби СДС, сетне успя да погуби и ДСБ. ДСБ се капсулира, не можа да привлече (въпреки няколкото изключения) нужния личностно-нравствен и идеен потенциал, който й е потребен, за да стане значим и дори решаващ фактор в българския политически живот. От много години насам в българската политика действа безпощадно правило: в нея без никакво изключение (имам предвид партиите) пробиваха и вземаха връх най-арогантни, безскрупулни, безнравствени типове, докато всичко свястно, кадърно, честно, водено от някакви личностни и нравствени мотиви, беше по недопустим начин гонено, обиждано, пъдено, плюто, оклеветявано и какво ли не. Какви хора бяха взели връх и провалиха навремето СДС, сещате ли се? Къде са сега тия хора? Нищо чудно и да са в ГЕРБ, но едно е сигурното: и в ГЕРБ сега доминират хора точно от този човешки тип. Преди бяха в СДС, после прескокнаха в НДСВ, сега са в ГЕРБ. Те са навсякъде, където мирише на власт и облаги. Те имат нюх към тия неща. И нямат скрупули, така че са адаптивни към всеки лидер, към всяка ситуация, към абсолютно всичко. Някои от тях стигнаха чак до ЮНЕСКО.

Темата е огромна и нямам никаква претенция, че с тия мои разсъждения ще мога да огледам повечето, и то от по-съществените моменти. Пък и не искам да се разпростирам повече, понеже разговорът трябва да продължи. Човек не може наведнъж да каже и излее всичко, което му е на душата. Затова искам да свърша с нещо, в което съм твърдо убеден. И което е време да се осъзнае та да се заработи най-упорито за постигането му.

Винаги е за предпочитане по-умни хора да се отдават на политика, но проблемът си стои, и то в най-екстремна форма: как и у нас да направим така, че мнозинството от хора, което по начало не се отличава с особена страст в мисленето, да започне да различава и да подкрепя умните, добрите, кадърните политици? Защото, за жалост, у нас до момента, с нищожни изключения, в политиката бяха подкрепяни все хора алчни, безскрупулни, лъжливи, тъпи селски хитреци, напоследък пък и дори пичове с буйна растителност на гърдите и манталитет на бай ви Ганя, станали скорострелно "народни любимци" и прочие.

Та на мен ми се иска нещата някак си да се преобърнат и свестни, достойни, умни, работливи, скромни, по-честни политици да почнат да се харесват на "народните маси". Тази задача трябва да бъде решена, тя е направо съдбовна, ако не я решим, горко ни. Трябва да намерим хората, които най-после да решат тази толкова сложна, но пък решаваща всичко останало задача.