Много хубав и правдив, на моменти чудно хумористичен текст. Наистина има известна доза „несправедливост” в това, че хората от улиците и площадите, които се бореха за свобода и демокрация, движени от идеални пориви, днес са изтикани в пета глуха. А мнозина от тия, които не са си мръднали пръста и навремето може би дори са се подигравали на скачащите и мръзнещите демонстранти от канапето на топло пред телевизора, днес са управници, политици, „олигарси” и други подобни.

За съжаление светът е такъв, какъвто е, понякога несправедлив. Платон също е бил отчаян и отвратен от несправедливостта в древна Атина и може би тайно се е надявал, че съгражданите му ще го призоват като най-мъдър да ги управлява. Само че те не стигат до тази идея.

Има ли нормален човек в България, който би се сменил например с Ахмед Доган – той да иде в сараите, а Доган да застане на негово място?! Предполагам, че такъв няма да се намери.

Много показателни са мислите на философа Робърт Нозик (1938-2002). Самият той е едва ли не икона на либерализма и либертарианците (макар че самият не се вижда като такъв) и с това на свободната пазарна икономика. Но в личния си живот Нозик е далеч от стремежа каъм забогатяване.

Аз също съм привърженик на пазарната икономика, не на държавното планово стопанство, но ми е трудно да си представя, че бих се впуснал активно и с цялото си същество в някакъв „бизнес”. А ако мога да избирам между обяд с някой американски милиардер или голям философ (или учен), определно не бих избрал милиардера.

Из книгата на Нозик „The Examined Life“:

Искам да се вгледам по-дълбоко в значимостта, включително материалното богатство и властта, произтичаща от него. В духа на философската традиция аз съм склонен да отхвърлям тези форми на значимост, независимо от факта, че много хора упорито ги преследват. Философите ценят размишленията и писането...

Аз все още съм склонен да отхвърля светското богатство и власт, но въпреки това искам да ги изследвам по-дълбоко...

Да бъдеш във фокуса на вниманието на хората е прерогатив на могъщите; желанието за власт и богатство в голяма степен е желание за значимост. Разбира се, власт, слава и богатство отчасти се желаят като средство за целта – материални блага, приятни изживявания, интересни социални контакти...

Богатството също е желано заради значимостта, която носи със себе си, както и нещата, които може да се купят с него. В повечето общества, вкл. в западните, богатството прави човека важен; с богатия човек (по правило) се отнасят като с важен и той може да има силно влияние...

Защо мислим, че е недостойно, ако парите са първичният мотив за извършването на дадена дейност? (Това не означава, че мотивът да изхранваш семейството си е недостоен.) Да си мотивиран в една дейност основно от парите означава да поставиш онова, което парите носят, над значението на самата дейност.

Това принизява тези дейности, чиято ценност и значение поставяме над тези на парите. Ако философ ни каже, че мисли за пари, а лекар, че лекува за пари и майстор на цигулки, че работи за пари, ще помислим, че тяхната дейност е някак си омърсена...

Автор: Анонимен

(Забележка: Позволих си да формулирам като въпрос акцент от текста, въпрос, който отправям към читателите, към всички вас, които дочетохте този текст. Ще ми е много интересно да прочета разсъждения по повод на такъв един въпрос. Аз самият, разбира се, не е нужно да казвам с кого бих предпочел да беседвам, с милиардер или с философ, въпросът за мен просто е крайно неуместен...)